Франция под натиск да поеме отговорност за щетите от ядрените си опити в Полинезия
Франция е под натиск да предприеме по-сериозни мерки за почистване на радиоактивното замърсяване след ядрените й опити в Полинезия, разказва обширна статия по темата в Le Monde.
Между 1966 и 1996 г. в района на атолите Муруроа и Фангатауфа са извършени 193 ядрени опита - 41 на повърхността и 137 под земята, плюс още 15 "теста за безопасност". През 2006 г. френското министерство на отбраната признава, че при 22 от тестовете е имало изпускане на радиоактивни газове. В 27 изкопа на Муруроа са погребани радиоактивни отпадъци. Атолите са част от Френска Полинезия - френска територия, притежаваща частична автономност.
Въпреки упоритите настоявания на полинезийските власти, през 2010 г. френският парламент гласува закон, игнориращ екологичните последствия от ядрените опити. В него обаче се признават последствията за общественото здраве и се урежда изплащането на обезщетения.
През януари, териториалната асамблея на Френска Полинезия гласува документ, целящ да поправи този пропуск. На следващия ден горната камара на френския парламент одобри предложение Муруроа и Фангатауфа да бъдат върнати във владение на полинезийската общност. Сега двата атола са под контрола на френското военно министерство. Шансовете предложението да се превърне в закон са слаби, коментира Le Monde.
"Наясно сме, че това са двете най-големи ядрени бунища в световния океан. Но хората не могат да бъдат отделени от средата си, особено в Океания, смята авторът на документа, сенаторът Ришар Тухейва. Реституцията на атолите може да помогне за излекуване на психологическите рани, нанесени от ядрената ера."
Проекторешението урежда дългосрочни мерки за намаляване на щетите върху околната среда и постоянно следене на радиацията и геоложките събития на двата атола.
Специален център към френската оръжейна агенция ежегодно взема проби от почвата и лагуните на двата атола, а след това в рамките на две години публикува доклад на базата на получените данни. Последният такъв доклад от 2009 г. отбелязва "ниско ниво на изкуствена радиоактивност". Но в седимента на дъното на двете лагуни се намират около 5 кг плутоний. Според сенатора от социалистическата партия Ролан Курто и дума не може да става лагуните да бъдат използвани отново.
В изкопите от подземните опити също се съдържат различни радиоактивни вещества. Има и две ями, изкопани специално за съхранение на ядрени отпадъци.
Общата радиоактивност на отпадъците, акумулирани под земната повърхност на Муруроа, възлиза на 13 279 терабекерела. Според Международната агенция за ядрена енергия това е 371 пъти над праговата стойност за класифициране на атомни инсталации.
По време на ядрените опити над 3200 тона различни радиоактивни отпадъци са били изхвърлени в Тихия океан и са потънали на дълбочина от над 1000 метра край бреговете на Муруроа и остров Хао. През февруари миналата година военното министерство на Франция призна, че има опасност от пропадане на част от атола Муруроа, подкопана от подземните експлозии. Ако се активират свлачища, това може да доведе до срутване в морето на радиоактивни , които се намират в скалите на острова.
"Муруроа е ядрено сметище", казва Майна Саж, представител на подкрепящата автономията партия Ora te Fenua в Полинезийската териториална асамблея. Тя настоява за независимо проучване, което да оцени необходимостта от консолидиране на хранилищата за отпадъци и е критична към проектозакона. По думите й той запазва двойните стандарти - изискванията за съхранение на радиоактивни отпадъци на атолите не са същите, каквито са в други части на света.
Дълго време полинезийските власти са били залъгвани с официална информация за "чисти" ядрени опити и обещания за икономическо развитие на региона. Сега те не вярват това, което френското правителство им казва.
За да се гарантира прозрачността и обективността на информацията за жителите на Полинезия, проектозаконът предвижда военните да натоварят Института по ядрена безопасност във Франция със създаването на специална мисия за Муруроа и Фангатауфа. Според сенатор Курто правилата за секретност на тази мисия трябва да бъдат адаптирани, така че да съответстват на реалните рискове. По думите му това би означавало да се създаде национална комисия, която да наблюдава отражението на климатичните промени върху геомеханичната стабилност и изпускането на опасни радиоактивни вещества.
Местните полинезийски политици настояват също за изясняване на радиационния статус на остров Хао, който е бил използван за база на частите, провеждали опитите. Такива молби са били отправяни неколкократно към френските власти, но през юли миналата година бяха отхвърлени от комисар Ришар Дидие, който е френският официален пратеник за Полинезия. Според него всички резултати от измервания до момента показват отсъствие на радиоактивно замърсяване. Комисарят е отказал коментар за вестник Le Monde по този въпрос.
На остров Хао живеят около 1500 души. През 2009 г. френското министерство на отбраната е инициирало мащабна схема за възстановяване на околната среда. Очаква се през юни да бъде публикуван подробен доклад за замърсяването, най-вече с органични замърсители и тежки метали.