Старо замърсяване в САЩ повдигна отново въпроса за безопасността от шистовия добив на горива

А колко замърсявания са предизвикани при реален добив на обикновен петрол или газ? Те да не би да не се добиват чрез сондажи? Или просто "прескачат" водоносния пласт?

Колко "класически" петролни и газови кладенеца има по света и колко "шистови", и какви замърсявания са предизвикали първите в сравнение с вторите?

Руснаците треска ги тресе, че им измъкват възможностите за влияние и шантаж...

В статията е пълно с "ако", "вероятно", "може би" и т.н.

Тоест, абсолютно несериозен материал.

• 21 20
• Докладване

ecolog, и аз щях да напиша същото. Рискове има винаги, но да се преувеличават за да се обслужват нечии интереси е отвратително.

• 17 16
• Докладване

До коментар [#1] от "ecolog":

Напълно си прав! Добре е обществото да бъде информирано и предупреждавано за евентуалните рискове, но в случая информацията, която се предоставя, е точно толкова "надеждна", колкото беше и онази за "смъртоносния" обеднен уран. Просто защото крехката надеждица на Москва да бъда решаващ фактор поне в една област се изпарява и там хвърлят каквото могат за пропаганда. И филмче дори спонсорираха неотдавна. Разбираемо е - защитават си интересите и перспективите. Не е разбираемо това, че има балами, да им се хващат на номерата.

• 19 19
• Докладване

До коментар [#4] от "be_free":

Тъкмо за това филмче писах по-долу Да търсиш истината в него е все едно да изучаваш Вселената с помощта на някогашното списание "Космос".

• 9 10
• Докладване

Абе сега с тоя шистов газ ще е едно чекнене и пънене тия из нови пазар скоро ще станат звездите на ефира от преки включвания. Прост народ, бедна държава!

• 5 7
• Докладване

Аз пък никъде не видях в статията думите " Москва" и "руснаците".
По-скоро, като чели беше написано нещо за Саудитското кралство

• 5 9
• Докладване

По принцип ,всяка намеса на човека в природата е съпроводена с риск от странични ефекти. При това, колкото по-силова и по-груба е тази намеса, толкова по-висок е риска и толкова по- силен е страничния ефект.
добивът на шистов газ е изключително силова и груба намеса. Защото няма меки начини да се извлече газ , лежал милиони и милиони години дълбоко под повърхността без да показва никакво желание да излезе от там.
Извличането на шистовия газ е съпроводено неминуемо с нанасяне на сериозни поражения в земната кора. Разбира се, най-големи и опасни ефекти неминуемо ще има главно върху подпочвените води- замърсявания с газове, разтворими минерали, химикали, но и пресъхване на съществуващи водоносни слоеве. Проблемите не се проявяват веднага/освен при авария/, но неминуемо ще възникнат след десетилетия- което е миг в земната история.
Затова добивът на шистовия газ е решаване на проблем на сегашните поколения чрез създаването на нерешими проблеми за бъдещите.
Защото подземните води също са един ограничен ресурс на планетата ни.

• 10 17
• Докладване

До коментар [#5] от "GogoPG":

Ма ти вярваш в теориите за конспирации

• 10 7
• Докладване

От статията разбрах,че доказаният риск от замърсяване на околната среда при добива на шистоф газ е 1/1 000 000,което ще рече ,че ще ревът само платените сътрудници на булгаргаз

• 9 12
• Докладване

Имам чувството, че от известно време има масирана атака срещу добива на шистов газ и подозирам, че е платена с руски пари.

Тази статия нито дава линк към НЙТ, нито казва кога е публикувана статията.

Не става дума да не се наблюдава това, което прави, но един инцидент от преди повече от 25 години нищо не означава. Не знам технлогия, която да не се е променила 25 години.

• 4 3
• Докладване

Това може да е първият случай на замърсяване на подземни води при използването на метода на хидравличното напукване (hydraulic fracturing) на шистите, но съвсем не е единственият. Ето например следната статия за замърсяването на подземните води в Североизточна Пенсилвания, което дори не е с разтворените в нагнетяваната вода химикали, а е направо с природен газ (метан):

http://www.pnas.org/content/108/20/8172.full.pdf+html

Разбира се, всяко сондиране за проучване или добив е свързано с някакви рискове (сравнително скорошен пример в това отношение е разливът на нефт в Мексиканския залив). И все пак, ако при тази катастрофа причината е била неспазване на техническите стандарти, при прилагането на метода на хидравличното напукване има рискове дори и ако всичко се направи по правилата. Защото при този метод, за да се напукат шистите се нагнетява вода с голямо налягане (което може да достигне 150-200 атмосфери) и разтворени в нея химични вещества. По-голямата част от тази вода (50-70%)се извлича обратно на повърхността, но за друга част това е невъзможно - тя остава под земята и в зависимост от геоложките условия може и да замърси подземни води.

Най-често използваният аргумент за "безопасност" на метода, споменат и в тази статия, е че шистовият газ и нефт се намират на голяма дълбочина под водоносните пластове. Но знае ли се точно геоложката структура между тези две нива? Винаги например има риск там да съществуват стари пукнатини, които да бъдат отворени при хидравничното напукване. А и нали за да се достигне до шистите, трябва да се прекоси водоносният пласт. След като се използва налягане, достатъчно да разпуква скали (шистите), може ли да се очаква, че подземно положената бетонна защита на сондажа е достатъчно надеждна?

В един по-горен коментар се споменава за "масирана атака" срещу прилагането на този метод. Това наистина е така. Например във Франция, към края на 2010 г. е имало дадени разрешения за проучвания на шистов газ, но на 30 юни 2011 г. с решение на Парламента методът на хидравличното напукване е забранен и разрешенията за проучвания ще останат в сила само ако бъде посочен друг метод. Подобно е положението в областта Северен Рейн - Вестфалия в Германия, в кантона Фрайбург в Швейцария, в щата Ню Йорк в САЩ. А в района край Блекпул в Англия и досега се правят проучвания дали тамошното земетресение миналата година не е предизвикано от прилагането на този метод.

• 0 8
• Докладване

И кво,от един милион случая има едно замърсяване, на някакъв реднек му се замърсил кладенеца,сигурно е гушнал някой лев,обаче екоталибаните ревът ли ревът.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#13] от "nikolaimi":

Не е само едно замърсяването.

Например в Пенсилвания според проучването на Осборн е замърсена с метан водата в 85% от всички кладенци, намиращи се в радиус 1 км от газов сондаж. А там били планирани по 2000 сондажа годишно.

Изобщо близостта с такъв сондаж е опасна. В Полша например има протести заради напукани стени на сгради.

• 0 6
• Докладване

[quote#12:"ijj"]Защото при този метод, за да се напукат шистите се нагнетява вода с голямо налягане (което може да достигне 150-200 атмосфери)[/quote]

За сведение на многознайковските:
1. Конвенционалния газ се добива също със сондажи - аналогични на сондажите за шистов.
2. Тези сондажи също преминават през водоносни хоризонти!!!
3. ЕСТЕСТВЕНОТО налягане на конвенционалния газ достига до 600 бара!!! Май е повечко от налягането на водата при добива на шистов газ.
4. Изводите оставям за многознайковците.

• 3 2
• Докладване

До коментар [#15] от "ecolog":

"ЕСТЕСТВЕНОТО налягане на конвенционалния газ достига до 600 бара!!!"

Това е вярно, разбира се - но щом тези естествени находища на природен газ съществуват в този си вид, това означава че околната структура е достатъчно здрава, за да издържи това налягане.

Колкото и да съм "многознайко", досега не съм чувал за случаи за замърсяване на подземни води с химикали или с метан, или за земетресения в резултат от конвенционални сондажи

А дори и да не е "многознайко" човек, може да види какво правят хората, които знаят повече от него. Например във Франция конвенционалното сондиране не е забранено, а само методът на хидравличното напукване. И преди да забранят този метод е имало специално проучване по въпроса, поръчано от правителството. Т.е., може и първоначално протестите там да са ги правили екоактивисти, но после явно и геолозите са ги подкрепили.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#14] от "ijj":
Аз, честно казано, не разбирам какво значи вода да е замърсена с метан. Доколкото разбирам от химия и физика, при нормално (атносвернно) налягане метанът се отделя незабавно от водата по естествен начин. Дори да приемем това за "замърсяване" почистването на такава вода би трябвало да е елементрано и евтино. Още повече, че и този метан ще отиде по предназначение. Да напомням ли за замърсяването на вода с метан от кравеферми?
Струва ми се, че главният проблем са химикалите, които се налага да се използват при добива. Виж това ми се вижда гадно и се очертава проблем.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#17] от "Дамян":

Съществуват рискове метанът от подземни води да попадне на най-неочаквани и неподходящи места. А при определена концентрация на метан във въздуха се получава взривоопасна смес - затова и при всички газови инсталации се вземат специални предпазни мерки.

Преди години в Англия е имало случай метан да проникне до мазето на къща, разположена на над 1 км от депо за отпадъци. И при електрическа искра от запалването на лампа се е взривила цялата къща.

В пречиствателните станции за отпадъчни води съществуват така наречените метан танкове, където се улавя метанът от анаеробно разлагане на разтворените във водата отпадъци. Но този метан се събира и дори може да се използва за гориво. И, разбира се, на никого не би му хрумнало да използва така пречистената вода за питейна вода

• 1 4
• Докладване

за онези които наистина ги е грижа, ето ви малко по задълбочен анализ на проблема ---->

http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc&feature=autoplay&list=PL1099725F48385304&index=1&playnext=10

• 0 2
• Докладване