Умно производство на храна без отпадъци обсъдиха участниците в Green Innovation Forum
Храним се от земеделие, което е вредно за здравето, променя климата, влошава качеството на почвите, зависи от субсидии, изхвърля 30% от произведената продукция, докато много хора гладуват. Така Любомир Ноков от Био България откри първия панел в Green Innovation Forum, посветен на храната. По думите му тази система за производство на храна не е устойчива и затова се проваля.
За своята различна система на био земеделие раказа Евалд Ридл от австрийската компания "Зонентор", която залага на малки стопанства, традиционни начини на производство, ръчно опаковане и ангажиране на клиентите с живота на фермата и източниците на храната. Компанията е започнала преди повече от 20 години с трима фермери и 3 хектара земя, за да стигне до 500 хектара и 150 фермери в момента само в Австрия и износ в 48 държави.
Важен принцип в работата на компанията е независимостта, обясни Ридл в отговор на въпрос защо "Зонентор" не продава продуктите си в големите търговски вериги. "Повечето малки фермери, които работят с големите вериги, са затънали в дългове. Те зависят от търговските вериги, а не от земята и от силите на природата, а такава зависимост може да бъде унищожи фермата им, каза още управляващият директор на "Зонентор".
Подобни неща се правят и в България, заяви доц. Владислав Попов от аграрния университет в Пловдив, който работи и по проекта "Новото тракийско злато" в Източните Родопи. Той призова участниците във форума да се обърнат към селските райони, където живее застаряващо и бедно население, но притежават голямото богатство да имат запазена природа и добри условия за био земеделие и производство на качествена храна. По думите му е важно държавата също да осъзнае ролята си в тази област, тъй като в момента усвояването на средства по структурните еврофондове е едва 16.6%, докато в Австрия например усвояването по програма "Развитие на селските региони" е 60%.
"На тези земеделски производители в България никак не им лесно, каза Попов. Те не знаят накъде да погледнат, защото с едни дейности се занимава Министерството на регионалното развитие, субсидиите се разпределят от земеделското министрество, а за екотуризма отговаря МИЕТ." По думите му това не затруднява развитието на селските региони.
Негативен опит в областта на био земеделието сподели собственикът на "Тандем" Кирил Вътев, който се оплака от формалното прилагане на изискванията за биоземеделие. Държавните субсидии според него не покриват загубите от този по-малко ефективен начин на отглеждане на животни. Той предложи идеята страната да се районира и биоземеделието да се насърчава в полупланинските и планинските райони, а равнинните територии да се оставят за конвенционално земеделие, което произвежда голям обем продукция.
Противополжна на неговата позиция изказа Филип Харманджиев, винопроизводител и земеделец, собственик на "Дамяница". На конвенционалната идея за монокултурно земеделие той противопостави концепцията за поликултурност. "В земеделието ако правиш само едно нещо, си на куката и си собственост на банката, каза предприемачът. Монокултурната ферма е във война с природата, а тази война струва много скъпо." По думите му една ферма може да печели много повече, ако е поликултурна.
"Монокултурата произвежда отпадък, а това е глупаво, обясни още Харманджиев. Поликултурната ферма е като гората, в която всеки отпадък е храна за нещо друго." Илюстрацията на този модел е храненето на прасета с отпадъци от винопроизводството, превръщане на техния тор в компост с помощта на червеи, разпръскването на кравешката тор от кокошките, които се отглеждат на открито, използване на покривни култури вместо оран и други природни решения, които фермерът открива.
Друг поглед към храната представи Марина Бракалова от Форум "Хранителни банки", която разказа за мащабите на проблема с изхвърлянето на храна по цялата верига на производство и доставка. По думите й в света годишно се изхвърлят 90 млн. тона храна, а това количество би било достатъчно да изхрани цяла Испания. Добър модел за оползотворяване на тази излишна храна за социални цели са хранителните банки, които могат да спасят излишъците от сметището и да ги раздадат на нуждаещи се хора. По такава инициатива вече се работи и в България с помощта на производители на храни, неправителствени организации и държавни институции, каза още Бракалова.