Разходка с лодка
Всяка събота "Дневник" представя по един материал от проекта на "Горичка" - "Тезгях - истории за хора, места и занаяти". В края на юни излезе книжката под същото име, която е събрала разкази от цяла България за съхранени традиции и техните пазители (тя се разпространява безплатно в заведения, магазини и други места в страната - списък тук). "Горичка" предостави историите за публикуване на "Дневник". На 21 юли започнахме с "Панура и лимонадената фабрика", на 28 юли ви разказахме за майстор медникар, продължаваме с човекът, който прави лодки:
Тя беше бяла, стройна и красива. Стоеше в края на редицата от рибарски лодки и преди мачтите на яхтите да закрият гледката към остров Свети Иван. Казваше се Афродита. Беше най-красивата на созополския кей в зората на 90-те години. По бордовете й играеха отблясъците на синята вода, кърмата беше от лакирано дърво, палубата отзад беше леко повдигната, а бушприта на носа удължаваше профила и я правеше
най-изящната лодка за разходка, която си съм виждал някога
Или поне беше такава в спомените ми. Демокрацията току-що беше дошла, нямаше луксозни яхти от полирана стъклопластика и рибарското пристанище беше украсено единствено от яхтите на МЕИ, ВИФ и няколко самоделки.
"Афродита" беше направена от Димитър Хрусов. Беше я правил за себе си и тогава беше неин капитан. През онова време в Созопол нямаше много нови лодки. Повечето бяха дървени, рибарски лодки, сиви и мрачни или бели и мръсносини с изписани с картонен шаблон имена или пластмасови мичуринки. "Афродита" беше с дърворезба по кърмата и бордовете и се открояваше.
"Защо беше? - стрелка ме косо Димитър Хрусов – Тя сега е в Несебър." Срещаме се с него в парка встрани от созополския храм "Св. Св. Кирил и Методий", сега по-известен като църквата с мощите на "Св. Йоан Кръстител". В дъното на парка, вдясно, е вдигнал временен цех. Отвън изглежда, сякаш под зелената шатра се спотайва поредното капанче в Созопол с пластмасови столове. Но под платнищата стои покрита с прозрачен найлон прекрасна нова лодка, вече извила снага, стегната между десетки менгемета. Мирише приятно на дърво, на тезгяха встрани от нея стои подробната схема на 12-метровата аламана. Това е лодката, с която
старите созополчани са ловили скумрия, паламуд и лефер
Това не е реплика, подразва се Димитър Хрусов, след като е повдигнал найлоните, за да се види цялата й красота. Това си е истинска аламана, едно към едно като възкръснал модел. Дори украсата на борда е истинска. Мотивите са от парчета от последната аламана в Созопол, която Димитър Хрусов успял да съхрани от една разпадаща се лодка. Идеята е тя да бъде поставена в парка като атракция, но и в чест на созополските рибари.
Самият Димитър Хрусов е от стар созополски род. Баща му Георги Хрусов, вече покойник, също е бил корабостроител, той е предал занаята на Димитър. Двамата са направили заедно над 50 лодки и кораби, без да говорим за ремонти, повече от 20 години. След него Димитър направил поне още толкова. Казва, че след сто не ги брои вече. Но и че има все по-малко поръчки. Сега е на 56 и цял живот това е работил. "Вече всичко е пластмаса", казва Димитър Хрусов. А са правили гръцки трихандири, турски таки, аламани, мауни...
Той е завършил училището по дърворезба в Котел и като поел занаята на баща си го съчетал с корабостроенето. Затова и неговите лодки са толкова запомнящи си. Първо ги рисува. "Ей така,
затварям си очите и си ги представям
разказва Димитър. След това прави макет, изпитва го и тогава започва да работи по истинската лодка.
Лодките и корабите се правели от странджански дъб. Търсели са в гората естествено криви дървета за ребрата, за да няма напрежение в консктрукцията, така се е правело стотици години. Майсторите избирали сами дърветата, след това са ги сушели, обработвали ги, правели от тях скелета на лодката, докато накрая дъбът се превърщал в красивите лодки. Димитър Хрусов разлиства тесте от стари пощенски картички, на които се вижда редица от рибарски лодки. На тях дори рибарския кей в Созопол го няма още, а в дъното самотно стои сградата на рибарското училище на остров Свети Кирик. То е посроено през 1930 г.
Има и такива, на които са снимани флотилии от лодки, излезли на лов за паламуд. Хрусов казва, че преди индустриалния лов на риба от Созопол са излизали поне по сто чифта аламани за лов на скумрия, паламуд, лефер. Рибарите са се движели по двойки като закачвали мрежите отпред и са заграждали пасажите с риба. Във всяка лодка е имало по 6 или 8 гребци. Капитанът е стоял нависоко, наблюдавал рибата и давал нареждания. Тогава е имало много риба и затова били нужни много лодки, а рибарството е било основен поминък. Покрай това се е въртяло всичко.
Животът си имал цикъл – есента излизал паламуда, после идвала скумрията, преди Нукилден лодките са се прибирали, минавали са по ей тия калдаръмени улици, по дворовете, в хангари, да не ги брули зимният вятър, разказва Димитър Хрусов. След това пролетта пак се вадели за лефера и пролетната скумрия и така. Сега рибата е намаляла драстично. Няма я.
Димитър Хрусов е последният майстор на дървени лодки и кораби в Созопол. От всичките му чираци никой не пожелал да поеме занаята. Казва го с болка.
А защо? "Защото
се иска работа, мозък, желание, трябва една купчина дърва да ги превърнеш в лодка
сега никой не търси това, никой не иска болки в кръста." А и всичко е пластмаса.
Сега покрай тази аламана се разшумяло малко, дошли телевизии, правили репортажи, но като приключи с правенето на лодката, Димитър пак ще прибере машините и тезгяха, "не че има къде". Димитър Хрусов говори почти ядно и с укор.
"А защо да не се направи един музей на корабостроенето, да се показва на хората как са се майсторели лодки от дърво, ей така пред очите им, да се помни и знае", казва Хрусов почти на себе си, докато отново загръща с платнището новата аламана. "Аполония", това е името, резбовано отред на борда. Когато я видите през лятото в Созопол, да знаете, че е направена от Димитър Хрусов - последният майстор на дървени лодки.
За връзка с корабостроителя: 0898599352