Самите компании, било то от ИТ сектора или извън него, възприемат концепцията заради ограничаването на разходите си за поддържане на собствена ИТ инфраструктура. По света се появяват огромни центрове за съхранение на информация, от които зависят дори цели бизнеси. Например - от т.нар. Elastic Cloud на Amazon зависи изцяло функционирането на социалната мрежа Foursquare.

Мрежата, даваща възможност на потребителите да споделят местонахождението си със свои приятели, не залага на собствена ИТ инфраструктура заради по-високата инвестиция, необходима за това.

От друга страна, са по-големите социални мрежи  като Facebook и YouTube, които обаче разчитат на собствени центрове за съхранение на информация заради по-голямото количество данни, които потребителите им съхраняват онлайн и споделят с приятелите си. Само в деня след Нова година потребителите на Facebook са качили 750 млн. снимки, а данните на YouTube показват, че на сайта се ъплоудват 24 часа видео всяка минута.

Подобна е ситуацията и със собствениците на сайта за видеообмен Google, които предлагат услуги като Gmail (над 7.5 гигабайта място за съхранение на информация), Google Apps (офис пакет, който пази копие от всички създадени с него документи, презентации и т.н. онлайн) и т.н. Компании като Microsoft, HP и др. също се преориентират към предоставянето на услуги на потребителите си в "облака" , което означава още и още центрове за съхранение на информация.

На практика всички тези услуги се предоставят благодарение на т.нар. центрове за съхранение на информация. Самите те представляват стотици, дори хиляди сървъри, концентирани на едно място. Благодарение на това клиентите на услугите пестят от инвестиции в ИТ инфраструктура - създаването на едно сървърно помещение изисква инвестиция не само в самата ИТ инфраструктура, но и в специална система за охлаждане, в резервни системи за осигуряване на непрекъсваемост на захранването и т.н.

Компаниите пестят и от липсата на необходимост от ИТ персонал, който да поддържа собствената им инфраструктура, както и от лицензи за различен софтуер, необходим за работата на собствените им приложения. Затова финансовата и икономическа криза от последните 2-3 години, която предизвика максимално съкращаване на разходите от страна на бизнеса, доведе до тенденцията центровете за съхранение на информация да никнат като гъби след дъжд. И да се разширяват с още по-бързи темпове.

По данни на Uptime Institute около 36% от центровете за съхранение на данни в САЩ ще останат без място за информация, охлаждане или енергия за съществуването си до края на 2012 г. А 40% от собствениците планират да строят нови центрове, с които да отговорят на нарастващото търсене на услугите си.

С увеличаващия се брой центрове обаче непрекъснато расте и нуждата им от енергия. По данни на американската агенция за защита на околната среда през 2007 г. центровете за съхранение на информация са изконсумирали около 7 гигаватчаса електричество, а прогнозата отпреди 5 години е, че през 2011 г. това число ще нарасне до 12 гигаватчаса. Недостатъкът на тази прогноза е, че агенцията не е осъвременявала очакванията си от 2007 г., което означава, че в тях не е поместен ръстът в употребата на "облака", особено във времената на рецесия.

А очакванията на американската енергийна администрация са, че енергийната необходимост на бизнеса и потребителите ще се увеличи до 223 гигавата до 2035 г. Според "Грийпийс" центровете за съхранение на информация консумират между 1.5 и 2% от електричеството по света - число, което се увеличава с 12% всяка година.

Всички тези факти карат екоорганизациите и ИТ бизнесът да се замислят за "озеленяване" на този сектор - проблем, на който технологичните компании обръщат внимание от години насам. Една от първите по-големи компании, които предприемат зелени стъпки, е Facebook. Най-голямата социална мрежа в света се включи в проекта Open Compute, чиято цел е постигането на оптимална сървърна инфраструктура чрез споделяне на ноу-хау между различни технологични компании.

Затова и Facebook отвори плановете на най-новия си център за съхранение на данни в Орегон и ги направи достъпни за всички останали компании, които искат да почерпят знания за това как точно е структурирана инфраструктурата на компанията. И как се постига намаление на енергийната необходимост за работата му с 276 киловата, което води до намаляване на разходите с 230 хил. долара годишно и намалява емисиите на парникови газове с 967 метрично тона годишно - толкова, колкото изхвърлят в атмосферата 332 автомобила.

Икономиите са постигнати благодарение на решаването на няколко основни проблема, сред които неефективното разпределение на въздушните потоци в сървърното на компанията и прекомерното охлаждане. Което обаче е малка крачка. Решението на самите проблеми е дошло в рамките на проекта Unfriend Coal, организиран от "Грийнпийс".

Целта му е социалната мрежа да намали енергията, произведена от въглища, която използва за захранването на центровете си за съхранение на информация и до 2021 г. да не използва такава изобщо. Паралелно с това социалната мрежа на Марк Зукърбърг е поела ангажимент да образова потребителите си за вредите, които нанася този тип енергия, и да популяризира използването на чисти източници на глобално ниво.

Защото засега компаниите предпочитат да залагат предимно на бизнес ползите, а не толкова на опазването на околната среда, коментират от "Грийпийс". За това и Facebook, и Google, и Apple предпочитат да съхраняват информацията си в Северна Каролина, където правителството е въвело специални данъчни преференции за подобни стъпки, а електричеството се произвежда предимно от въглища.

Според анализатора от специализираната в "озеленяването" на технологиите The 451 Group Джон Стенли обаче "центровете за съхранение на информация трябва да забравят идеята, че ще успеят да изградят достатъчно слънчеви панели, с които да осигурят енергийното си съществуване".

Което изправя доставчиците на облачни услуги и компаниите, които изграждат свои собствени облаци, пред предизвикателството да не се превърнат в черната овца на ИТ сектора, що се касае до консумацията на енергия. Проблем, който засега остава труден за разрешение заради непрекъснато нарастващото количество информация, съхранявана в облака.