Вяра, надежда, дърво
Всяка събота "Дневник" представя по един материал от проекта на "Горичка" - "Тезгях - истории за хора, места и занаяти". В края на юни излезе книжката под същото име, която е събрала разкази от цяла България за съхранени традиции и техните пазители (тя се разпространява безплатно в заведения, магазини и други места в страната - списък тук). "Горичка" предостави историите за публикуване на "Дневник". Започнахме на 21 юли и може да четете историите в метатема "Тезгях".
Пролетна събота сутрин. Слизам от автобуса и набирам Веска Хаджийска, която трябва да ме посрещне в старата си дърворезбарска работилница близо до Троянския манастир. Манастирът вече е обсаден от баби със сгъваеми масички, на които хит е сладкото от ягоди от близките поляни или мед на цени, колкото в централен софийски магазин. Минавам реката по мостче, от което се открива райска гледка към Троянския проход и сгушения в сочно зелени шубраци червен покрив на манастира.
Веска ме чака на улицата. Зад нея като декор за възрожденски филм стои автентична стара плевня, превърната в ателие от "трима възрастни майстори, които работеха само с тесла". Там Веска Хаджийска
прави иконостаси на 100-годишен тезгях, пише поезия, слуша келтска музика
Веска винаги е вярвала, че на човека е присъщо непрестанно да твори, да измисля нещо. От известно време тя се занимава и с едно лятно училище за деца в близката махала. Поканил я английски адвокат, който след смъртта на майка си осъзнал, че българският корен на рода му е важен повече от всичко друго и поел в посока Балканите. Неговата пра-пра-баба била от Троян и така той решил да се погрижи за местното училище по занаяти като го възстановил в стара къща.
"Всеки август събира деца и учители по занаяти, които да ги учат една седмица преди празника на Богородица. Прави го абсолютно безплатно. Сега се преместихме на местността Баба Стана - ей тука на баира, сред природата, където има едно реставрирано училище. Има и други колеги, които също преподават – иконография, керамика, рисуване... Там е супер хубаво за децата, тъй като са на безопасно място само до поляните
няма коли, няма нищо освен занаяти
Веска е завършила богословие в София, а сега учи теология в православното училище "Св. Сергий" в Париж, на 5 км от Версай. Когато парите й свършили и вече не можела да си плаща таксите, от ръководството на училището й предложили да продължи следването, като се отплаща с труда си на резбар.
Въпросите се трупат, докато гледам тази 55 годишна жена с дух на 20 годишно момиче. Как съчетава писането на поезия в тетрадка в парижкото метро с правенето на иконостаси? Питам я за символиката на иконостаса.
"Иконостасът е преграда между Тукашното и Отвъдното и не може да прокламира исторически или битови факти. За това си има исторически и етнографски музеи. А църковното пространство е предназначено изцяло да те отведе някъде другаде, по-нависоко... Щом веднъж си прекрачил църковния праг, вече не си на земята. В такъв случай не може да присъстват послания на история или на локален бит."
Веска не се интересува много от бита. Тя е воин. След като бракът й пропада, решава да се посвети изцяло на длетото.
"Сигурно си падам по трудните работи, щом се хванах с резбата, която по принцип си е мъжки занаят. Някои ме питат феминистка ли съм или каква съм?
Аз съм си просто 100% жена
Питат да не съм болна, какво ми е? Отговарям им, че съм учила в Тетевен и затова съм на ти с дървото. В православието жената трябва да мълчи. Колкото и години да съм учила, пак трябва да мълча. И затова ще дялам поне трески, та по някакъв начин и аз да присъствам."
Веска не носи часовник и не обича хронологията. При нея нещата препускат ту наляво, ту надясно и никога подред.
"Когато работя не гледам часовника. Никога не знам колко часа ще ми отнеме поредната дърворезба. Оказах се неадекватна спрямо времето. Започна нещо, после го оставям, доработвам. Има дни, в които свършвам малко работа, пък цял ден съм се трепала, а в други за два часа и съм приключила."
А как се справя със самотата? "Живея сама, но не съм самотна, защото имам вярата си, Господ е с мен. Запазих се автентична. Едно време хората са били естествени. Днес всеки иска да бъде какъвто не е. А всеки е оригинален по свой си начин. И най-обикновеният човек си има ценни качества, стига да можеш да ги видиш. По самата си същност, като божие творение, всеки е съвсем различен от другия. И какво ти пречи да си останеш какъвто си? Или да станеш по-добър. Това е, нищо друго не се иска."
Веска се премества да живее в Троян, след като омъжила преди 20 години. "Нещо не потръгна с брака и тогава избягах от света тук срещу Троянския манастир, накрая на село Орешак... Започнах да се вглеждам в християнството по-отблизо. Постепенно се запалвах все повече и повече и накрая се отдадох изцяло на църквата."
Веска прекарва
вярата през собствената си поетично-философска природа
Също така обича да протестира. Тя трудно приема българските абсурди. "Например, когато се реставрират манастирите в България, се съсредоточават само в стенописите. В повечето случаи не се гледат покривите, а те са в критично състояние и цялата работа се обезмисля, след като завали дъжд или прокапе покрива, след като са оправили стените."
Решавам да внеса малко оптимизъм, като насоча разговора към поръчките за православни църкви във Франция.
"Първият ми иконостас беше за руска църква в Париж. Направо ми целуваха ръцете за добре свършената работа. Сега работя за една сирийска църква в Нормандия. Хубаво е, навсякъде по света е хубаво, и пустинята е красива, но интересното е, че аз предпочитам да си работя тук в България."
Веска предпочита
да работи с липа и дъб, използва и бук
Дъбът се слага освен за стабилност в основата и за да остане иконостасът светъл. Вратите, които непрекъснато ще се отварят и затварят, трябва да са стабилни и затова са дъбови. "А самата резба е най-хубава, когато е на стара българска липа", казва Веска и хваща длетото да ми покаже.
"Първите ми работи са предмети в народен стил – ето тази чиния, имам и няколко кутии. Това е типична тетевенска чиния. Началото поставя през миналия век майстор Тихо от Тетевен, който пръв започнал да прави този специфичен вид резба за домашна употреба, защото преди това се работело дърво само за църквата. После богаташите от Банско и Пловдив, започнали да си поръчват слънца за таваните, а също и долапи. В този си вид дърворезбата е влязла в бита на българина. Някога майсторите са идвали от Света гора, от Атон, от Македония и така са наложили един определен канон в църковната резба."
На Веска са й останали два последни изпита във Франция. " После нямам никакви други ангажименти под Слънцето и мога спокойно да се отдам на старата си любов - рисуването." Веска ме изпраща и отива да бере коприва в градината.