Студената война за златото на Крумовград
Петъкът е особен ден в Крумовград. Това е пазарният ден и пустеещото през останалото време градче се пълни с хора дотолкова, че няколкото заведения и кебапчийниците на пазара не могат да им насмогнат.
Този петък (22 юли) е по-специален заради финалното обществено обсъждане на проекта за златодобив в местността Ада тепе над града. Той е на компанията "Болкан минерал енд майнинг", дъщерна на канадската "Дънди", която експлоатира и друго находище – в Челопеч.
От няколко години по въпроса се води своеобразна студена война между инвеститора и общината – без открити нападки и с тиха дипломация местната власт отказва да подкрепи проекта, настоявайки за пълни гаранции, че той няма да навреди на природата и на хората в района.
Миналата година след дълги спорове фирмата оттегли първоначалния си проект да добива златото с цианиди и предложи нов, с който ще се извлича по-малка част от златното съдържание на рудата без "цианидно излужване" и без хвостохранилище.
Вече са минали три обществени обсъждания в околните села и в петък се очаква всички заинтересувани страни да пристигнат с тежката артилерия въпроси, аргументи и контрааргументи. Очаква се и кметът Себихан Мехмед, която до момента заявява, че общината е неутрална по въпроса и той трябва да бъде решен от гражданите, да излезе с ясна позиция на местната власт за златодобива.
Сутринта към 10 часа за началото на дискусията в салона на гимназия "Васил Левски" вече са се събрали повече от 300 души.
Всичко започва с кратко представяне на проекта от главния мениджър на БММ Алекс Нестор и директора по околната среда на компанията Ирена Стамболиева, по време на което хора от неправителствени организации и местни жители декорират залата с импровизирани плакати, защитаващи спорещите страни: "Искаме работа сега!" срещу "Не искаме рак!", "Сбогом, Нестор" срещу "Истинският геноцид е безработицата" и "Не ни дръжте насила бедни".
От фирмата припомниха, че планираната инвестиция е около 150 млн. долара, работните места ще бъдат около 300 и в пиковия период на строителството на съоръженията и 90% от наетите ще са от Крумовград.
От шумните аплаузи, дюдюкания и укания, които съпровождат почти всички изказвания, личи, че непредубедените, дошли да чуят нещо ново, не са много в залата. Очаквано почти никой не се вълнува сериозно от ефекта на проекта върху "биоразнообразието" (хълмът Ада тепе попада в защитената зона от "Натура 2000").
Затова обясненията на еколога Ивайло Зафиров, ръководил екипа за т.нар. оценка за съвместимостта на проекта с "Натура", за костенурките, земноводните и безгърбначната фауна на Ада тепе, глъхнат сред жуженето на публиката.
Първите "бомби" в залата хвърлиха няколко екоактивисти, които бяха и срещу предишния, цианидния проект. Според Константин Дичев от Пловдив арсенът в почвата на Ада тепе е около 1450 тона съгласно доклада за екооценката на проекта, при разкопаването ще замърси подпочвените води и ще отрови близката р. Крумовица.
"Господин Дичев, трябва да прочете още малко", каза в отговор Ирена Стамболиева от БММ. Изследванията за същия този доклад сочат, че арсенът тук е под формата на фериарсенат (желязно съединение) и е в "немобилно състояние" - не случайно и досега водата и почвите не са замърсени от него, обясни тя.
Васил Къдринов, също от Пловдив, заяви, че през април областен съвет в съседния гръцки град Комотини единодушно е дал отрицателно становище за проекта (становището, което беше предоставено на "Дневник", обаче е срещу цианидния добив на злато, какъвто настоящият проект не включва).
По думите на Къдринов, езерото, което ще остане след планираната 8-годишна експлоатация на находището, няма да се пречиства и ще бъде замърсено с тежки метали. Контрааргумент на фирмата е, че сондажите са показали под 1% съдържание на сяра в почвата на Ада тепе – химичният реагент, който попаднал във водна среда, би предизвикал извличане на тежките метали и арсена от скалите и замърсяване на водата.
За сравнение, в Челопеч сярното съдържание е около 12%. Сярата, която би вкислила водата, ще се неутрализира от варовиците в находището, които са основни съединения и са в много по-голям процент, казаха еколозите на БММ.
"Не желаем вашия златен годежен пръстен", заяви Мария Дамянова от Кърджали, член на сдружението "Живот за Крумовград", което е срещу проекта. Изказването й се посреща с ръкопляскания на част от присъстващите. Сред аплодиращите са и три млади жени. "Искаме да сме бедни, но здрави", каза ми една от тях – Севджан Кадир от село Луличка, която по ирония тъкмо днес (бел. ред - в петък) е дошла със златни обеци и пръстени.
"Твърдо сме зад кметицата", казва тя, въпреки че кметът на Крумовград никога публично в прав текст не е заявявала, че е срещу проекта. Една жена, която слуша разговора ни, ме скастря да оставя Севджан на мира. Тя, оказва се, е Зюлбие Ахмед, кметицата на с. Овчари, където е било едно от предните обсъждания.
След което се заформя спор между Севджан и две млади момчета, които са на мнение - "ходихме в информационния център и хората ни обясниха за какво става дума; не всичко ни стана ясно и ходихме втори път; аз мисля, че няма проблем с околната среда, общината просто не дава градът да върви нагоре", казва едното. "Дадоха ви джобни пари да говорите глупости", подкача ги Севджан полу нашега.
"Никой не ми е давал пари, ти говориш глупости", пали се момчето, "искам тука да има работа, нашите всяко лято са по чужбина". "Децата миришат на прясно мляко, дадоха им по 5-10 лева...", продължава да налива масло жената и съседката й я ръчка: "стига и ти, ма!".
"Моля диригентите в залата да спрат да ръкопляскат, докато говоря", каза кметът Себихан Мехмед, когато взе думата, и аплаузите спряха като по часовник. След емоционално встъпление, от което стана ясно, че общината все още няма да изрази положително или отрицателно становище за проекта, Мехмед заяви, че някои данни в докладите за екооценката на двата проекта – за цианидния от 2005 г. и за настоящия от 2010 г., се разминават в данните за наличието на тежки метали на Ада тепе.
Вторият доклад, базиран на по-малък брой проби, дава по-ниски стойности за съдържание на хром и никел, което поставя под съмнение обективността му, каза кметицата. Според нея това поставя под съмнение твърдението на експертите по екооценката, че тежките метали няма да се разтворят и че химично пречистване на този етап не е нужно.
Фирмата ще трябва да даде писмени отговори на кмета по тези въпроси в срок. "След като получим отговори, можем да дадем становището на общината по проекта", заяви Мехмед след изказването си.
"Разбира се, че имаме вече отговор на въпросите на кмета и ще й отговорим до 1 август. Причината във втория доклад да има по-малко проби е, че площта на проекта се сви значително заради липсата на хвостохранилище. Нямаме интерес да казваме, че почвата сега е по-чиста, отколкото е, и след това да я замърсим", коментира Ирена Стамболиева от БММ.
Сред изненадите на дискусията е присъствието на американския хидрогеолог Робърт Моран. Американецът заяви, че е прочел екооценката и според него докладът, "лишен от съществени данни за водите в Ада тепе", е "по-скоро рекламен, отколкото технически документ". По думите му в него липсват съществени данни за повърхностните и подземните води в района.
"Такъв доклад никога няма да мине в САЩ или Канада", заяви експертът. С думите си Моран успя да подразни част от присъстващите. От екипа от БАН, правил екооценката, коментираха, че докладът не е лишен от хидрогеоложки данни, а обвиненията на американеца са безпочвени и обидни. Малко по-късно експертът от дирекция "Превантивна дейност" в екоминистерството Нина Радева, която по процедура беше само наблюдател на обсъждането, взе думата, за да каже, че американецът е обидил държавата.
Опитът ми да разбера по чия покана е дошъл Моран и дали ще получи заплащане за труда си даде противоречив резултат. Кметът и председателят на местния общински съвет Метин Байрамали заявиха, че не знаят колко ще е хонорарът на експерта, защото тепърва съветът ще го гласува. Самият Моран пък каза, че заплащането му ще е 5000 долара и е дошъл по покана на две неправителствени организации - "Живот за Крумовград" и сдружение "За земята".
Привечер присъствието в залата вече е далеч по-рехаво, в коридора на училището се пуши и много хора вече са "изпушили" от многочасовите разговори. На около километър оттук, в полето точно под Ада тепе, един мъж и майка му, които знаят за обсъждането, но не са дошли, вадят картофи от градината си.
Те напояват градината с картофи, царевица и чушки с вода от кладенеца си. Повече от очевидно е, че ако златодобивният проект се реализира, техният кладенец ще е сред първите индикатори доколко основателни са опасенията за замърсяване на водата. Те обаче не са се паникьосали и нямат еднозначно мнение за проекта.
| Проектът в числа - 27 тона е приблизителното количество злато в находището - 8 години ще трае експлоатацията на Ада тепе - 850 000 тона руда ще добива и обработва годишно фирмата - 300 души ще са заетите през пиковия период на строителството - 150 млн. долара ще е инвестицията Хроника на проекта - 2001 г. - британската "Наван майнинг" прави проучвания около Крумовград - 2003 г. - канадската "Дънди прешъс металс" купува активите на "Наван" - 2005 г. - БММ, дъщерна на "Дънди", внася проект за цианиден златодобив на Ада тепе - 2010 г. - фирмата оттегля проекта и внася нов, който не включва цианидно излужване - 2011 г. - през февруари правителството реши да даде на БММ концесия за находището, решението се обжалва |