Опазването на прилепите обсъждат в София
Прилепите и тяхното опазване на европейско равнище ще бъде тема на тридневна международна среща в София тази седмица (15-17 април). Разговорите ще са на ниво Консултативен комитет за опазване на европейските прилепи EUROBATS.
Срещата ще събере експерти от 44 страни от Европа, Северна Африка и Близкия изток, които ще отчетат как се прилага на регионално ниво Споразумението им за опазване на популациите на европейските прилепи. България се присъединява към Споразумението през 1999 г. Споразумението е един от специализираните международни договори към Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция). То има за цел да бъдат защитени всички 52 вида прилепи, които са в неговия обхват, чрез законодателни, образователни и консервационни мерки в сътрудничество между страните-членки, както и тези, които все още не са се присъединили. Досега 35 от общо 63-те страни от ареала на разпространение на европейските прилепи са се присъединили към EUROBATS.
Акценти в програмата ще са
влиянието на ветропарковете върху
популациите на прилепите, практическото значение на най-новите изследвания върху биологията на летящите бозайници, проблемите и предизвикателствата за тяхното опазване в трансграничен аспект.
Освен това ще бъдат актуализирани всички работни документи, резолюции и рамкови стратегии, които имат отношение към вземането на политически решения за спасяване на застрашените видове прилепи и техните най-значими местообитания.
Прилепите у нас
България приютява 33 от общо 39 вида прилепи, обитаващи Европа. Всичките те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие, от европейската Директива за хабитатите, както и от конкретни международни конвенции и споразумения.
Забранено е убиването, нараняването,
безпокойството и препарирането на прилепи
както и притежаването, пренасянето и търговията със живи или мъртви екземпляри. Заради високата чувствителност на летящите бозайници по време на зимен сън и отглеждане на малките, достъпът до всички значими прилепни пещери през тези периоди е ограничен, включително що се отнася до провеждането на организирани спелеоложки прояви.

У нас числеността на повечето видове се е запазила висока заради обширните стари гори и големия брой пещери (до момента у нас са известни над 6000 пещери). Зимните колонии, надхвърлящи 40 000 екземпляра, поставят страната ни на едно от първите места в Европа по значимост за летящите бозайници. С това страната ни носи отговорност за опазването на европейските популации, напомня зоологът Боян Петров от Националния природонаучен музей.
Прилепите са изключително важни за здравето на екосистемите. Заради големия си апетит например те предотвратяват прекомерното размножаване на редица вредители.
Общо тринайсет вида (10 пещеролюбиви и 3 горски) са определени като целеви за опазване в рамките на европейската екологичната мрежа "Натура 2000".
Изследванията в България
През 2012 г. е била проучена степента на уязвимост на прилепите в процеса на развитие на мрежата от ветроенергийни паркове в Североизточна България. Това е само част от множеството проучвания на този вид у нас. В края на март 2013 г. е завършило и най-мащабното досега картиране на прилепите и техните местообитания в България. В периода 2011-2013 г. е била актуализирана и значително разширена информацията за статуса, числеността и състоянието на прилепите в защитени зони от "Натура" и в още над 1500 находища. Резултатите са обобщени в богата база от данни, чат от нея може да откриете тук.