Инж. д-р Ирис Щайнберг: Заводът за боклука във Варна ще е първият на европейско ниво

Инж. д-р Ирис Щайнберг: Заводът за боклука във Варна ще е първият на европейско ниво

Инж. д-р Ирис Щайнберг, ръководител на отдела за технологии за биологично третиране - фирма Eggersmann
Инж. д-р Ирис Щайнберг, ръководител на отдела за технологии за биологично третиране - фирма Eggersmann
Инж. д-р Ирис Щайнберг се присъединява към немската компания Eggersmann в началото на 2011 г., където работи като  ръководител на отдела за технологии за биологично третиране. Компанията разработва и предлага нови устойчиви механични и биологични технологии за рециклиране на отпадъци в целия свят. Тя е доставчик и на инсталациите за завода край Варна. Съоръжението днес заработи пробно, а от лятото трябва и постоянно. Инвестицията в него е 50 млн. лв.

Началото на проекта беше дадено през септември 2007 г., след като общинският съвет избра за фирма изпълнител консорциума "Екоинвест асетс". Дружеството е трябвало да построи завода със свои пари и на собствен терен от 25 дка. Община Варна от своя страна се задължава да плаща за твърдите битови отпадъци близо 79 лева за тон. Изпълнител на проекта е Recycling Bulgaria. Националната програма за управление на отпадъците предвижда такива съоръжения да имат всички общини, в които количеството отпадъци надвишава 100 хиляди тона на година.
- Съоръжението е с капацитет 140 хиляди тона отпадъци годишно

- Изграждането отне само три месеца, общината постави кратки срокове

- Избраната технология е по-евтина от изгарянето на отпадъци
Каква технология за обработване на отпадъците ще бъде използвана в завода във Варна?
- Ще се използва съвременната технология за механично-биологично третиране (МБТ) на боклука. Приетите отпадъци ще бъдат разделяни ръчно и автоматизирано на няколко компонента. Целта е, от една страна, в завода да се добиват ценни рециклируеми материали като хартия, картон, полиестер, РЕТ (пластмасата, от която се правят бутилките за напитки - бел. ред.) и полимери, цветни и черни метали, стъкло, които впоследствие ще бъдат преработвани.
От друга стана, органичната фракция в отпадъка ще бъде третирана по такъв начин, който да отговаря на европейските изисквания за депонирането й. Основната ни задача е чисто екологична - депонираният компост трябва да оказва минимално въздействие върху околната среда с образувани газове или течности.
Какви са предимствата на тази технология?
- Мисля, че технологията за механично-биологично третиране е най-лесният и бърз начин да наваксате с изграждането на заводи за преработка на битови отпадъци. Тя е сравнително опростена, няма да се наложи да влагате огромни суми в сравнение с тези, които бихте похарчили за изграждането на заводи за изгаряне на отпадъците. Освен че са големи, такива инсинератори са и скъпи.
Друг плюс е, че в процеса на преработката в завода получавате обратно рециклируемите материали, които могат да се преработват и носят печалба. Заводът във Варна ще е и първият в страната, който ще изпълни изискванията на европейската Директива за депониране на отпадъците. С присъединяването ви към ЕС страната ви се е ангажирала да намали обема на органичното съдържание в депонирания битов боклук.
Разкажете ни повече за процеса на преработка на отпадъците.
- Боклукът, който идва във фабриката, се разтоварва от камионите в бункер, след което постъпва в дробилка, където големите парчета се намаляват по размер. Сместа се хомогенизира и отива в барабанното сито, което е с дължина около 10 м и 2-3 метра ширина с по-малки и големи отвори, през които преминават части боклук с различна големина.
Оттук пътят на отпадъците се разклонява в три посоки в зависимост от големината на частите, преминали ситото. На различно място отиват тези, които са над 250 мм, тези между 250 мм и 60 мм и по-малките от 60 мм.
Това, върху което се съсредоточава конкретната технология, е процесът на преработване на частиците под 60 мм. Те претърпяват биологическа преработка в отделни аеробни тунели, където се разграждат биологично. Ако органичният отпадък бъде директно депониран, това ще доведе до освобождаването на големи количества паркови газове като въглероден диоксид и затова чрез технологията се стремим да намалим активността на този вид боклук.
Чрез отвори в пода процесите протичат много контролирано. Там се поддържа определено ниво на топлина, на влага и кислород, така че активно и възможно по най-бърз начин да се разпадне биологичната фракция, за да може да бъде депонирана по европейските изисквания. Боклукът престоява там една седмица и през това време микроорганизмите разрушават органичната материя. Заводът е изцяло капсулиран, въздухът във всички халета се изсмуква, за да не се изпускат навън газове или миризми.
Какво се случва с по-големите частици над 60 мм?
- По-големите частици над 60 мм и съответно над 250 мм се сортират ръчно. Съществуват различни модерни автоматични технологии, но ръчното сортиране си остава най-добрият метод за сепариране на отпадъците. След ръчното сортиране при отпадъците между 60 и 250 мм имаме и автоматично отделяне чрез инфрачервени сепаратори.
Това е една високотехнологична машина, която с помощта на инфрачервена светлина разпознава с изключително голяма точност различните материали. Тя може да разграничи един от 80 материала и да го извади. Когато една пластмасова бутилка премине, машина изпраща лъч, който преминава през бутилката и измерва дължината на вълната, разпознава я, измъква бутилката от потока и я сортира.
Може ли тази технология да бъде надградена на по-късен етап с допълнителни съоръжения?
- Това може да стане с анаеробна инсталация. Такава е предвидено да бъде изградена към завода във Варна малко след като той започне да функционира. Все още е в процес на проектиране. Тя също може да оползотворява органични отпадъци. Технологията, наречена Kompoferm, представлява третиране на боклука в безкислородна среда чрез суха ферментация, което значително намалява разходите.
При обработване на органичния боклук в анаеробна среда се отделят метанови газове, от които може да се произвежда електричество. Същият този органичен отпадък, който в началото на работата на завода ще бъде компресиран и депониран, може да бъде използван за производството на електричество чрез когенерация. От един тон биологична фракция могат да бъдат извлечени 95 m3 биогаз за около три седмици.
По този начин заводът се самозахранва от тази инсталация, а остатъкът може да се прехвърли в националната електрическа мрежа. Подобна практика се прилага в много страни в Европейския съюз. Произвежданият метан също ще се преработва в анаеробните тунели, за да се намали биологичната му активност.
Колко души ще работят в завода?
- На този етап около 50.
А какъв е капацитетът на съоръжението?
- Капацитетът е 140 хиляди тона годишно, което надхвърля малко нуждите на града, но в завода по всяка вероятност ще се преработват и отпадъците на някои съседни общини.
Приложима ли е тази технология в други големи общини, и по-специално в София?
- Тя е лесно приложима по всички проекти, където трябва да се рециклира битов отпадък. Самата технология е подходяща, а според изискванията на конкретния проект може да има различни машини.
Може ли немският опит да се приложи успешно в България?
- От 2005 г. в Германия е забранено да се изпращат непреработени отпадъци на сметищата. Още през 90-те г. започна изграждането на заводи за изгаряне на битови отпадъци. Немският опит там показа, че освен че се оказаха много скъпи, в много от тях се появиха повреди и аварии. Но от нередностите в тези системи научихме много.
Построихме и други заводи на принципа на механично биологичното третиране, в момента в страната функционират над 40. Компанията поддържа много от заводите и в страната, а получения опит използваме при проектирането и изграждането на новите съоръжения. В Германия и Австрия напреднахме много бързо и сега вие можете да използвате развитите от нас успешни технологии, за да наваксате изгубеното време, без да повтаряте лошия ни опит.
Нашият партньор в страната Recycling Bulgaria води преговори и с други общини за изграждането на подобни съоръжения и вярвам, че в близките няколко години в много български общини битовите отпадъци ще се преработват ефективно.
Колко време беше необходимо за изграждането на завода във Варна?
- Заводът край Варна беше построен само за три месеца, което е изключително кратък срок, но толкова ни беше отпуснат от общината. В момента се провеждат тестове за синхронизиране на различните компоненти от инсталацията. Очаква се в началото на юли да започне сортирането и обработването на боклука.