Върховният административен съд (ВАС) за пореден път демонстрира, че тълкуването на закона зависи от състава, който гледа делото. В два еднакви казуса, свързани със забрана на строежи на вятърни паркове в района на Дуранкулашкото езеро, висшите магистрати взеха противоположни решения. За около седмица съдът пусна за реализация проект за 95 ветрогенератора в близост до защитените зони и спря друг за 150.   

И двата проекта са мащабни, намират се в един и същи район и в близост до защитени зони (единят по-близо, другият по-далече от тях), а зад тях стоят едни и същи инвеститори. След сигнали и становища от редица български и международни екоорганизации и двата са спрени през 2012г. от Министерство на околната среда и водите с две последователни решения, които веднага след това се обжалват от инвеститорите. В началото на тази година съдът реши, че МОСВ има право да спре проекта, който е по-отдалечен от чувствителните зони (определение от 25 януари), но не и този, който е в близост до Дуранкулашкото езеро и е с размери 12 на 7 километра (решение от 17 януари).

Председател на състава незачел позицията на МОСВ е Андрей Икономов. Той стана известен с отмяната на обявяването на "Странджа" за природен парк, след което парламентът се оказа принуден да направи законодателни промени, които да не позволяват на съда да закрива природни паркове. 

С казуса около вятърните турбини до Дуранкулашкото езеро, съдът не само демонстрира опасна безпринципност при взимането на решения, но и на практика

върху собствените си регионални инспекции (РИОСВ), когато има забележки към тях. А в конкретните случаи забележките са доста.

Въпросните два проекта, за чието разрешяване са делата, добиха популярност още в началото на миналата година, като най-големите, които ще се изграждат в района на Шабла – за 190 мегавата (95 броя ветрогенератори) и за 300 мегавата (150 броя турбини) или с обща номинална мощност, колкото половин реактор на "АЕЦ Козлодуй".

Проектът за 95 ветрогенератора се разработва от Консорциум "Уинд Енерджи", а по-големият от "Уинд Енерджи 3000" (виж повече за фирмите в карето).

 

Инвеститорите В двете дружества основен дял притежава CIB HOLDING, в чийто съвет на директорите влизат Виктор Азманов и Гриша Ангелов. Азманов е син на шефа на общинската фирма "Паркинги и гаражи" във Велико Търново, а фирмите му "Бест чойс пропърти" ЕООД и "Първомайци валей" ЕООД се занимават с имоти. Според Търговския регистър CIB Holding е основана през април 2011 г., като месец по-късно купува "Уинд енерджи 3000". Преди това фирмата е собственост на "ЕиЛ" ООД, която е на дъщерите на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите, Дамян Лазаров – Любов и Елена Лазарови, и Николета Николова. Те запазват участието си в "Уинд енерджи 3000", а Любов Лазарова остава неин управител. Другият проект за вятърен парк на консорциум "Уинд енерджи" също е на фирми на Любов Ангелова, а СIB Holding влиза в него през август 2011 г. Любов Лазарова е управител и на консорциума. Освен в тези две дружества дъщерята на Лазаров участва като управител и съсобственик в още 53 фирми, които развиват дейност в областта на възобновяемата енергия. Именно това беше и публичната причина дългогодишният шеф на КЗП да напусне поста си през лятото на миналата година. И в двата проекта минимален дял държи и китайската фирма "КСЕМК България груп". По думите на Азманов общата инвестиция в двата проекта ще е 500 млн. евро.

Освен със своя мащаб проектите се отличават и с бързината, с която са напредвали въпреки критиките към тях. През лятото на 2012 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна им дава зелена светлина, въпреки че са в близост до редица защитени зони за опазване на дивите птици и на защитената флора и фауна: "Дуранкулашко езеро", "Шабленски езерен комплекс", "Калиакра" и т.н. (виж картата). Повече проблеми, свързани с опазването на природата, има при "по-малкия" парк, който е и по-близо до Дуранкулашкото езеро. Отрицателни становища изпращат Националния природонаучен музей към БАН, Британското кралско дружество за защита на птиците, Българско дружество за защита на приците (БДЗП), Сдружение "Зелени Балкани", а местни жители събират подписка.

Построяването на подобен парк точно на това място е опасено за птиците, алармират от БДЗП. Дуранкулашкото езеро е с международно и национално значение за опазването на редки видове пернати, като влажната зона на езерото е разположена на миграционния път Via Pontica. На Дуранкулашкото езеро зимува и една от най-застрашените птици в света – червеногушата гъска.

Колкото до другия проект за 150 ветрогенератора, макар и по-отдалечен от езерото в посока Генерал Тошево, неговата мащабност в комбинация с всички заявки за ветрогенератори в района, не е за подценяване. "Световно застрашени видове като ловният сокол, царският орел, големият креслив орел, степният блатар и вечерната ветрушка ползват обширните райони на Добруджа за ловуване по време на гнездовите скитания и по време на миграция, както и като основни миграционни пътища, включително районите около Генерал Тошево, Дуранкулак, Калиакра и Шабла", обясняват от екоорганизациите.

Тези аргументи обаче липсват в Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) и влиянието върху зоната от мрежата Натура 2000. Нещо повече, одобрението на проектите през миналата година, се случва и в контекста на напреднали наказателни процедури на Европейската комисия срещу България за невъзможност да осигури достатъчна защита на зоните от Натура 2000 точно в Крайбрежна Добруджа при изграждане на ветропаркове.

Възраженията на екоорганизациите се подкрепят и от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА). Още през март 2012г. асоциацията излиза с официално становище, с което подкрепя протеста на БДЗП. "Вятърната енергия е безопасен, евтин и природосъобразен източник на енергия, но трябва да се случи по правилния начин. Всички ветроенергийни проекти трябва да отговарят на едни и същи високи стандарти. Необичайни "преки пътища" или нередности в проектирането и разрешителните процедури са неприемливи. Проекти като тези вредят на индустрията и могат да навредят и на природата. Това е причината и ние да подкрепяме действията на БДЗП, които се борят тези проекти да преминат през необходимия контрол," заявява тогава изпълнителният директор на БГВЕА, Себастиан Ньотликс. От асоциацията коментириха в края на миналата седмица, че позицията им не се е променила.

Така на 29 юни 2012 г. МОСВ излиза с две последователни решения, че оценките за въздействие върху околната среда трябва да бъдат преразгледани от регионалната екоинспекция. Решението на МОСВ излага като мотиви нарушения на нормативни текстове от Наредбата за ОВОС и Наредбата за екологична оценка. По-специално, необсъждането в решението по ОВОС на отрицателните становища от редица институции и организации, както и неизвъшването на допълнителен анализ на наличните данни във връзка със становищата.

Друг мотив е грешното отстояние на ветрогенераторите от защитената зона и оттам грешната преценка на последиците от реализацията на инвестиционното предложение. Мотив е, че в решението по ОВОС е посочен некоректния брой одобрени ветрогенератори в района на Шабла, Каварна и Генерал Тошеве - не 246, а 1460. Или кумулативния ефект не е оценен правилно. Не е извършена правилно и оценката на риска от сблъсък с летящи птици. Липсва, също така, и достоверна оценка на степента на въздействие върху всички видове птици. И т.н. и т.н.

Останалата част от историята вече е известна: съдът се съобразява с мнението на принципала на РИОСВ – Варна, но само наполовина. Докато тричленият състав на ВАС с председател Илияна Дойчева излиза с определение, че жалбата на инвеститора е недопустима "тъй като е подадена против административен акт, който не подлежи на съдебен контрол", другият тричленен състав, председателстван от Андрей Икономов не само приема жалбата, но и обявява решението на екомистерството за нищожно.

Решението на състава, председателстван от Икономов, буди недоумение, тъй като в мотивите на другия състав се обяснява: "Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал.2, т. 2 от АПК на оспорване подлежат решенията на по- горестоящия административен орган, с които актът на долустоящия орган е отменен или изменен и въпросът е решен по същество. В случая с решението, предмет на оспорване, актът на директора на РИОСВ - Варна е отменен от министъра на околната среда и водите като по-горестоящ административен орган, но преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания, т.е. въпросът не е решен по същество от по-горестоящия орган".  Или двата състава четат един и същ закон по коренно различен начи.

Сега и МОСВ и компанията, стояща зад проекта за 150 ветрогенератора ще имат възможност да обжалват решенията пред петчленен състав на ВАС. От МОСВ твърдо заявиха намерението си да се възползват.

Виктор Азманов от "Уинд енерджи" пък коментира, че ако се върне проекта на ниво ново изготвяне на ОВОС ще трябва да се прегледа кои точно точки и ветрогенератори предизвикват това всеобщо недовоство.

За ВАС това е нова възможност да стикова версиите си по темата има ли право или не МОСВ да изиска по-качествени екооценки от инвеститорите и от подопечните си регионални звена. Иначе заложник на настроения на различните съдебни състави и на претупаните оценки на въздействие върху околната среда ще си остане природата.