Една българка в Бруклин след урагана "Санди"
Мария Станишева е продуцент в Compote Collective. От една година учи документално кино в Ню Йоркската Филмова Академия. Разговаряме по скайп преди две вечери. Темата на чата обаче не е кино, макар че нещата са като на филм. Става дума за урагана "Санди", който връхлетя и Ню Йорк, като лично преживяване на една българка там.
Мария: Знаеш ли, че докато се намерим, стана точно седмица от урагана...
Босилена: Тук всеки ден излизат новини за щетите и жертвите при вас и усещането е все едно се е случило вчера. Как е сега ситуацията?
М.С.: Сега все още има огромни проблеми с транспорта. Една трета от метрото не работи и връзката с Манхатан е много трудна. Тук по-скоро последствията са много и дълготрайни. По крайбрежието има много разрушени къщи и сгради, най-зле е ситуацията в Лонг Айлънд, както и в Рокауей. Токът почти навсякъде е пуснат, но това стана едва вчера и онзи ден. Няма и достатъчно бензин, огромни опашки по бензиностанциите..
Б.М.: Каква беше предварителна подготовка преди урагана?
М.С.: Ами имаше доста предварителна информация за бурята, но аз лично не се отнасях много сериозно. Мислех, че е преувеличение. С едни приятели в деня на бурята дори отидохме да видим вълните до Кони Айлънд (южното крайбрежие на града).
Пък и след "Катрина" много хора не взеха предупрежденията сериозно и стана като приказката с лъжливото овчарче. Цял ден обясняваха, че това няма да е като миналия път, че може би ще е най-сериозното бедствие за последните не-знам-колко-години, но е като на филм.
Б.М.: Хората как се държат в подобна кризисна ситуация?
М.С.: Някои изперкват в приготовления, презапасяват се с вода и храна като за война. В моя квартал всичко си беше много спокойно. Баровете не спряха да работят изобщо:) Май много хора не го взеха на сериозно и когато се случи беше като шок.
Б.М.: Добър квартал си избрала, кой е?
М.С.: Бруклин, разбира се. Ние живеем на няколко преки от евакуационна зона А. Въпреки че евакуацията беше задължителна, много хора отказаха да си напуснат къщите. И аз си останах, бяхме със съквартирантка ми.
Б.М.: Какво се случи като си остана вкъщи?
М.С.: До нас не стигна водата, но вятърът беше толкова силен, че се клатеше сградата, наистина! Дърветата изглеждаха като водорасли.
Б.М.: Имаше ли усещането, че си защитена като си вкъщи ?
М.С.: Да, усещаш се защитен, но пак е повод да се замислиш колко незначителен си всъщност. Aз все още бях с "джет-лаг" (самолетен синдром), защото се бях прибрала преди няколко дни от България и страшно ми се спеше. Като пробвах да спя, виждах дърветата, които се удрят в сградата ни. Не съм виждала такъв вятър преди. Всичко беше ок до момента, когато не ни спря интернета. Ние нямаме телевизор или радио и нета ни е информационната връзка със света. Спряха и телефоните в по-голямата част от града.
След това имаше няколко много силни експлозии и небето стана ярко синьо. Имаше към 4-5 такива зари. Когато не можеш да се информираш какво става реално, а сградата се клатушка, става спечено. Обмисляхме да излезем, но нямаше как, защото духаше наистина много силно.
Б.М.: Какво ви мина през главата в тези моменти?
М.С.: Първото предположение беше, че извънземните най-накрая са дошли, което беше добрият вариант. Лошият беше, че е избухнала някоя ядрена централа, както стана в Япония. Аз накрая реших, че са сигнални ракети на лодки в беда.
Б.М.: Какво се оказа?
М.С.: Оказа се, че е експлозия в електроразпределително дружество. После имаше снимки в нета. В Манхатън спря тока, топлата вода, телефоните и интеренета ...и така - 5 дни
Б.М.: Какво правят хората сега след урагана?
М.С.: Хората са невероятни. Като всеки източно-европеец и аз нося доза скептицизъм, но това, което виждам тук след бурята е впечатляващо. Нюйоркчани имат уникално чувство на общност.
На всички нива се усеща страхотна съпричастност и солидарност.
Б.М.: По-конкретно в какво се изразява тази солидарност?
М.С.: Градската управа направи публичния транспорт безплатен. Моята банка написа писмо, че всички транзакции и тегления от други банкомати ще бъдат безплатни. МОМА отвори като приют 24 часа седем дни в седмицата с безплатно кафе.
Хората оставят разклонители по улиците, за да си зареждат телефоните други, които нямат ток. Сума ти мои приятели дадоха кръв, защото кръвната банка намаля. Масово се организират акции за носене на дрехи, вода, храни. Ние се включихме в тези акции през един блог. Дори най-любимия ми клуб "Union Pool" събира всеки ден дарения и съобщава всеки ден от какво има нужда в момента и изпраща камион. Ето блога от нашия квартал – има много обяви как можеш да се включиш, всичко е много просто и хората участват. Гащите трябва да са нови обаче ;)
Хората масово доброволстват по приютите. Качват се по високите сгради, за да носят храна на пенсионери, които са изолирани заради липсата на асансьори в момента.
М.С.: Аз в момента си търся работа и по сайтовете за кино имаше много компании, които пишат "Ако сте засегнати от "Санди" и ви трябват монтажни студя - заповядайте в нашите безплатно"...
Абе мога с часове да разказвам...Има силно чувство за общност, аз така го усещам. Съквартирантката ми сега отиде да дарява кръв. Аз не мога, защото съм боледувала от малария, да си кажа :)
Б.М.: Много позитивни примери! А има ли безредици?
М.С.: По бензиностанциите има огромни опашки, на които се седи с часове, полицията разтървава хора, които леко изтрещяват...
Б.М.: Впечатляващи са тези солидарни акции.
М.С.: Ако са един-два, си мислиш 'егати комсомолците', но като са от сто посоки си мислиш 'брей, май на хората наистина им пука един за друг'. Чувството е доста силно и приятно.
Аз не мога да не сравнявам със София, защото съм живяла почти целия си живот там.
Например представи си ако в центъра на София няма транспорт, ток, вода, телефони и нет пет дни. Оплакванията и псувните по адрес на-който-може ще се чуят и в Космоса. Заклевам се, тук нито веднъж не чух някой да напсува държавата, градския транспорт, ТЕЦ, ВЕЦ и кавото-още-там. Когато ти имаш ток и знаеш, че другите нямат, да изкараш един разклонител и да напишеш на ръка 'Заповядайте'...
Дори в разгара на предизборната кампания Ромни каза няколко пъти колко блестящо се е справил Обама със ситуацията. Кажи ми, това представяш ли си го у нас? Някога?
Има и хубави инициативи и у нас, де. Например Time heroes в България дава на хората варианти как практически да се включат в каузи, на които вярват.
Обобщено май има две големи разлики, ако сравняваме с България, според мен. Едното е, че на повечето хора им пука и другото – не се търси вина в никой – нито в държавата, нито в природата, нито в съседа. Просто искаш да помогнеш и намираш как без много приказки. Това е.
Б.М.:Твоите близки и приятели добре ли са?
М.С.: Добре са, някои бяха много време без ток, нет. Беше много странно, защото с някои от тях не можехме да се чуем дълго време. Ако някой е успял да се обади някак си на други, които имат ток и интернет, новината се разпространява, защото иначе като няма връзка с дни е ужасно.
Мой приятел познава момче и момиче, които умряха по време на бурята, премазани от дърво докато са разхождали кучето си.
Б.М.: Каза ми ден след урагана, че си ходила току що на йога...
М.С.: Да, аз ходя в най-прекрасното йога-студио в Бруклин и в деня след урагана имаше класове. Естествено там също се събираха дарения, дрехи, вода.