Рибен буквар
Всяка събота "Дневник" представя по един материал от проекта на "Горичка" - "Тезгях - истории за хора, места и занаяти". В края на юни излезе книжката под същото име, която е събрала разкази от цяла България за съхранени традиции и техните пазители (тя се разпространява безплатно в заведения, магазини и други места в страната - списък тук). "Горичка" предостави историите за публикуване на "Дневник". Започнахме на 21 юли и може да четете историите в метатема "Тезгях" .
В дунавското село Долни Вадин живее Румен, който след последното голямо наводнение уловил кашон с чисто нов телевизор, дошъл по течението на реката от Румъния. Няколко години по-рано пак Румен хванал 100-килограмова моруна, а с парите, изкарани от продажбата на хайвера й, си купил лодка.
Големи наводнения в последните няколко години по Дунав не е имало, а уловът на моруна вече отдавна е забранен. Освен като един от най-големите късметлии в селото обаче, Румен е известен и като един от най-добрите плетачи на мрежи -
признание, което е далеч по-важно сред рибарите
За да уловиш телевизор веднъж ти трябва много късмет, но за да имаш добър улов на риба всеки път ти трябва и добра мрежа. А в качеството й можеш да си сигурен само ако е направена от майстор.
Тази история ми разказва Иван - кмет на село, сгушено до останките на първия мост по долното течение на Дунав в историята (от времето на император Траян) и малко изследваната римска крепост Валериана. В началото на юни декорът на близо 200-километровото ми пътуване дотам е в ярко маково червено. Други пътешественици в района почти липсват.
Долни Вадин се намира на самия край на пътя, а на изток можеш да продължиш само по вода. Не е учудващо, че всички в селото са много свързани с реката. Повечето от 170-те жители днес са много възрастни, но съхраняват ценен занаят - плетенето на рибарски мрежи. От тях са се учили и 30-тимата рибари, които продължават да прекарват свободното си време по вадинските брегове на Дунав.
"Не е сигурно дали купената мрежа ще тече както трябва," обяснява разпалено Иван. Седим пред Рибарската къща в Долни Вадин, където са изложени всевъзможни такъми, а местните рибари от време на време правят демонстрации по плетене на мрежи. Веднъж кметът приютил в мъничката сграда и семейство французи, които обикаляли Дунав с колела и тръгнали да опъват палатка в селото посред нощ. "Една мрежа трябва да тече добре като я хвърлиш по течението и управляваш края й от лодката," връща се на разказа си Иван.
Допреди време в селото
бабите прекарвали цяла зима в плетене на мрежи
за да са готови рибарите за пролетния улов. "Аз до 28-годишна възраст не знаех какво е Дунав," признава си над 50-годишният кмет, "ходех на плаж и да играя карти долу на реката." Тогава обаче се жени за Анелия, днес управителка на читалището в селото. Нейният баща е рибар, дядо й също. Когато една от възрастните лели на Анелия се оженила навремето, мъжът й я изпратил в Истанбул със заръката докато не се научи да плете и да кърпи мрежи да не се връща. "Тая баба наистина беше перфектна. Това казваше на жена ми - не се учи никога да плетеш и да кърпиш мрежи, защото ще ходиш със скъсани чорапи," разказва Иван.
Днешният кмет решава да се научи да плете преди повече от три десетилетия. От лелята на Анелия научава как да плете фанито, или горната, едра част на мрежата, в която се хваща рибата. Скоро след това помолил дядо Илия от съседното село да му направи скумрийница, мрежа за скумрия. "Аз съм стар човек, на 70 години, пък ще ти правя мрежа. Ти на 30 и колко години не можеш, сядай до мене и гледай," бил отговорът, който заставил Иван да се научи да прави и това.
Днес повечето рибари си спестяват част от труда като купуват готов "плат" за мрежа, но плетат фанито, нанизват на въжета по края на мрежата, слагат тежести, за да потъне долният край и тапи, за да плува горният й край. За плетенето използват специална игла и мерка - уред, с който
мерят големината на "очите" (дупките) на мрежата
Дължината на едно "черво" (един ред от мрежата) стига до 300 метра, после рибарят обръща плетивото наобратно, за да повтори реда. И така, докато достигнат определена ширина, според сезона, в който искат да използват мрежата. 4-метровите са за "ниска вода", 6-метровите - за "голяма вода", има мрежи с различно око за дунавска скумрия, карагьоз, за дънна риба - мряна, за толстолоб, за амур. "В Дунава има разна риба," обяснява на влашки диалект Иван, "различна," пък пояснява управителката на читалището. "Не знам колко мрежи имам, над 30-40. Но използвам по две-три наведнъж," допълва кметът.
За да ловят дребна риба местните рибари използват саркме - ходят с високи ботуши по брега, набират мрежата на ръката, "хвърлят я и разчитат на каквото се хване в нея," показва мрежите, окачени по стената на Рибарската къща, домакинът. "Винтерът се опъва на два колеца във водата, има джоб, за да влезе рибата, но отзад не може да излезе. Сутрин проверяваш какво се е хванало - тази мрежа е за едри риби като сома." Лавата пък се използва за улов на моруна и представлява въжета с куки и тапи по края. "Тук са вадени моруни по 250 кг.," разкава Иван и напомня за късмета на Румен, както и за забраната за улов на едрата риба, от която се вади черен хайвер.
Срещата с Иван е в първия ден на риболовния сезон за тази година. В 12 часа предната вечер с негов приятел той е пуснал чисто нова мрежа, а същата сутрин разбират, че тя се е оплела в нещо. "Разпра се, навъртя се на мотора и трябваше да я срежем с нож. Така че мрежите отиват лесно. Имало е случаи - чисто нова мрежа да хвърлиш, скумрийница например, само въжето да извадиш," обяснява мъжът. Разпраната мрежа обаче се кърпи трудно, "защото
там трябва да мислиш много
да знаеш как да я срежеш, и да си много търпелив." Той признава, че така и не се е научил, а и малко рибари днес се занимават с кърпене, останали са само бабите, които знаят занаята.
На излизане от рибарската къща, Анелия разказва, че по течението постоянно се носят различни предмети. Иван е намирал варел с грес, а в онова късметлийско за Румен наводнение, кметът се прибрал вкъщи с цвете в саксия. От риболовния си късмет обаче не се оплаква, нито от мрежите, които сам си прави.
Преди да тръгна обратно през маковите полета към София слизам с него до брега на реката, където заварвам другите мъже от селото, които са хвърлили мрежи и чакат нещо да се хване. И така до края на сезона, с ниските лодки - тутраканки. И после може да не прекарат цяла зима в плетене, но догодина пак ще са на реката.