От Драгоманското блато, което не е от най-големите влажни зони в страната, могат да се добиват около 300 тона тръстикови пелети годишно. Това съобщи Андрей Ралев от Сдружение за дива природа "Балкани", цитиран от БТА. Според експерта от всички влажни зони у нас могат да се произвеждат 50 пъти повече пелети, които могат да се използват за отопление.

Експериментите за тази технология се правят от три години, обясни Ралев. Очакванията са тази година да започне реално производство. В момента се работи в партньорство с местна фирма, която да изгради предприятие за пелети. Очаква се цената им да е колкото на дървесните пелети или около 300-360 лв. на тон. Предимството на тръстиковите пелети е, че те са два-три пъти по-калорични от дървесината.

Сружение "Балкани" работи по проект за използването на тръстиковите пелети от Драгоманското блато за отопление съвместно с общината в Драгоман, съобщи Андрей Ралев. Той изрази надежда такава инсталация за отопление да бъде монтирана в училището в Драгоман.

Според природозащитника добиването на тръстикови пелети от блатото няма да навреди на природата, а напротив ще й помогне. Ралев обясни, че когато тръстиката се коси, се освобождава място за т.нар. водни огледала, в които тя се размножава и после пак израства.

Днес заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева официално връчи сертификатите за  Рамсарско място "Карстов комплекс "Драгоманско блато" на кметовете на общините Драгоман, Сливница и Костинброд.

Драгоманското блато, което се намира само на 40 км от София, в началото на 30-те години на миналия век е било напълно унищожено, разказа Манева. През последните 20 години влажната зона е напълно възстановена и в момента е местообитание на редица редки и защитени растителни, и животински видове.

По думите на Евдокия Манева в комплекса "Драгоманско блато" могат да се наблюдават 256 вида птици, което представлява 65 процента от птичето многообразие в страната, 9 вида земноводни и 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения.