Дискусията за защита на дюните не успя да сближи различните страни
Без сближаване на позициите на засегнатите страни приключи двучасово обществено обсъждане как точно чрез законодателни промени да се защитят дюните и върху тях да не се строи. В препълнената зала в Народното събрание, три парламентарни комисии – на земеделието, на регионалната политика и на екологията, заедно с браншови и еко организации дебатираха как да се случи това. На заседанието присъстваха и обикновени граждани, имаше и засилен медиен интерес.
Дебатите са случват като следствие на скандала, известен като "Дюнигейт" с препродадените за ден от държавата и от частни инвеститори 29 декара пясъчни дюни край Несебър.
Многократно се чуха тези "За" промени, които да осигурят прозрачност и достъп на гражданите до информация. В този смисъл се произнесоха много от присъстващите страни – представители на неправителствени и природозащитни организации, граждани, депутатът от БСП Димчо Михалевски.
"Най-сигурната гаранция, че няма да има повече нарушения е светлината, но не осветяването с фенерче, а пълно осветяване на всичко, отгоре. Максималната публичност е начинът да се спрат всички проблеми в процеса. Устройственият план се прави в обществен интерес, за съжаление ние обърнахме понятието в символ на далавера," заяви и кметът на София Петър Диков, койот се обяви и за пълна публичност на кадастрите.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова отново повтори публикуваните предложения на ведомството й за промени в шест закона, с които според МРРБ и сформираната в началото на месеца работна комисия да се гарантира защитата на ценните пясъчни образувания.
Основен спор предизвикаха предложенията за включване на защита на дюни в зона Б с промени в закона за устройството на Черноморското крайбрежни, както и предложението на природозащитниците за право на неправителствени организации да обжалват планове за стоеж пред съда. Срещу последното застанаха повечето браншови организации с тезата, че така се упражнява двоен съдебен контрол.
Павлова защити тезата, че с предложението на МРРБ да се въведе забрана за строителство върху дюни не само от зона А, но и върху тези от зона Б, се защитават много повече дюни. "За да защитим дюните в частни терени, ние предлагаме да се включат и тези в зона Б, която е още два километра навътре. Кажем ли само зона А, това означава, че няма да можем да защитим дюните в урбанизирани територии, както се случи с казуса в Несебър," обясни министърът. Според нея, така се защитава много повече терен навътре в сушата, където може да има дюни.
Според природозащитниците обаче това ще създаде законово противоречие. Законът и сега е императивен и казва, че всички дюни са в зона А, без значение дали са на 100 метра от морето или на повече. "Промяната на МРРБ в този смисъл е отстъпване от защитата на дюните. И политическата воля на срещата с премиера беше в обратната посока - на засилване защитата върху дюните" заяви адвокат Свилен Овчаров като представител на няколко еко-организации – Природен фонд за дивата природа-България, БФ "Биоразнообразие", Зелени Балкани.
"Законът за устройство на териториите е крайно тесен закон, той не дава право на знание на заинтересованите страни и в този смисъл е изключващ гражданското право," коментира още зеленият адвокат като припомни критиките към страната ни по Орхуската конвенция.
"Поправките не ни удовлетворяват, те не са гаранция за интереса на хората. Парадоксът е, че инвеститорите имат право да обжалват планове, а съседите и отделните граждани нямат такова право. Това не е равнопоставеност," каза и Петко Цветков от БФ "Биоразнообразие". Според него, докато не се даде достъп до информация, няма сила, която да гарантира край на нарушенията.
Овчаров повтори тезата на екоорганизациите, че предложението, което допуска възможност дюните да бъдат и общинска собственост, е скандално. Според сега действащия текст на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, те са публична държавна собственост.
Строителната министърка предложи дефиницията на ведомството си: "Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра." Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност, сиви дюни и облесени дюни. Павлова съобщи, че и от БАН са представили дефиниция, която също е приемлива. Без да я цитира, тя коментира, че според нея тя свива периметъра на ивиците.
В края на дискусията министър Павлова призова депутатите да разгледат в близките седмици всички предложения, които са били направени в хода на обществения дебат, за да може в максимална степен да се защитят природата и бизнес климата и да се намери подходящия баланс между тях.