Преди 3 години реших да кандидатствам за обучение към най-голямата мрежа за устойчивo развитие LEAD. Шансовете ми бяха малки – нямах много опит с темата "устойчиво развитие", ако изключим кампанията "Да спасим Иракли", имаше висока такса, непосилна за консултант на свободна практика в началото на кариерата, а като истински пънк по душа, темата "лидерството", било то и в устойчивото развитие, ми се струваше твърде патетична, дори плашеща.

Реших все пак да пробвам, подхода ме привлече – идеята за мислене в системи, "опрашване на идеи" между различни сектори, излизане от стереотипните модели на мислене и действие на институции и групи хора, с които се сблъсквах. На майтап се оказах минала втори кръг, а провидението под формата на някаква неизвестна ми английска фондация помогна със стипендия.

Разказвам всичко това, за да се изпъча, но и за да стигна до месец октомври 2012 г. Преди две години, попаднах сред група невероятни хора от всевъзможни сектори (правителствения, академичния, "етични инвестиции" (resposnsible investments), ООН, неправителствени организации, бизнеса, социални предприемачи, медии, местна власт. Всички те, забъркани във всевъзможни взаимодействия, напрягаха умовете си синхронно, за да мислят какво могат да променят заедно около себе си. Силно мотивирани от това да са част от мрежа като LEAD, което се оказа и престижно. Говорехме за спешната нужда от нов тип "естествено лидерство" в Източна Европа и евентуално гастролиране на LEAD тук, но на всички в моя 2010 "випуск" това ни се струваше – ами меко казано абстрактно, а на някои – направо нерелевантно. Източна Европа оставаше едно сиво петно в главите на тези иначе прекрасни хора. До този октомври.

Странно нещо е човешката еволюция. Тя е "виновна" да разпознаем и да реагираме на нещо като проблем, което е било такъв преди стотици или хиляди години. И пак тя не ни дава механизъм да разпознаем заплахата, когато е нова и не изглежда така, както си я е представял някой прародител. Генетична памет, която явно не е еднозначно добра. Какъв процент от хората на земята днес са потенциални жертви на нападения от диви животни – вълци или мечки примерно, и колко са пряка жертва на процесите на масова урбанизация с нейните социални и екологични последици? А какъв процент, според вас, биха мобилизирали всичките си сили за оцеляване в първия и във втория случай?

Така сме устроени, че новини като тази, че населението на Земята е над 7 милиарда и над 50% от тях вече живеят в градове, не ни притеснява достатъчно, за да търсим промяна с всичките си ресурси. Нямаме система за обратна връзка в организмите си – физически и социални, която да каже: Стоп! Проблем! Комплексен проблем!

Такова нещо се случва за пръв път в човешката история и явно именно ние сме пионерите, които ще развият биологичните механизми като био-химична система за ранно предупреждение за избягването им и справянето с тях в бъдеще.

Ако погледнем цялостната картина, ще видим без помощта на архетипните си страхове, че сме в некомфортна нова ситуация – повече хора = повече консумация = повече ресурси = повече социално напрежение + по-малко храна, произведена без мащабно интензивно земеделие и по-голяма зависимост от централизирани географски, но не само, системи, от които зависи достъпът до храна, електроенергия, вода, пазар на труд, заплащане. Без да забравяме и по-голяма продължителност на живота. Прогресията е геометрична, най-видима при ръста на населението на Земята, което скоро ще се удвои.

В целия този хаос, идеята на LEAD е всъщност проста. Все по-трудно днес се намират лидери, легитимни и смели да водят промяна към по-балансирано (устойчиво) развитие в обществата, а икономически модели имат спешна нужда от ремонт. Списъкът с комплексни проблеми в света набъбва всеки ден. Наистина е спешно да бъдат оборудвани хора, които могат и искат да поемат отговорност за промяна – освен с професионализъм в собствената си сфера и с умения да работят в разно-секторни коалиции. Те трябва да

да научат повече за основните концепции в сферата на устойчивото развитие и не на последно място да имат самочувствието, че са способни да взимат решения за промяна в реала си на действие.

След няколко зрелищни провала на световния "елит", който става все по-малко легитимен, време е да се създаде

Налага се да се взимат предвид естествените ограничения в този променен свят – социални, ресурсни, екологични. Това са ключови качества, които могат да променят - според LEAD и Фабрика за идеи* - парадигмите около нас и да допринесат за създаването на споделена визия за по-интелигентен модел.

Всичко това е спешно! Спеш-но! Ако ви е трудно да се мобилизирате, представете си тези проблеми като муцуна на вълк или каквото там ви плаши. Разбира се, усещане за спешност в България се поражда предимно във връзка с масови спортни прояви, които спешно трябва да се посетят, и ако има интересен мач веднага след Потопа, е по-вероятно да си уговорим среща на Попа в 5 ч. след Потопа, отколкото да изпуснем мача или да се забиваме в причините и следствията от едно библейско бедствие.

Именно затова решихме да поканим LEAD у нас. Те са мрежа, събираща невероятни професионалисти, новатори, учени, а пък България е невероятно пространство на скепсиса. Комбинцията от двете – скоро щях да разбера, всъщност е униклано добра.

Макар да има вял обществен консенсус, че сме се плъзнaли по наклонена плоскост (само че нагоре), взимащите решения актьори игнорират умело и с удоволствие факта, че още през 1972 г. Денис Медоу и колегите му правят компютърни модели на растежа на населението на Земята и достъпа до ресурси. Те предричат днешното положение в книгата си "Граници на растежа"("Limits to growth"). Граници в днешния свят е мръсна дума. Такава е била и през 72-ра в САЩ. Твърде мръсна, а ние сме безсмъртни, много сме, силни сме и преди всичко – не ни пука. Все ще се намери нещо да реши проблемите – я технология, я някоя нова планета, я някой Бил Гейтс с някоя фондация, разубеждаваща африканките да раждат. В крайна сметка, докога ще се размножават? Е, ок, но не африканците изгълтват ресурсите на планетата.

За да отговори на тези глобални теми за учене и взаимодействие, LEAD създава т. нар. "предизвикателства пред малки учещи общности" (challenges of mini-learning communities). Това е иновативна система за учене и усъвършенстване на уменията за комуникиране и стратегическо планиране, както и работа в мулти-дисциплинарен екип за устойчиво развитие. Най-ценното в подхода обаче е, че не се основава на лабораторни условия, а подлага на дисекция настоящата спорна ситуация в сфера, свързана с устойчивото развитие: изследване на

Докато има проблеми, LEAD ще има с какво да се занимава.

Последното е химера без нов подход в ученето и в мисленето в системи (Systems Thinking), според Питър Сенж, един от ключовите автори в сферата на организационното и устойчивото развитие ("The Necessary Revolution", "The Fifth Discipline", "Precence" и др.)

Ако искаме нови решения на стари проблеми, трябва да подходим с нови методи, стимулиращи креативното мислене и неформалното общуване – да пренесем наученото за мениджмънта на промяната в бизнеса върху социални процеси, които са спешни. За съжаление, повечето институции и организации страдат от неизлечима рутина, донякъде провокирана и от обществените очаквания, което затваря един порочен кръг и оправдава стоежа в една – често съвсем ненужна, роля.

Оказва се критично да събереш и въвлечеш в темата "устойчиво развитие" представители на разнообразни сектори с тези, които са активни и незаобиколими играчи, за да споделят визия, да си говорят, да се учат, да се чуват. Това, което липсва на тези над 7 милиарда са именно споделени различни визии, които да мотивират промяна.

Един от малкото подходи, който успява да реши този проблем е форматът "WORLD CAFE". 17- тият випуск на LEAD се срещна именно в такъв формат у нас и събра част от играчите зад различните енергийни сценарии за България.

Разпределени на различни маси в залата, която служеше по-рано като библиотеката на Британски съвет, представители на различни сектори се срещнаха. Между тях циркулираха интердисциплинарни екипи, като се сменяха на определено време. Резултатите от дискусиите се записваха за всяка маса и за всеки рунд.

Няма по-добър начин да чуете повече за различните гледни точки в неформална обстановка. В нашия случай това бяха представители на неправителствени организации, бизнес–сдружения за възобновяема енергия, анализатори, журналисти и представители на изследователски институти.

Софийско-лондонският екип покани за равностоен диалог и нефтена компания, нашумяла с плановете си за фракинг в Североизточна България, както и представител на едно  министерство. Липсата на интерес и от двете страни е чудесен пример за нуждата от нов подход в комуникацията. МОСВ, след няколко месечна писмена кореспонденция, отказа участие заради "спешно обучение".

Министерство на енергетиката и туризма обаче ни покани на посещение. Водещият отдел "Устойчиво развитие" Николай Налбантов бе заобиколен от служители, които го подкрепяха единодушно в изказвания от типа: "Нашето население не може да си позволи зелена енергия", "Българите нямат интерес да продават произведена от тях енергия, нали така?" Обърканата преводачка не вярваше на ушите си и попита това ли точно е имал предвид.

Още цитати, които говорят сами за себе си: "Комуникационната стратегия за енергийна ефективност се води от банките, които раздават кредитите по линия на EBRD и Световната банка,...които не са нисколихвени, но комуникацията си е работа на банките". "Мечтаем си народът ни да стане достатъчно богат, за да може да си позволи зелена енергия, засега само биомасата е възможен източник на възобновяема енергия". Колега го допълва: "Да, ние залагаме на нашите независими източници на енергия като въглищата и плановете са ни за нови съоръжения в Марица Изток. Много сериозно работим за съхраняване на въглеродните емисии, причинени от това". Не и за намаляване на емисиите. Тези думи можете да чуете и вие от директор дирекция "Устойчиво развитие" и "ВЕИ".

Участниците от LEAD (заети в различни сфери на работа в ООН, Агенцията по околна среда на Уелс, инвеститорски фондове и медии като "Ройтерс") заключиха, че българската енергийна ситуация има силна нужда от децентрализиране на производството на енергия и осигуряване достъп на българските граждани до този пазар, както и по-широки информационни кампании. Това засега изглежда химерно, но не и ако един действителен обществен дебат, информиран и оглеждащ се за нови решения, се случи.

Окончателните си препоръки, LEAD ще изпрати след няколко седмици и ще можем да ги прочетем на сайта на Фабрика за идеи. Те ще бъдат изпратени и на институции и организации, които биха имали интерес.

Добрата новина е, че всичко това няма да бъде оставено да отшуми. LEAD избра Бургас и за пан-европейското си събитие през април 2013 г. То ще обедини социални предприемачи, съвременни икономисти, урбанисти и специалисти от различни сфери на устойчивото развитие и промяна в навиците на цивилизацията ни.

* Фабрика за идеи е българска организация за социална промяна и креативност. Подпомага стартиращи интердисциплинарни проекти, насочени към решения на предизвикателствата пред обществата днес.