Министър Юлиан Попов няма да подписва предложение за промяна в плана на Пирин засега

Министърът на околната среда и водите от служебния кабинет Юлиян Попов няма да подпише предложението за промяна в плана за управление на Национален парк "Пирин" преди да се срещне с Висшия експертен екологичен съвет и преди да се сформира обществен консултативен съвет с представители на граждански организации. Това съобщи самият Попов в интервю пред БНР в понеделник.
По този повод новият еко министър изрази увереност, че ще намери начини за диалог с различните страни в казуса в Банско и ще осигури "информиран дебат". Според него, случаят е много комплексен,
позициите не са ясни и
със сигурност не са само две противоположни.
Попов съобщи, че вече е провел юридически консултации по казуса с Пирин и намеренията му са следващата седмица да свика обществен съвет, в който да влязат достатъчно разнообразни експертни граждански организации, а работата в него да бъде максимално отворена и публична.
Точка номер 1 от дневния му ред ще бъде казусът Пирин.
До момента природозащитните организации като коалицията "За да остане природа в България", "Зелени Балкани", WWF-България за все още не са потърсени за участие в тези съвети, по проверка на Дневник.
Непосредствено преди новогодишните празници пътищата при град Банско бяха блокирани от местни жители, които настояваха за "развитие" на града, за което изискваха позволение за ново строителство над града. Зад техните искания публично застанаха бившият премиерът Бойко Борисов, бившият вицепремиер Цветан Цветанов и председателят на парламента Цецка Цачева като последните двама лично отидоха при протестиращите. През февруари месец, въпреки поредица от масови граждански протести срещу застрояването на Пирин, Висшият експертен екологичен съвет към еко министерството излезе с положително становище за промяна в плана за управление на националния парк, което на практика да позволи именно строителство и нов кабинков лифт в планината над Банско. Мнението на гражданските организации не беше взето предвид при гласуването на становището на ВЕЕС. Протестите срещу застрояването на Пирин продължиха и след оставката на управляващия кабинет, но окончателното решение за промяната в плана за управление на парка остана в ръцете на новия еко министър, който има правомощието да внесе или да не внесе решението си по казуса за обсъждане и гласуване в министерски съвет.
В отговор на въпрос как ще запази баланса между икономическото развитие и опазването на околната среда в работата си в МОСВ, Попов заяви, че околната среда за него е икономически актив за страната ни. По думите му, посоката на разсъждение в разделяне на тъмни и светли сили е погрешна, а правилната е как да опазваме и използваме уникалната си
природа устойчиво, за да бъде тя и за нашите деца и внуци.
Въпросът, според Попов, е как да бъде експлоатирана тази околна среда.
Юлиян Попов заяви още, че не смята за лошо това, че у нас има значителен процент защитени територии, които попадат в Натура 2000. По този повод той изрази позицията си, че в тези зони може да се развива "устойчива икономическа дейност
за сметка на бетонната икономическа дейност".
В България дебатът как да се строи едновременно икономически поносимо и екологически приемливо изобщо не е започнал, каза още Попов този път по повод строителството по Черноморието.
Днес стана ясно още, че
Евдокия Манева ще остане заместник-министър
и в служебния кабинет, но няма да отговаря за консултативните съвети. За тях, Попов ще получава отчет директно от Бойко Манев. Новият министър предвижда и да назначи свои съветници.
Според Попов, гражданските протести не са срещу качеството на администрацията на МОСВ. През уикенда той изрази публично високото си мнение за "професионалната" работа на експертите и администрацията на ведомството. Днес той съобщи и намерението си да обяви ден ан отворените врати на ведомството си, в който всеки да може да отиде и лично да види как работи администрацията там.
Новият еко министър определи протестите от лятото на 2012 г. на Орлов мост като "най-успешното движение от типа "Окупирай" по света". "Чувствах се като на протестите от 1989-1990 г." коментира още той.