Къщата на моя живот

Всяка събота "Дневник" представя по един материал от проекта на "Горичка" - "Тезгях - истории за хора, места и занаяти". В края на юни излезе книжката под същото име, която е събрала разкази от цяла България за съхранени традиции и техните пазители (тя се разпространява безплатно в заведения, магазини и други места в страната - списък тук). "Горичка" предостави историите за публикуване на "Дневник". Започнахме на 21 юли и може да четете историите в метатема "Тезгях".
Иван Димов, на 33 години е дърворезбар и скулптор, завършил в Горна Оряховица и Велико Търново. Той е още запален планинар ски-учител, планински водач и доброволец в Еленския спасителен отряд. Първоначално, "корабът-майка" за него е село Мийковци, близо до Горна Оряховица. Преди пет години се жени и когато жена му започва работа в Американския колеж във Велико Търново се местят на квартира. Живеят така … една седмица. Оттогава са в къщата, която е строил дядо му – майстор дюлгерин – в Горна Оряховица, където е и работилницата на Иван. С жена му организират детски лагери с изучаване на английски език и общуване с природата в село Мийковци в къщите, които са произведение на изкуството, а Иван ходи често по покривите да поправя стари и да строи нови къщи от дърво.

Иван е колкото скромен, толкова осъзнат и горд с умението си. Усмивката заема по-голямата част от лицето му през по-голямата част на времето, в което говори за своята страст. "Новите идеи ме държат жив – дали ще е пътуване, идея за къща или нова мебел." Събуждането за него е новата мисъл, тъй като цигари не пуши, а кафето си го е изпил по рождение.
Започва
да строи къщи случайно
Баща му бил управител на почивна станция и детски лагер, които се пукали по шевовете. Семейството решило да направи стаи за гости. Иван до този момент се занимавал с майсторене на мебели, скулптури, дърворезба и затова решението да строят с дърво идва естествено. Започва със своя приятел Веселин Василев. В началото се учат от стари майстори, работили за реставрацията на музейния комплекс в град Елена. Гледат и помагат, преди да поемат нещата в свои ръце.

Иван ходи по музеи и по стари къщи и изучава детайлите и техниката. После пробва да работи и сам, "но сам – в тоалетната", казва с широка усмивка. Проумява, че е отборен играч и преди около шест години се събира с друг приятел, Димитър Атанасов, дърворезбар, когото вкарва в строенето. Сега имат фирма и работилница в Горна Оряховица. За съдружника си казва, че е качествен човек, което за него означава, че прави неща, които го радват и му доставят удоволствие – важно условие за добрия резултат, според Иван.
Иван се запалва да прави изцяло дървени къщи преди около 4-5 години. Започва да си поръчва книги от чужбина, да чете всичко по темата в интернет.
Дървените или талпени къщи
са популярни в райони, където не е имало каменни кариери, а металът е бил рядкост. Камък (предимно речен) се използвал само за основата. Железните елементи били оскъдни, тъй като всичко се е правело на ръка и много малко хора са можели да си ги позволят. Иван е реставрирал и поправял талпени къщи в Арбанаси (някои от 1670 г. ), както и по други околни села, но много малко от тези къщи са останали чисто дървени, след прибавянето през различни периоди на метални елементи.

"Не знам да има ръчна изработка на къщи в България". Всичко, което е чувал за дървените къщи е свързано с манифактура или сглобяеми къщи, където ръчната работа и материалът са сведени до минимум. Обяснява, че изцяло естественият процес на строене на дървена къща е 1 до 2 години, заради съхненето на материала. Дървото се подбира спрямо функцията още преди да се отсече, гледат се кривините, размерите и особеностите му.
Според разбиранията на Иван, който е привърженик на естествените неща, фабрично изработеното дърво е умъртвено по всякакъв начин, изрязани са уеднаквени части, премахнати са усуквания, пукнатини, чепове и несъвършенства, които го правят уникално. В неговите къщи целта е конструкцията да остане видима, да се подчертае и да се използва в архитектурата и естетиката.
Категоричен принцип в работата му, независимо дали е ремонт на покрив, интериор, мебел или къща, е да
да влага и нещо от себе си
"Важно ми е не само да си свърша работата, а да вложа нещо различно, което да очарова и изненада хората, да останат доволни и дори развеселени."

Разказва за арт фестивал в Истанбул, на който го поканили миналата година. Основата на фестивала са музика и танци, но идват и занаятчии от всички краища на Турция и от съседни страни – изработват килими, бастуни, бижута, скулптури. Общината на Горна Оряховица има специални отношения с организаторите и през годините много българи са гостували на фестивала. Иван също бил поканен, като общината поела всички разноски по пътуването и материалите. Идеята – да работи дърво и да покаже майсторството си, а произведенията да останат там. Домакините толкова харесали пейката, която Иван направил, че я сложили за постоянно пред сградата на общината.
"Най-голямо впечатление ми направи, че общината и държавата стимулират и поддържат занаятите." Казва, че може би и в България има подобни фестивали, но не знае за тях, защото не е част от занаятчийската гилдия. Самият той не се счита за занаятчия, а дали е майстор – "хората да преценят".

"Това, което ме влече в този занаят е, че го усещам като изкуство."
Всяка една греда изисква специално обгрижване
"Да напаснеш чепа във вдлъба", разсмива се Иван и обяснява как понякога вдига една греда двайсет пъти, като всеки път я дялка и пробва дали пасва.
На въпроса как ще убеди някой инвеститор да построи такава ръчна и изцяло дървена къща (без тухли и пирони), поглежда с учудване, заради очевидността на отговора. "Аз правя живи къщи, атмосферата и усещането е толкова различно. Ако дори само веднъж си спал и дишал в такава къща, веднага ще знаеш защо я искаш."
Иван Димов 0887989963, www.sponec.com>