- Селото, в което живея, е от 700 души – Балагер в Пиренеите. Преди 25 години няколко водачи и придружители в планината (във Франция има такова деление) основахме La Balaguere с идеята да съживим и подпомагаме икономиката там, в малкото село, вместо в Париж например.

В началото беше асоциация, а по-късно – фирма. Започнахме локално, но през 1996 – 1997 г. се разраснахме и излязохме извън Франция. Сега работим в 70 страни и предлагаме над 550 пътувания. Не само в планини, а във всяко място, където е приятно да се ходи - например в храмовете на кхмерите в Камбоджа, в Бали в Индонезия, в пустинята Гоби, в селата на Тоскана в Италия…

Организираме преходи в Пиренеите и сме специализирани в по-тежки и по-леки преходи в цял свят. Включително сме специалисти в поклонническия маршрут към Сантяго де Компостела – във Франция и Испания ние организираме пешеходните пътувания по него ексклузивно.

Екипът ни е от 35 служители, а 70 са водачите ни само за Пиренеите, където сме най-активни. Във всяка страна извън Франция имаме партньорски агенции (в България е "Одисея-Ин" – бел. авт.). Предлагаме преходи в над 70 страни. За 2010 г. сме имали 13 000 клиенти, половината от тях в Пиренеите.

Не сме от най-големите фирми, във Франция сме петият по големина туроператор за приключенски туризъм. Организираме турове за 10 - 12 души максимум. Държим на малките групи, за да може всеки да усети пътуването, на всеки да бъде обърнато внимание. За нас пътуването е най-вече откривателство и среща с хора.

- Много голяма част са французи, разбира се. Говорим най-вече за градски хора, 60% са жени. Все повече са тези, които търсят услугите ни - в момента има бум на пътуванията, свързани с ходене и опознаване.

Това са хора, които искат сами да откриват, да походят, да излязат и да се "деурбанизират". За тях е много важно да се срещат с хора от други страни. Търсят автентичност, запазените корени на мястото, което посещават. Не обичат тълпите, пренаселените плажове и т.н. Търсят точно обратното.

- Не бих го нарекъл точно бутиков. Макар да е все още маргинален, той е една "дифузна" форма на туризма, която не се ограничава до курортите или бреговата линия, а навлиза навътре във всяка страна – в дивата природа, в селата. Най-голямото й предимство е, че както в Балагер, така и навсякъде на практика подпомагаме икономиката и благосъстоянието на съответната общност.

Там, където работим, имат полза всички – магазините, местните хора, които предлагат къщите си за нощуване. Ние не наливаме просто едни пари в хотел, където да се ходи на почивка. Добавената стойност от дейност като тази е много по-голяма за местната общност от хотелите. И този вид туризъм е по-скъп от масовия.

- Ако сте французин и нямате самолетни полети дотам например, седмица преход би ви излязла около 600 евро за всичко - пътуването с водачи, храна, преспиване. За сравнение например, с включен полет една седмица пълен пансион в Маракеш в Мароко ще ви излезе към 400 евро.

Съвсем наскоро впрочем имаше терористичен атентат в Маракеш – загинали са 15 души, от които няколко французи, туристи. Така цените там може да паднат още. Тоест масовият туризъм е много по-евтин. Но той не е социален туризъм. При всички положения това, което ние предлагаме, е за по-състоятелни – не богати, но все пак разполагащи с пари клиенти.

- На първо място, уважение към хората на местно ниво и въвличането им в тази икономическа дейност. Тоест ние добавяме икономически растеж – работим не само за нашата лична печалба, но и за развитие на местните хора.

Ние поемаме няколко основни ангажимента навсякъде, където стъпим, и това не са просто някакви декларации: уважение и грижа към местното население, към местната природа, историческо и културно наследство.

Нещо повече, възпитаваме и клиента в това отношение – той пътува и покрай хубавото лично преживяване той един вид подпомага тези хора, гостувайки им, и като цяло носи принципите на туроператора.

Не на последно място, самата фирма, персоналът и партньорите ни имат редица екологични и социални инициативи в местата, където работим. Например в някои държави определен процент от оборота ни отива за различни каузи.

Ние приканваме и клиентите си да даряват за такива начинания (В България в момента също се прави нещо подобно – магазини "Стената", дъщерни на "Одисея–Ин" отделят по 2 лв. при продажбата на артикулите от определени марки екипировка за благоустрояването на хижа "Ехо" в Стара планина – бел. авт.).

Най-общо казано, стараем се да минимизираме и избегнем всички възможни вредни ефекти от туризма – замърсяване, унищожаване на ценна природа, проституцията, свързана с конвенционалния туризъм, ако щете.

Всяка година присъждаме сертификат ATR (Agir pour un Tourisme Responsable - "Действие за отговорен туризъм" - бел. ред.) за френските туроператори, които покриват критериите. Имаме около 30 конкретни и измерими критерия. Сред тях е и социалният – за всяка страна имаме фиш с въпроси каква е средната заплата на наетите хора, какви са социалните придобивки.

Така добиваме представа как се чувстват в страната си служителите на съответния туроператор. И с всяка година изискванията за притежанието на марката стават все по-високи.

Планираме в бъдеще да развием тази сертификация и в други европейски страни. От една страна, тя ще бъде насочена към малките туроператори, предлагащи специфичен продукт, от друга - могат да бъдат привлечени и големите, масови туроператори чрез отделни звена в тях.

Така че поне малко да започнат да мислят за това, което оставят след себе си. Интересното е, че в този случай малките компании могат да дадат пример на големите как трябва да се случват нещата.

- Всъщност една от идеите на тази дейност е да се подпомогнат и съживят точно такива места, които са със запазена природа, но са икономически изостанали. Такива места имате например в Рила, в Пирин и останалите планини.

- Не можем да отречем, разбира се, че масовият туризъм дава много работни места. Но начинът, по който курортите се строят, и начинът, по който се случва туризмът при тях, влияе негативно на природата и културния облик на самото място.

И това ни отблъсква като туроператори. Не е достатъчно просто да се налеят пари в едно място, въпросът е да се направи качествено и отговорно, без цената на унищожения.

- Не смятам, че са необходими специални условия. Има нужда по-скоро от информация и популяризиране на този вид пътувания. Защото все още това е маргинален сектор – този вид туристи са сравнително малко. Държавата би могла да помогне, комуникирайки по-широко тази тема.

- Хората, които идват при нас, обикновено вече са наясно, че искат нещо по-различно от това да лежат на плажа и не се нуждаят от аргументи в тази насока.