Едва 100 са били останалите двойки трипръст кълвач в България преди шест години, когато е направено последното им преброяване в българските гори. Този вид птица, вписан в Червената книга и напълно изчезнал в някои европейски страни, е на път да изчезне и у нас. Подобна опасност грози и други животински видове като белогръбия кълвач, врабчовата кукумявка (250 останали двойки), совата.

Всички тези животни споделят един дом – вековните гори, но оцеляването им зависи не само от това да има стари гори, а конкретно от мъртвата дървесина в тази екосистема. Това разказва Александър Дунчев от международната природозащитна организация WWF по време на кръглата маса за опазване на тези стари гори. Дебатът е само началото на голяма тяхна кампания за спасяване на вековните гори в България с няколко етапа.Основната им цел е да поставят на дневен ред тези и други актуални проблеми по темата вековни гори, като ангажира общественото внимание с тях и до достигнат до възможните решения.

Биологичното проучване на зоологът Петър Шурулинков от Природонаучния музей установява през 2006 г., че трипръстият кълвач е оцелял в едва 15-20 участъка на вековните гори в Родопите и това са само трудно достъпни резервати в по-високите части на планината, в които не е правена "възобновителна" сеч. Причина за "спасението" са значителните количества натрупана мъртва дървесина по тези места, които за този вид кълвач и за други изчезващи животни е основен начин на оцеляване. Те, важни сами по себе си, са само част от цялостна биологична верига.

Старите дървета, случва се да са сухи или кухини, се определят като проблемни от много лесовъди. Местните ги изсичат или изнасят масово за огрев. За дивите животни старите дървета са въпрос на "живот и смърт", буквално. Научните изследвания доказват, че те имат нужда от около 30–40 куб хектара мъртва дървесина, а Червената книга изисква оставянето на едно мъртво дърво на всеки десет живи в една гора.

Според Европейската конвенция за горите, уредено и в нашия Закон за горите, минимум 10% от старите гори трябва да останат нестопанисвани, или с други думи – без човешка намеса, като се изключват крайни ситуации, като пожари например. Тези законови изисквания съществуват у нас, но не се прилагат. А Швеция вече е поела ангажимент да изпълни тези норми в срок от 20-30 години. Редица европейски страни като Австрия и Германия спазват изискванията с парични компенсации за собствениците на стари гори, заплащат им всяко неизсечено дърво на реалната цена на дърво за огрев.

В България запазени вековни гори има най-вече в Централен Балкан, Родопите, Странджа и Стара планина. Старите нестопанисвани гори извън защитените територии са едва 2% и са заплашени от изсичане. 60 % от тях са предвидени за изсичане или в момента се изсичат, както и за превръщането им в стопанисвани гори през следващите десет години. В останалата част вече е планирано изграждане на нови горски пътища, с които да се усвоят недостъпните високопланински басейни, предупреждават от природозащитната организация. Хубава новина е, че в България 80% от горите са под контрола на държавата и е въпрос на държавна политика да се спре с тези практики.

В края на дебата на кръглата маса излязоха и конструктивни предложения. При изготвянето на лесоустройсвените планове например е изключително важно да се взима предвид мнението на еколозите и експертите (биолози и зоолози), както и техните научни изследвания, защото именно те знаят къде точно има ценни видове дървета и животни. Това предложение дойде отново от Шурулинков. Ако това беше направено и с неговото изследване преди време, вероятно трипръстият кълвач щеше да е реално защитен у нас.