Сложността на климатичните преговори създава корупционна среда
| Развитите държави се договориха, че до 2020 г. ще предоставят общо по 100 млрд. долара годишно на по-изостаналите страни за смекчаването на ефектите от глобалното затопляне и внедряване на нисковъглеродни технологии. Оказва се, че най-засегнатите държави, основно в Африка и Южна Азия, са корумпирани и предоставянето на помощ за приспособяването им към променящите се природни условия трябва да става по прозрачни механизми. Тази констатация е изложена в първия Световен доклад за корупцията и климатичните промени, представен наскоро от международната организация "Прозрачност без граници" (Transparency International). За коментар по тези и други интересни факти от доклада "Дневник" потърси главния редактор на изданието Гарет Суини, директор в базираната в Берлин организация. |
Как корумпираните държави по света трябва да бъдат финансово подпомагани без средствата да се излагат на корупционен риск?
- Парите вече са обещани, така че държавите ще ги получат. Става дума за нови, допълнителни средства, а не помощи за развитие. При вземането на решения международните институции, отговорни за разпределянето на средствата, трябва да са сигурни, че усвояващите национални органи действително осъществяват някакви проекти.
Международните организации трябва да помагат на местните си партньори в изграждането на технически капацитет, за да могат те да получават средства и да надзирават за адекватното им изразходване. Трябва да се следи и дали механизмът за измерване, докладване и потвърждаване на парниковите емисии (MRV) е достатъчно укрепнал и се спазва.
Смятате ли, че усилията за противодействие на климатичните промени създават нови модели на корупция?
- Всъщност не говорим за нови модели. Докладът отчита традиционни форми на корупция – например блокиране на регулаторните агенции, злоупотреба с влияние, конфликт на интереси, лошо управление на публични средства и т.н.
Сложността на климатичните промени и на настоящата система за преговори прави управлението на средствата много податливо на корупционни рискове. Трябва да се оздравят управленските процеси и отговорността – препоръчваме да се работи още на ниво превенция на рисковете. Те несъмнено ще възникнат, щом парите бъдат отпуснати.
Намерихте ли доказателства за корупция сред висшите дипломати на ООН или други международни играчи в климатичните преговори?
- Не, не се занимаваме с отделни случаи. Докладът по-скоро се занимава с общи процеси, институции и управленската рамка на преговорите.
Опазването на горите и въглеродната търговия са добре финансирани инструменти за намаляване на емисиите, но ефективността им е съмнителна. Възможно ли е те да станат по-прозрачни и ефективни?
- Възможно е. Разгледали сме значителните предизвикателства пред въглеродните пазари. Освен предизвикателствата с прозрачността на традиционните пазари тук имаме нови механизми – въглеродната търговия е доста регулиран пазар и затова е податлив на влияние, което може значително да го промени. Въглеродният диоксид е неосезаема стока – нито купувачът, нито продавачът могат да са 100% сигурни какво търгуват и затова е необходима трета страна, която да потвърди, че проектът, генерирал спестените емисии, е качествен. Смятаме, че подобен процес крие рискове.
Нуждаем се от засилване на надзора. Напоследък сме свидетели на много измами и кражби на въглеродни кредити, поради което се нуждаем от по-сигурни регистри за тези активи. Докато въглеродният пазар съществува, както е договорено на международно ниво, трябва да подобрим рамката му и една от нашите препоръки е повече мерки за сигурност.
Каква роля може да играе бизнесът в постигането на прозрачен преход към нисковъглеродна икономика?
- В доклада, най-общо казано, обясняваме отговорността на бизнеса отвъд простото изчисляване и докладване на стъпките за намаляване на емисиите. Компаниите трябва да съобщават за всичките си ангажиментите в областта на климатичните политики. Бизнесът трябва да участва в т. нар. integrity pacts – инициативи, при които всички компании, кандидатстващи по дадена обществена поръчка, официално се договарят, че няма да предлагат и да дават подкупи.
Така например при разработването на проект за приспособяване към измененията в климата ще сме по-сигурни, че няма да има злоупотреби и корупция. Наистина се застъпваме за по-голяма отговорност на бизнеса и за установяване на антикорупционни стандарти.
В доклада говорите и за рекламирането на продукти и услуги като екологични, без да е доказано, че те са такива - т.нар. greenwashing. Това също ли е форма на корупция?
- Добър въпрос. Според стандартите на "Прозрачност без граници" корупцията е злоупотреба с общественото доверие за частно или лично облагодетелстване. Грийнуошингът е умишлено изопачаване на зелените "достойнства" на продукта и подвеждане на обществеността. Това също е злоупотреба с доверие. В този смисъл подобни практики може да се смятат за корупция. При тях липсата на прозрачност е основен проблем.
Ако говорим за корпоративната отговорност, представянето на зелените характеристики е много важно. Затова призоваваме правителствата и регионални организации като Европейския съюз да изяснят критериите за реклама на зелените продукти и услуги. Мисля, че те вече са достатъчно адекватни.
Опитът на Испания показва как стимулите за производство на енергия от възобновяеми източници могат да се използват неправилно. Има ли положителни примери за избягване на злоупотребите с такива субсидии?
- В случая с Испания правителството е осъзнавало намерението си да започне с високи преференциални цени, но без да подозира огромния наплив, който такъв стимул ще създаде. Властите е трябвало адекватно да планират и да преценят какви са реалните възможности за субсидиране и какво количество проекти ще се осъществят. Разбира се, че там, където се създават възможности, без да се знае какво търсене ще създадат те, съществува риск от манипулиране на системата.
Могат ли парите за климата да покварят не само бизнеса и правителствата, но и зелените организации?
- Не е случайно, че докладът ни беше представен в Дака, Бангладеш. По Фонда за издръжливост на климатичните промени* тази страна трябва да получи 110 млн. долара и вече получава част от тях. Отговорност на правителството е да ги разпределя по проекти на гражданското общество на местно и национално ниво. На този етап вече имаме сведения за предварително одобрени неправителствени организации, които не са подходящи. За много от тях дори не се знае дали наистина съществуват. Затова настояваме да се съставят много ясни указания за работа с фондовете и участието на гражданските организации. Това е само един ранен пример, който отговаря на вашия въпрос с "да".
Кой регулира геоинженерството – техническите методи за изкуствено охлаждане на Земята? Какви корупционни рискове съществуват там?
- Статията в доклада, която се занимава с този въпрос, обяснява, че в момента не съществува международна регулация на тези технологии. Няма изисквания за разкриване на текущите инвестиции в геоинженерни решения и продукти, но това е в интерес на глобалната общественост. Настояваме парите, с които се извършват експериментите и изследванията, да се обявяват публично.
*Фондът е донорска програма за развитие климатичните политики за приспособяване на най-бедните и уязвими общности към променящите се климатични и земеделски условия. Управлява се с помощта на Световната банка. Основни донори са Великобритания, Швеция, ЕС и Дания.