Плащането за услугите, които получаваме от природата, не е сред най-популярните у нас механизми за опазването й. Често приемаме ползите от екосистемите от тях за даденост, но всъщност те ни предоставят много услуги като чиста вода, защита от наводнения, регулиране на климата, формиране на почви, улавяне на въглероден диоксид, отдих и др.

Публичните и частните плащания за екосистемни услуги могат да се окажат ефективен икономически механизъм, който да стимулира хората да участват в опазването на природата, смятат от природозащитната организация WWF. В основата на този механизъм стои икономическата оценка на благата, които получаваме от природата, определянето на мерки за опазването им и насочването на средства за подпомагане на тези мерки.

Обикновено получатели на плащанията за услугите на есистемите са ползвателите на земите, защото тяхното управление е пряко свързано с качеството на околната среда. WWF и фондация "Капитал" вече работят по няколко проекта за подобни плащания в областта на земеделието и туризма по река Дунав.

Собствениците на хотели, къщи за гости и туроператорите също имат интерес от съхраняването на пейзажа, който привлича клиентите им. "Идеята е ПЕС схемата да обхване възможно най-много оператори в областта на туризма на територията на парк Русенски Лом", обяснява Мая Тодорова от WWF. Засега в нея участват четири къщи за гости – "Черният щъркел" в село Нисово, "Еделвайс" в град Две могили, "Кладенеца" в село Ивановo и вила "Ангел" в село Кошов.

Интерес проявяват и собственици на други места за настаняване в района. От WWF са подготвили 2000 картички на стойност 1 лв., които ще раздадат на къщите, участващи в схемата. Парите от продажбата им ще бъдат изразходвани за опазване на природните паркове Персина и Русенски Лом - с тях ще се поддържат туристическите маршрути с най-ниско въздействие върху дивата природа на територията на двата парка.

Идеята е да се наберат средства, за да започне подпомагане на консервационните дейности в парковете - например опазването на световно застрашени видове като черния щъркел, египетския лешояд, малкия корморан, които все още се срещат в парк "Русенски Лом", обяснява Тодорова.

"Обмислят се и други варианти на финансиране, но ще започнем с този съвсем обикновен механизъм, защото най-лесно се възприема от хората и позволява по-лесна проследяемост", допълва тя. Ако тази мярка се окаже успешна, ще въведем и други.

Чрез пашата си биволите (а и други селскостопански животни) запазват тревни местообитания и помагат за развитието на популациите от лалугери, включени в Червената книга на застрашените видове. Дребните гризачи обитават открити необработваеми земи, а ниската тревна покривка, която тревопасните животни осигуряват, помага на лалугерите да се скрият от грабливи птици.

В противен случай те стават твърде лесна мишена за хищните птици, за много от които са основна храна, пояснява Георги Георгиев, биолог в парк "Русенски Лом". Лалугерите са любима плячка и на световно застрашени видове като египетския лешояд. От този вид в парка през годините са оцелели две гнездящи двойки. Освен грабливите птици с гризачите се хранят и бухалите, както и някои хищници.

През последните 50 години обаче над 80% от лалугеровата популация в страната е изчезнала заради рязката миграция на населението към градовете. На много места със замирането на селските региони само за няколко години ливадите и тревните местообитания са се залесили по естествен начин, а с тях са изчезнали и малките бозайници.

Поддържането на ливадите и пасищата също е вид екосистемна услуга, за която в момента съществуват публични плащания, обяснява Мая Тодорова от WWF. Това са не само мерките за "Натура 2000", но и агроекологичната мярка, в която е включена подмярка за поддържане на пасищата и ливадите в добро състояние. Пашата е доказан механизъм, който работи, категорични са от екоогранизацията.

Мильо Трофилов е собственик на стадо биволи, който извършва този вид услуга и за втора година получава агроекологични плащания. Той отглежда 80 бивола от застрашената местна порода българска мурра. "Когато от един вид останат под 3000 животни, се губи генетичното разнообразие и той се счита за застрашен от изчезване, въпреки че официалната статистика сочи, че в България биволите са 3200, т.е. над минималния праг", обяснява Георги Стефанов от WWF.

Проблеми при отглеждането на вида не липсват. Едва 1.15 лв. е изкупната цена за литър мляко, казва Трофилов, който, преди да се захване с тези животни, е отглеждал крави. "Мислех си, че като гледам животно, което го няма в района, търсенето ще е по-високо, а се оказа, че такова няма.

Хората търсят все по-евтини продукти." Биволското месо и мляко са по-скъпи от тези на кравите. За да е рентабилно, биволското трябва да е 2-3 пъти по-скъпо от говеждото, допълва още той. За отглеждането на един бивол трябват около три години, докато при кравите периодът е година и половина.