Аржентина прие радикални мерки срещу хищни гларуси, за да опази южния кит
Веднага щом кит се покаже на повърхността на водата, за да си поеме въздух, гларуси го атакуват с клюнове и нокти, късайки месо. А морските бозайници от своя страна се показват все по-малко и по-предпазливо над водата, за да избегнат атаките на птиците. Във водите до Аржентина през последните години тези странни сцени са зачестили и са сериозен проблем, който засяга популацията на южния кит в региона.
С решаването му са се заели патагонските власти, за които основна задача е опазването на популацията на големите морски бозайници. За целта те са задействали 100-дневен план за отстрелване на птиците нападатели. Мнението на еколозите обаче е, че този подход е погрешен и няма да има ефект, тъй като не решава реалния проблем зад зачестилите инциденти, а именно разрасналата се популация на гларуси. Затова те сочат като основна причина човешките практики на замърсяване.
Преди 10 години единичните случаи на атака от гларуси са се смятали за странно поведение, но сега властите и екоактивистите са единодушни, че това е истински риск за южния кит. Водите на аржентинската провинция Чубут са благоприятни за размножаването на морските бозайници и подобни нападения върху новородените могат да накарат този вид китове да потърси други местообитания.
Атаката
Гларусите от града Пуерто Мадрин са открили, че като кълват кит в момент, в който си поема въздух, отварят рани по тялото му. При следващото показване на бозайника гларусите се съсредоточават върху нараняванията, откъсвайки месо и мазнини със своите клюнове и нокти.
"Проблемът не е, че гларусите нападат китовете, а че се хранят с тях. Това се превръща във все по-често срещан навик сред този вид птици", обяснява за британския вестник "Гардиън" Марчело Бертелоти от Агенцията за опазване на биоразнообразието, спонсорирана от правителството.
"Истинските ни тревоги са, че това поведение се мултиплицира и се нараняват дори малки китчета, родени в тези води", добавя Бертелоти. Според него големите бозайници също са променили своето поведение. Вместо обичайното излизане на повърхността, борейки вълните и удряйки по водата с опашка, сега те се показват само толкова, колкото да поемат въздух, и се потапят към безопасните дълбини.
Решение
Именно Марчело Бертелоти е предложил 100-дневния план за отстрелване на агресивните гларуси, който властите в Чубут вече са одобрили. Планът предвижда всяка убита птица заедно с патрона да бъде изваждана от водата, за да се избегнат допълнителни усложнения за морските обитатели.
Наблюдението на китове е голям бизнес за Чубут. Откакто са защитен вид в световен мащаб, южният кит е възстановил близо 8% от първоначалната си популация. Всяка година – от юли до декември – много от тях избират относително топлите и спокойни води на залива, формиран от полуострова Валдес, за да родят своите малки.
Според природозащитниците трябва да се затворят откритите сметища около залива, както и да се забрани на рибарите и заводите за обработка на риба и морски дарове да изхвърлят остатъците си във водата. Само така ще се ограничи лесният достъп на хищните гларуси до храна, смятат те.