Екоминистерствата на България и Румъния одобриха идея за общи защитени влажни зони(видео)
Предложение за създаване на три трансгранични комплекса от влажни зони е прието от министерствата на екологията на България и Румъния днес, съобщава международната природозащитна организация WWF, която изготви предложението в края на миналата година.
Изграждането им е важно за пълноценното опазване на
птичите колонии, които гнездят и се хранят
на територията на двете съседни държави. Следващият етап е разглеждането му от секретариата на Рамсарската конвенция и окончателното му одобрение.
| Влажните зони са ценни: Влажните зони са едни от най-ценните екосистеми, които съхраняват огромно по своя обем биоразнообразие. Те имат ключова роля за кръговрата на водата, възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води, както и за пречистването на минаващите през тях води. През миналия век по-голямата част от влажните зони у нас и в световен мащаб са били унищожени. Сега този безценен ресурс заема 0.1% от територията на България и опазването му е един от приоритетите в работата на WWF. Влажни зони са: реки, езера, блата, мочурища, заливни гори, влажни ливади, торфища, изкуствени резервоари, включително и оризища, рибарници, солници, както и морски и океански крайбрежни води до 6 м дълбочина при отлив. Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони е подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Тя е първото международно споразумение за защита и устойчиво ползване на природните ресурси. Мисията й е "опазване и разумно ползване на всички влажни зони чрез местни, регионални и национални действия и международно сътрудничество, като принос към устойчивото развитие на Земята". |
По поречието на р. Дунав в България има три влажни зони, които попадат под егидата на Рамсарската конвенция. Това са остров Ибиша, комплекс Беленски острови и езерото Сребърна. Идеята е те да бъдат увеличени, като към тях се прибавят териториите на румънските езера Бистрет и Сухая.
"Целта на обединението е България и Румъния да имат възможност да предприемат координирани, съвместни мерки за опазване на птичите колонии, които са едни и същи и в двете страни на Дунав", коментира Иван Христов, ръководител на програма "Води" на WWF. Сред тези съвместни мерки са въвеждане на
общи забрани за сеч, лов
и стопанска дейност в района, както и за достъп до птичите колонии в периода на размножаване.
Птиците, които обитават поречието на Дунав се хранят и гнездят на територията на двете страни едновременно. Например чапловите колонии, които гнездят на българския остров Ибиша се хранят в румънското езеро Бистрет.
Подобен е случаят с пеликаните и малките корморани, които гнездят в езерото Сребърна и се хранят в румънското Йезер Каларъш. "Пеликаните са много консервативен вид. Те могат да гнездят само върху масивите от плаващи тръстика в Сребърна. Същевременно, единственото място, където могат да намират храна е на румънска територия. Една обща стратегия за управлението на влажните зони ще позволи пълноценното опазване на вида и на двете територии", разяснява Христов.
В края на 2012 г. WWF стартира проучване на местностите Бистрет, Сухая, Каларъш, Ибиша, Беленските острови и езерото Сребърна, като част от проекта "Зелени граници". Тези територии не бяха инспектирани от 2002 г., което налагаше преоценка на състоянието и границите им", обяснява Христов.