– Идеята беше на Иван Попйорданов, който е и сценарист на филма. Той от малък е планинар и много обича Витоша. Той беше в течение и с конфликта за ски зоната още от самото му начало, далеч преди готвените промени в Закона за горите и големите протести на Орлов мост, до които се стигна миналото лято. Аз бях поканен за режисьор от продуцентите и оператора Емил Христов, с който сме близки. Нямаше нужда да ме навива изобщо, но в последствие той се захвана със свой режисьорски проект.

– Във финалния вариант на филма има и 2-3 негови кадъра. После със снимките се зае операторът Орлин Руевски, който много добре познава Витоша, сноубордист е. Без него бяхме загубени, буквално.

– Обикаляхме цялата планината и селата й. Аз лично имах съвсем друга представа за тях – очаквах живи села, а се оказаха преобладаващо вилни зони с къщи с барбекюта и плувни басейни. Чуйпетльово например е много известно витошко село, но сега местните са едва 30 души.

– Конфликтът започна 2008 г. Първият протест, който снимахме беше 2009 г., пролетта, когато проблемът не беше още поправките в Закона за горите, тогава взривяваха морени на Витоша.

Докато снимахме, приоритетите се сменяха в движение, но никой не очакваше да се стигне до блокадите на Орлов мост. След като тези кадри с протестите се подредиха, общата картина стана съвсем друга. Някои неща ми е жал, че ги няма в крайния вариант.

Искаше ми се да се усети, че тези протести са свързани с Витоша, но те имат и по-генерално значение. Мисля че има такъв нюанс. Защитата на Витоша е случка, която просто я няма в по-новата ни история. Протестиращите дадоха нов тон за песен, която подеха и протестиращите от събитията днес. Има я обаче и разликата, че онзи протест за Витоша беше съвсем идеалистичен и хората нямаха директна полза от него. За тези хора Витоша не е нещо, което можеш да купиш. В България еко-протестите са тези, които събуждат гражданските духове. От тях тръгна и промяната на режима преди двайсетина години.

– По-скоро протестите са рамката. Филмът проследява протестите за планината. В началото идеята ми се стори твърде публицистична, защото аз съм кинорежисьор. Захванах се, защото ми хрумна, че може да стане един по-голям филм, в който да се разкаже с какво точно е ценна планината Витоша, какво представлява. Това е и съществената част от историята на филма.

– Ценна е, защото е някакво пространство, което си стои опразнено от всякакви цивилизации. Там отиваш и няма време, няма епохи. На един час от София. Това е ценно – глътката въздух, която можеш да си вземеш там. Затова сигурно е защитена територия, затова изобщо има такива територии.

– Във филма има и лица, които нямат нищо общо с протестите, но те или имат мнение за Витоша или са много свързани с планината. Има хора, които абсолютно не могат без тази планина. Например бай Бичи – той пее и пише стихове за Витоша, няма друг живот без нея. Той е легендарен планински водач от село Кладница. Правил е и цялата маркировка от тази страна на планината, сега е пенсионер. Интересното е, че е качвал Витоша над 2 500 пъти, разказва как е отивал на работа в Министерството на финансите в София от Кладница през Черни връх. Ставал е в три часа сутринта заради това. Друг път сутрин стигал за час до Черни връх и после слизал, за да си продължи деня. Някои дни – по два пъти.

Алпинистът Дойчин Боянов участва с отношението си към мястото, също не е свързан с протестите. Той има зад гърба си три покорени хилядника и е започнал с катерене на Витоша. Друг герой, архитект Христо Генчев е с категорично мнение за София изобщо – какво може, какво не, има и категорични мнение "против" застрояването на планинската яка.

- Наблюдавах ги по време на протестите и си правех вътрешен кастинг с кого от тях да говоря. И това са хора, които ходят в тази планина, карат там, живеят с нея и просто не могат без това.

тесни специалисти еколози, които изобщо не искат никой да се качва в планината.

Снимали сме и Тома Белев, който можем да причислим към експертите. Според него, Витоша е в прекрасно състояние в момента. Той като специалист казва, че планината трябва да е дива, защото този парк не е Борисовата градина. Там има паднали дървета, но те имат своята важна роля и така трябва да бъде. Друг, който разказва е Любомир Попйорданов, председател на Българска асоциация за алтернативен туризъм, който никога не е имал нищо общо с протестите, но също смята, че подивялата гора на Витоша се е самосъхранила.

Хората от инициативна група "За Витоша" са по-скоро помагачи, не са специалисти-еколози. Това са сноубордисти, скиори, хора, които обичат да ходят на Витоша. Участва и адвокат Любомир Константинов от WWF, който от още от 2008 г. има блог "Да спасим Витоша" Той представя подробна документация, която показва от юридическа гледна точка казуса и машинациите.

Разказът на Любо е и своеобразна връзка между историята на 150-годишното туристическо движение "Алеко Константинов". Показваме архивни кадри на хората с костюми, които са се качвали да сторят хижи и пътища с голи ръце. Възрастен ветеран алпинист разказва как хората са мъкнели тухли и черчевета нагоре абсолютно безвъзмездно, за да има подслон после за всички. И от другата страна е Любо и неговото поколение, което трябва да си защитят планината.

– Във филма няма никакъв вид разследване, не се казва кой е виновен. Няма я и другата страна в казуса. Затова може да се каже, че става дума по-скоро

Всъщност филмът не е изчерпателен в никоя посока и няма такава претенция. Цялото нещо се оказа една бездна.

– Със снимките и покрай тези срещи, Витоша ми се стори много по-интересна, отколкото ми е била преди. Аз не съм планинар, урбанизиран човек съм по-скоро. Общо взето филмът беше документален и за мен самия, как аз навлизам в тази планина. По време на снимките качих два пъти Черни връх и бях пред припадък.

Сега сигурно по-често ще се качвам горе, но въпросът не е как аз виждам Витоша. По-важното е друго в случая. В един момент

тези хора да се изкажат, да говорят за планината.

– Филмът е и за сантимента Витоша. Има я историята на туристическото движение, поведено от Алеко Константинов. 300 души страшно представителни, с костюмите си. Никой не е очаквал, че толкова много хора ще се отзоват на тази еднократна акция – инициативата е на Алеко Константинов и Иван Вазов.

Оказа се също, че в тази планина има много диви животни. Има мечки, вълци, лисици, диви кози. В Европа това е единственият национален парк с толкова много видове птици (около 265 вида). Всички кадри с животни във филма са направени от фотокапани, заложени от зоолозите там, където най-често ходят те.

От другата страна на Витоша, при Чуйпетльово от десет години се води кампания за възстановяване на дивата коза. Тя е по-скоро от вида на антилопата, много е красива. Всяка година от Родопите са докарват на Витоша една-две диви кози в оградени пространства, забранени за хората. Така днес вече има около 40 диви кози в планината над София, а доскоро е са били напълно изчезнали.