Замърсяващи компании в Европа печелят милиарди от въглеродни квоти
Някои от най-големите индустриални компании в Европа са спечелили милиарди евро от европейските регулации за парниковите емисии, срещу които самите те толкова ожесточено лобираха, стана ясно от публикуван в неделя анализ на мозъчния тръст Sandbag, цитиран от вестник "Гардиън".
Десет компании за производство на стомана и цимент са успели да натрупат 240 милиона въглеродни разрешителни заради щедрите количества безплатно разпределяни квоти.
Компаниите с пазарна капитализация от 4 милиарда евро нагоре могат не само да търгуват с безплатните квоти, които им се разпределят, но и да ги запазват за използване на по-късен етап. Според оценки на ЕК до края 2012 г. енергийно интензивните сектори в Европа ще са натрупали разрешителни на обща стойност между 7 и 12 милиарда евро.
Все повече компании си дават сметка, че бъдещето на Европа е във високоефективната нисковъглеродна икономика, каза баронеса Уърдингтън, основател и директор на Sandbag. Но една малка група "въглеродно угоени" бизнеси се опитват да попречат на това, въпреки че трупат лесни милиарди от безплатните квоти, допълни тя.
Начело на този списък е стоманодобивната компания "АрселорМитал", чийто излишък от квоти се оценява на 1.7 милиарда евро. На второ място е производителят на цимент "Лафарж", а на трето "Тата Стийл" с излишък на стойност 393 милиона евро. Преди месец компанията закри 1500 работни места във Великобритания, като се оправда с европейските регулации за ограничаване на емисиите и с икономическата криза.
"Тата Стийл" са отказали на "Гардиън" коментар за новия анализ, който поставя компанията на трето място по облагодетелстване от Европейската схема за търгвия с емисии (ЕСТЕ).
Според независим анализ на "Блумбърг ню енерджи файненс" въглеродните квоти, които притежават стоманодобивните предприятия в момента, ще са достатъчни да покрият емисиите им за следващите 12 години. Това означава, че ако не продадат нищо от излишъците си, до 2023 г. няма да им се налага да си пазаруват въглеродни квоти.
Представители на цитираните в анализа на Sandbag компании са заявили пред "Гардиън", че натрупаните квоти се дължат на занижено производство и може да се окажат нужни, когато икономиката се възстанови. Според тях без специална защита производителите на стомана и цимент ще бъдат принудени да се преместят в държави с по-либерални правила и това налага да се въведат международни регулации за въглеродните емисии.
Според анализа на Sandbag обаче девет от десетте компании с най-много натрупани резерви са закупили допълнително общо 24.4 милиона квоти от международния пазар, където цените са по-ниски. Основните източници са били компании в Китай и Индия. Тези квоти могат да се използват в рамките на Европейската схема за търговия с емисии и това дава възможност на предприятията да запазят по-ценните си европейски разрешителни.
"Купуването на квоти от конкуренти в чужбина не изглежда като поведение на компании, които са искрено загрижени, че по-строгите правила за съкращаване на емисиите в ЕС ще ги прогонят извън пределите на континента," коментира баронеса Уърдингтън.
Не всички енергийно интензивни индустрии са против затягането на правилата в ЕСТЕ. Пет енергийни компании, сред които британската Scottish and Southern Energy и датската Dong, призоваха миналата седмица за изтегляне на излишните квоти – предложение, което анализаторите от Sandbag подкрепят.
"Ако не го направим, ще унищожим стимулите за инвестиции в нисковъглеродни технологии, което ще доведе до ценово предимство за енергийните решения, базирани на изкопаеми горива," се казваше в изявлението на компаниите.