- Става дума за Снежана Благова, една жена, която е направила първо фермата за червеите, след това е направила лозе за произвеждания от червеите тор, после до лозето е направила къща, която е давала под наем за наркокомуна на испанска фондация. Лекуващите се в комуната работели във фермата – например те правели пакети за рибари от по 50 червея в кутийка, това е било част от терапията им.

След това, понеже семейството на Снежана вече имало гроздето, решили да кандидатстват по програма САПАРД, за да направят изба. Процедурата обаче се оказала прекалено мъчителна и накрая се отказали. Въпреки това успели да направят избата сами, но в нея започнали да работят на ишлеме за други производители, за да изплатят инвестицията си.

И така едно по едно нещата стигнали дотам, че към избата направили ресторант, който да се използва за дегустации. Той обаче не тръгнал добре и сега, когато отидохме там, за да се подготвим за участието на Снежана във форум "Бизнес", видяхме, че ресторантът вече има наемател. Казва се Джовани и е италианец, който е дошъл тук заради съпругата си българка.

Той още не е отворил, но сега разработва менюто и беше вече в пълно снаряжение на шеф и ни предложи дегустация на продукти от менюто – прясна моцарела, прясна рикота, току-що изпечен хляб и вино от лозето, което подхранват червеите.

- Снежана ни я препоръча приятел, който е много запален по идеята за червеите. Той смята, че това ще спаси света или поне може да реши проблема с боклука на София, защото по този начин може да се обработват всички биологични отпадъци, които в момента се балират и се носят някъде за депониране. В същото време червеите изяждат сто пъти теглото си за един ден.

Снежана дори ги е хранила с отпадъци от пречиствателната станция в Пловдив. Казва, че им отнемало десетина дни да се адаптират, но след това започвали работа, размножавали се и преработвали утайките от пречистването на водата. На нея това й е мечтата, такива неща да прави с червеите.

Форумите на "Горичка" не приличат на стандартните бизнес конференции, при нас говоренето е лично и в неформална атмосфера. Затова по-скоро търсим хора, които се занимават с нещо вдъхновяващо, имат визия за решаването на някакви проблеми и имат силна лична история за разказване.

Около форум "Бизнес" донякъде ни беше по-трудно, защото повечето хора, които се занимават с бизнес, са част от някаква корпоративна структура и им е много трудно да излязат от нейните предписания за комуникация, така че да могат да говорят като на приятели, а не например като на пресконференция.

Друг критерий при избора е участниците да са много различни – да не са от един сектор, и във всички отношения да покажем различни хора. Имаме по-възрастни и по-млади, мъже и жени, освен това девет са софиянци, двама са от Пловдив, един от Варна, един от Стара Загора и един от Горно Драглище, Разложко.

- Интересно при организацията му беше, че се сблъскахме с много силни стереотипи. Единият е, че за да правиш бизнес, трябва да си егоистичен и безскрупулен и единствената полза, към която може да се стремиш, е за теб лично, не може да има никаква друга.

Докато повечето от тези хора, които ние ще представим на форума, виждат нещо повече в бизнеса – ето например тази жена с червеите вижда решение за отпадъците на Пловдив, Дешка вижда запазване на традициите, Десислава – грижа за здравето на клиентите си, и т.н. Всички те виждат в бизнеса нещо, което създава ползи и за другите и носи решения.

Така че те правят бизнес от по-модерен тип, при който вече има така наречената "тройна долна черта" - тоест в сметката вече се включва не само печалбата в пари, но също и ползите за хората и за планетата.

Друг предразсъдък беше, че бизнесът е тема за едни хора с вратовръзки, които излизат и представят графики със стрелки нагоре и надолу и диаграми във формата на пай. А повечето участници във форума, ако ги видиш как изглеждат по време на работа, може да си помислиш по-скоро, че спортуват или си почиват.

Освен това доста хора приемат, че щом ние организираме този форум, значи непременно трябва да става дума само за зелен бизнес, което не е задължително. Разбира се, винаги се стараем да има и такава нишка във всичките ни събития, но всъщност не избираме толкова бизнеса, който да представим, а избираме хора, които да са вдъхновяващи.

- Това, което на мен ми е интересно, е как се започва един нов бизнес. Аз съм си разработил мои критерии за това дали нещо има вид да се окаже успешно или не. Единият от тях е повечето хора да не реагират на идеята ти с: "А, да, това ще стане, много е яко." Ако така ти казват, значи най-добрият момент вече е отминал.

Реакциите на повечето неща, които аз съм започвал, са били по-скоро от типа: "Това няма никакъв смисъл, тази идея няма никакъв шанс в България." С биохраните като че ли беше най-очевидно, че става дума за безумно начинание. Как ще продаваш мляко два пъти по-скъпо от останалите само защото е екологично?

- Според маркетинг агенцията го купуват образовани хора. Не го купуват богати или бедни, а образовани. Този резултат от проучването ни кои са потребителите ми си се стори много интересен, защото и аз съм забелязал, че има потребители, които имат много възможности да си купуват коли или да ходят на ресторанти и т.н., но не виждат никакъв смисъл в биохраните.

Тоест това идва с образованието, с любопитството и с търсенето да откриеш някаква допълнителна полза. Но не е никак лесно да работиш с хора, които са образовани, страшно много четат и се интересуват и проверяват всичко по два пъти. Трябва да си абсолютно честен, иначе нямаш шанс.

- Сега ми предстои да участвам като лектор в един форум за маркетинг на биохрани във Варшава. За първи път ще участва някой от България, затова ме помолиха да разкажа какво се случва тук в областта на биохраните, защото България засега не е на картата на този бизнес. В Европа средното потребление на биохрани е близо 4%.

Това ми се струва голям процент, въпреки че в страни като Дания например млечните биопродукти и яйцата имат 20% от общия пазар. А в България за миналата година пазарът е 16 милиона лева, което е 0.075% от общото потребление на храни. Повечето минава през веригите супермаркети, но през последната година се появиха и специализирани биомагазини - вече има над 12 в страната. През последните четири години ръстът на потреблението на биохрани е средно 20% годишно.

По отношение на сертифицираните земи за отглеждане на биопродукти има голяма неяснота – данните на международни биоорганизации и на българското министерство се разминават. Със сигурност сертифицираната земя е под 0.5% от общата обработваема земя, но всяка година се удвоява. Държавата практически не насърчава биопроизводството, има само европейски субсидии по мярката за подпомагане на селските райони.

- Производството надхвърля мащабите на българския пазар, но почти всичко се изнася като суровина. Изнасят се много билки и мед, защото има много диворастящи растения, които са сертифицирани. Култивираните са по-малко. Има и 270 крави, 41 000 пчелни семейства и около 5000 овце, сертифицирани за биопроизводство.

Почти цялата им продукция се изнася и след това може и да се връща като внос. Има много фирми, които се занимават с внос на биопродукти, непрекъснато стават все повече. Асоциацията на биотърговците има 29 членове. Има и друга асоциация на биопроизводителите, в която членуват земеделци.

Аз съм председател на тази на търговците и основната ни цел е да можем, когато някой нарушава правилата, да уведомим министерството на земеделието, те да му напишат писмо и да спрат нарушенията му. Но това става трудно, защото в България няма политика и разбиране за ползите от биоземеделието.