Земеделската комисия в парламента реши: Без слънчеви централи в най-плодородните земи
Централи за електричество от слънчева енергия няма да могат да се изграждат върху най-плодородните селскостопански земи – от първа до четвърта категория. Пред такава забрана ще се изправят инвеститорите във фотоволтаични проекти, ако поправката в Закона за опазване на земеделските земи, одобрена вчера от парламентарната комисия по земеделие, бъде гласувана и в пленарната зала.
На второ четене с гласовете на ГЕРБ комисията прие слънчевите централи да се допускат само върху неполивни земи от пета до десета категория или върху такива, които не са определени като земеделски. Изключение се прави в случаите, когато инсталацията произвежда зелена енергия за собствени нужди.
Фотоволтаичните централи покриват голяма площ, която впоследствие не може да се обработва, аргументира поправката председателят на парламентарната комисия Десислава Танева (ГЕРБ). По думите й вятърните генератори не създават такъв проблем, защото при тях се налага промяна на предназначението на много по-малка площ, която е необходима за поставяне на основите на турбината. Става дума за около 1–2 дка на генератор, уточниха от Българската ветроенергийна асоциация.
"Поправката очевидно противоречи на разпоредбите на евродиректива 2009/72/EC да не се допуска дискриминационно отношение по видове източници", категоричен е шефът на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. "Законът за енергията от възобновяеми източници беше приет наскоро, а след няколко дни се приема друг закон, който е тотално ограничителен. Това е абсурд и самоопровергаване."
Въпреки че не засягат пряко вятърните проекти, последните корекции в закона са негативен сигнал към бизнеса с ВЕИ, смята и изпълнителният директор на ветроенергийната асоциация Себастиан Ньотликс.
За ограничаване на зелената енергетика в плодородни земи се заговори миналата пролет, когато земеделското министерство лансира забраната да важи за всички видове ВЕИ технологии в териториите от първа до четвърта категория, а след това предложи ограничителната мярка да бъде до осма категория. На първо четене парламентът смекчи забраната до четвърта категория, като остави и "вратичка" за зелените централи, които попадат в специалните карти към националния екшън план за ВЕИ.
Проверка на "Дневник" установи, че досега нито министерството на икономиката, нито агенцията за енергийна ефективност (която според новия закон за ВЕИ ще се занимава и със зелените източници) имат готовност с изработването на картите. От обяснението на Десислава Танева стана ясно, че не е нужно да има "вратичка", зависеща от документ, който не се гласува в парламента. Затова обвързването с ВЕИ плана е отпаднало.
Промяната на предназначението на земите да става невалидно, ако до 3 месеца собственикът или инвеститорът не платят дължимата държавна такса, гласуваха още депутатите. Предприемачите ще разполагат с 3 години, за да получат строително разрешително, и с 6 години, за да стартират строителството, преди да се обезсили решението за изваждане на земите от земеделския фонд. Депутатът Димчо Михалевски (КБ) коментира, че 6-годишният срок е прекалено дълъг, но от ГЕРБ не приеха забележката му.