- Всъщност никога не съм бил журналист, а с редакторска работа и литературна критика престанах да се занимавам през 1990 г. През последните пет години моята основна и постоянна работа е била главен експерт на Европейската климатична фондация – най-голямата независима организация в Европа, която се занимава с нисковъглеродни политики и икономика. Работех с ресорните министерства във Великобритания, Германия, Полша, Унгария, Румъния и с всички свързани с това институции в Брюксел. През това време съм писал коментари по различни политически и обществени теми, но това не е журналистика.

- Другата важна тема освен климата от гледна точка на намаляване на парниковите емисии, по която работех, е връзката между околната среда, климатичните явления и промени, и проблемите на сигурността. Това е тема, която се отнася по-скоро към дългосрочната глобална политика.

В България на национално ниво също трябва да мислим по този въпрос. Вероятността редът в страната да се срине под влиянието на поройни дъждове е по-голяма, отколкото да ни нападне някоя съседна страна. Съотношението между вероятни вътрешнонационални и трансгранични конфликти и природни бедствия вече се изменя много.

- Не, нямам намерения да остана.

- Ако трябва да съм искрен, го направих и заради децата са. Те са праправнуци на първия министър-председател на България и на други български политически фигури. Освен това от дълго се занимавам с политики, с опита да въздействам позитивно върху политическите процеси в един определен сектор.

- Сред новите страни - членки в ЕС, България е може би страната с хаотично, но най-силно и прогресивно движение в сферата на околната среда. Доволен съм, че с нещо малко съм участвал в този успех. И след като съм бил в този процес години наред и сега, когато ми казват: "Добре де, стига си действал отвън, ела да видиш отвътре как е", предизвикателството е много голямо.

- Първият и категоричен приоритет е да осигуря максимално спокойното и ефективно функциониране на институцията. Ние сме служебно правителство, имам много голямо доверие на хората, с които работя, и искам да ги подкрепя с това доверие.

- Една от задачите е функционално да отворим работата на министерството още повече към експертните профилирани граждански организации, ангажирани с проблемите на околната среда. Те са голям ресурс, който искаме да използваме и да работим заедно.

- Ще ги използваме чрез създаването на обществения съвет (предстои следващата седмица - бел. ред.) и чрез директни консултации с тях. Те всички имат позиции по различни въпроси. Министерството вече има традиции да работи с различни граждански организации като при подготовката на Закона за климата и в много други случаи. В някои от тях това е било успешно, в други – не толкова.

Във формата на обществения съвет ще дебатираме и обществени конфликтни въпроси, т.е. такива, по които има натрупано обществено напрежение. В него ще привлечем и всички заинтересовани страни.

- Случаят с Пирин например е обществен конфликтен въпрос. Конфликтът не е с министерството директно, той е по-комплексен. МОСВ може да играе ролята не само на институция, която взима решението, но също и на посредник при вземането на решение в интерес на всички страни.

Аз лично ще опитам да проведем тези консултации по начин, който да доведе до подобно решение. Не искам да взимам решение, без да са изпробвани възможностите за диалог. Струва ми се, че те не са изчерпани.

- Според мен на първо място причината е в

Няма гражданско доверие, че след като се промени планът за управление на Национален парк "Пирин" и община Банско представи инвестиционен проект, държавните институции ще вземат необвързано решение. Тази предубеденост, поне спрямо МОСВ, според мен няма основание. Доверие обаче не се създава с декларации.

- Инвестиционните проекти се качват на страницата на МОСВ. Всеки може да предяви възраженията си срещу тях. Министерството е имало редица случаи, в които спира цели проекти заради конкретни граждански възражения. Но това може би не е достатъчно, за да се поддържа високо доверие. Необходима е по-активна ангажираност с гражданите и с представителите на различни възгледи и интереси.

- Законът за концесиите е бил променен през миналата година, но промените не засягат неуредиците, които създава този концесионен договор.

- Да, може, но не съм сигурен, че проблемът е законодателен. Разбира се, всеки един подобен казус може да доведе и до законодателни промени. Ние обаче можем само да направим консултации, проучвания и предложения за бъдещи законодателни промени.

- Засега не.

- Проблемите са прекалено специфични и индивидуални. Закон, който е съобразен с тях, ще бъде упрекнат, че е прекалено лобистки и е сътворен, за да реши един казус. Няма други десет случая с този проблем, за да се изведе нещо общо и обективно. Това е един-единствен концесионен договор от този тип. Концесия се дава, когато се експлоатира изключително държавна собственост, когато става дума за национални паркове.

- Законът е спазен, но договорът не е ясен.

Другите граждани от този регион искат законът да им позволи развитие на ски туризма, това също е позиция на граждани. Те искат нови ски съоръжения в буферната зона, а не в планината.

И едните, и другите имат основания за своите искания. Пак казвам, има един неясен договор. В момента решението на МОСВ не удовлетворява нито тези, които искат да се развива ски спорта, нито тези, които се противопоставят на тяхното искане. Явно трябва да се намери някакъв консенсус за целия този регион какво да се прави.

- Друга важен приоритет в работата тези два месеца ще бъде достъпът до информация. МОСВ стои сравнително добре в рейтинга на "Програма Достъп до информация", но има още какво да се желае. Вътре във ведомството вече се работи за това как достъпът до информация да бъде не само съобразен със закона, но и да бъде лесен и оперативен.

Според ме,

е по-драматично липсващото звено в отношенията между гражданите и администрацията у нас. Форматът на информация е част от достъпа, защото ако изсипеш 4000 страници с договори и изчисления пред някого, той няма да може да се ориентира лесно.

Вече проведохме консултации с различни организации за това какви стъпки да предприеме МОСВ за подобряване на достъпа. Тези разговори ще продължават непрекъснато по време на работата ни. Те не са еднократна среща, след която да вземем някакво решение. Идеите оттам влизат в администрацията, обсъждат се и всяко нещо, което може лесно и бързо да се коригира, се оправя веднага. По неща, които изискват повече работа, също се действа, стартират се по-дълги процедури.

Започнахме с някои елементарни промени в сайта, например по-ясно описание на функциите на отделите, публикувахме и синтезирания доклад за бюджета на министерството. Това е доклад до министъра, който е много по-разбираем, отколкото подробния доклад, който също е публичен. Малки стъпки, но в същото време работим и по-надълбоко.

Третата сфера на приоритети на МОСВ е ролята на гражданското общество по отношение на нови инициативи. Гражданските организации имат добри идеи и възможности, които биха могли да подкрепят министерството, както и обратното – ние да им помогнем в техните идеи. По този въпрос също започнахме съвместна работа.

- В началото на седмицата обсъдихме например идея за изграждане на

в които хората да обменят информация, свързана с околната среда. Това не е нещо невъзможно. Например естонската инициатива "Let's do it!" е точно гражданска инициатива, в която обикновени хора картират цялата страна с всичките отпадъци в нея и започват една грандиозна дейност за почистването на страната. Този естонски пример стана световен феномен. Много подобни неща могат да се случат и тук. Хората милеят за природата, но ако те бъдат подкрепени да се свържат в една мрежа, могат сами да придвижват ред проблеми и да ни помагат по този начин.

- Засега не, но обсъждаме постоянно какви процедури могат да се ускорят. Голяма част от оценките и разрешителните, които министерството издава, са основани на много комплексна предварителна работа и не бива да ускоряваме процедури, свързани с околната среда, ако това може да се отрази върху несъвършенства в крайните решения.

Възложил съм това обявяване да бъде ускорено. Започнали сме и консултации какво точно трябва да се направи там освен това ускоряване и дали има действително вратички в закона, през които може да се злоупотребява. Ако по време на гражданските консултации открием, че наистина има дупка в закона, ще направя каквото е необходимо, за да го задържа, докато се извърши законово изясняване. Това ще означава след изборите.

Важно е да изнесем максимално ясна информация в сферите, в които има сериозно напрежение. Това трябва да се случи достатъчно рано, за да може избирателите да се ориентират в проблема. Например за случая с Пирин и за защитените зони. Така следващото правителство ще бъде улеснено в работата си и ще получи по-ясен мандат.

Като служебно правителство нямаме мандат да налагаме стратегии за развитие. Дори и да съм в позиция да забраня или разреша нещо, ако съществува силно обществено напрежение по този въпрос, нямам моралното право да го направя, защото нямам политически мандат да го извърша. Ако става дума за съдбата на българския планински туризъм, това са проблеми от секторно стратегическо значение за цялата страна. Според мен трябва да се състои национален дебат, българският избирател да се произнесе по какъв начин да се съхранява и използва природата.