Поправките в Закона за горите, които бяха приети на второ четене в земеделската комисия, ще увеличат застрояването и изсичането на горите и ще създадат условия за нерегламентирана държавна помощ за определени фирми. Това ще доведе до наказателна процедура срещу България, коментираха представители на коалицията "За да остане природа в България", след като през седмицата парламентарната комисия по земеделие прие на второ четене промени в закона.

Представители на дърводобивния и дървопреработвателния бизнес също се обявиха против поправките, които според тях облагодетелстват отделни големи компании.

Организациите възразиха също срещу начина, по който се прокарват промените в закона и който според тях противоречи на философията на законодателния процес в България. "На второ четене в комисията по земеделието и горите бяха вкарани огромно количество нови текстове," каза бившият директор на природен парк "Витоша" Тома Белев. Става дума за членове от закона, които не са разглеждани на първо четене, и промени, които не са били включени в предложението на Министерския съвет, обясни той.

Подобна промяна е приета и за застрояването на земеделските земи. Докато досега в тях без промяна на предназначението можеха да се строят само постройки за нуждите на селското стопанство, промяната на два члена - един в Закона за горите и един в Закона за опазване на земеделските земи - ще даде възможност там да се строи "почти всичко", каза Белев.

За първи път от 1934 г. се разрешава частни лица да строят в държавните гори в защитени територии, каза Катерина Раковска от коалицията "За да остане природа в България". Тя напомни, че парк "Витоша" е най-старият парк на Балканите и още в началото на 20 век българската държава започва да отчуждава всички вещни права на частни лица и общини върху терените в него, като в някои случаи това става срещу златни български левове. Сега през 21-и век наблюдаваме обратния процес, коментира тя. Държавата започва да продава вещни права за строеж, за ползване и за сервитути. По думите й това ще даде възможност за застрояване на природния парк и на други защитени територии.

Друг сериозен проблем според природозащитниците идва от промяната в закона, която дава възможност горите до 2 хектара да се стопанисват без планови програми. Това ще доведе до бързо изсичане на частните гори, особено в полупланинските райони като Великотърновско и Ловешко например, каза Тома Белев. Тази възможност беше отменена през 2005 г., напомни той. Преди това подобен текст съществуваше в стария закон за горите и доведе до изсичане на големи горски участъци.

Приетите поправки са в противоречие с философията строителството в България да се извършва на базата на общи устройствени планове, каза още Тома Белев. Преди промените законът предвиждаше строителството в горите също да се основава на общи устройствени планове и на областните планове за развитие на горското стопанство, но в момента това се променя и се дава възможност на лицата, придобили по реда на стария закон държавни гори, да ги застрояват на базата на подробни устройствени планове, коментира той.

Приетите от комисията промени ще доведат и до унищожаване на крайречните гори, които са изключително ценни от биологична гледна точка и са части от мрежата "Натура 2000", подчерта Тома Белев. С новите промени се обявява, че те вече не са гори и ще могат да бъдат изсичани, без да са необходими каквито и да било разрешения, обясни той.

Между първо и второ четене беше внесена и поправка, даваща възможност държавните гори да се стопанистват над прираста им. Философията в българското горско стопанство през последните 120 години е горският ресурс никога да не се използва в степен, надхвърляща прираста, който може да даде, обясни Тома Белев. С промените в закона за горите се въвежда възможността държавата да ползва до два пъти прираста на горите, или до 150% от това, което гората произвежда, да бъде консумирано, поясни Белев. Това неминуемо ще доведе до загуба на дървесина и ще наруши възпроизводството на горите, коментира той.

По думите му между първото и второто четене на закона са били внесени и две промени, водещи до нарушаване на интересите на частните собственици на имоти. Първата от тях позволява ловностопански съоръжения в държавните ловни стопанства, които стопанисват и частни гори, да бъдат застроявани без да се търси съгласието на собственика.

Втората от тези промени дава възможност на държавните горски предприятия, които стопанисват държавните гори, да влизат в спорни имоти - места, където държавата и частни лица спорят за собственост. Те ще могат да ги стопанисват до приключването на съдебната процедура, като си удържат разходите за стопанисване, а остатъка от приходите от тези гори внасят по банкова сметка. След приключването на спора, този остатък ще бъде възстановяван на собственика на гората, но без лихвите по него, каза Тома Белев.

Променя се напълно концепцията на закона, който досега работеше на принципа "разделяне на марката от брадвата", коментира Димитър Джоков, инженер по горско стопанство и представител на  коалицията "Да спасим горското предприемачество в България". Този принцип означава, че маркирането на дърветата, които ще се секат, се извършва от едни лесовъди, други техни колеги на държавна служба проверяват маркираното, а трети извършват дейностите в гората като сеч, износ на дървесина, залесяване и т.н., обясни Джоков.

Приетите промени дават право на държавните предприятия да извършват едновременно всички тези дейности - да отбелязват дърветата, които ще се секат, да извършват сечта и да се самоконтролират, поясни той. В същото време хората, които ще вършат тези дейности, ще контролират и частните фирми в гората, които ще бъдат техни конкуренти.

Според Мария Маринкова от сдружението на частните преработватели "Батак" проблеми ще създаде и членът в закона, който дава възможност на местни търговци да сключват дългосрочни договори до 10 години с държавните горски стопанства. По думите й това само по себе си не е лошо, но условията за кандидатстване за дългосрочни договори са направени така, че изключват малкия бизнес и привилегироват определени големи фирми.

Промените в закона са в разрез със законодателството на ЕС и в частност с принципа за свободната конкуренция, коментира Свилен Овчарон, представител на групата юристи доброволци "Зелените адвокати".

По досегашния закон право на строеж, право на ползване или наем на държавна земя от горския фонд се предоставяше само за точно определени цели и само за лица, които имат нестопанска дейност, а не на стопански субекти, обясни той. Това право се предоставя без търг и конкурс, по държавно определени тарифи, които са доста по-ниски от пазарните, затова досега Изпълнителната агенция по горите е била много предпазлива при предоставянето му, каза още Овчаров.

С промените се открива широка възможност това право да се предоставя на всякакви стопански субекти, търговски дружества, които целят печалба и я разпределят на акционерите си, обясни той. По думите му промените дават възможност ски писти да се предоставят на операторите на лифтовите съоръжения, които винаги са стопански субекти. По този начин тези фирми са привилегировани в сравнение с други частни субекти, които трябва да си купят земя от частен собственик, за да развиват същата дейност.