Есетровите риби са се появили в епохата на динозаврите, но за разлика от огромните сухоземни, те са оцелели цели 200 милиона години до наши дни почти без никакви изменения на вида. И само за последните 200 години почти изчезват в световен мащаб.

Или както казва Стоян Михов от WWF, който ръководи проект за опазване на тези "живи изкопаеми": "Ако днес имаше избори, есетрите нямаше да ги спечелят".

Причините за сериозната заплаха от изчезване са комплексни, обяснява експертът, но обединяващото за всички тях е човешката дейност. Може би най-сериозната е свръхуловът заради ценното и търсено месо и хайвер, както построяването на бариери като хидровъзлите "Железни врата" 1 и 2 в сръбски и румънски води и защитни диги по река Дунав, които препречват пътя на миграцията на вида. В момента организацията проучва дали има смисъл от реализирането на проект за изграждане на проходи (т.нар. асансьори) на "Железни врата", които позволяват на рибата да продължи миграционния си път. Проблемът е, че есетрите снасят хайвера си в бързи води, а след бариерите тя е бавна и е възможно рибата да не се чувства в естествената си среда.

Има и друга биологично обяснение за изчезването на този вид риба – есетрите могат да живеят и над 100 години. Дълголетието им ги прави и уязвими, защото

и рядко успяват да доживеят размножителния си период при днешния свръхулов и унищожителни технологии на големите търговски кораби. Замърсяването ан реката също е косвена причина.

Естровите риби са морски и навлизат в Дунав само за размножаване. Докато са в реката е и най-"подходящия" момент за улов на тези риби, които могат да достигнат 6 метра дължина. Преди години в българската акватория (Черно море и Дунав) е имало цели шест вида есетрови риби: атлантическа есетра, шип, моруна, пъструга, руска есетра и чига. Днес два от тях - атлантическата есетра и шипът вече са изчезнали, а останалите четири са критично застрашени. Дори водят по най-висока тенденция на намаляване (80-90% за няколко години).

В същото време проучване на международната организация у нас сочи, че проблемът се познава много слабо от обикновените хора (48% не са чували за есетра), а

Те са защитени в световен мащаб, но уловът в България е забранен едва през 2011 г. с наредба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и е в сила до 2016 г . Дотогава страната ни е била "оазис" за улов на есетри (Румъния въвежда забраната десет години по-рано).

Рибарите все още не са свикнали с тази забрана, но в същото време

осъзнават, че това е шанс да опазят един ценен вид (37% са съгласни с въвеждането на забрана, а 59% отговарят с "по-скоро да"). 1/3 от анкетираните дребни рибари от крайдунавски градове признават, че са чували за улов на есетри и след тази забрана, показват още проучването, поръчано от WWF. Цената на рибата е висока. 200-килограмова женска моруна има около 40-50 кг хайвер, който може да се продаде за 20-30 хиляди лева на "черния" пазар. Това е стимул за развитие на нелегални практики, смята специалистът.

Планът е да работят заедно с рибарите. Това е доста трудно, защото дребният рибар няма доверие на никого и е изолиран. Другата цел е подобряване работата на отговорните институции, които имат нужда от повече международен практически опит и обучения.

До момента няма заловена нито една пратка с нелегален хайвер на българската граница, посочи Михов. Именно митниците са другата група, с която ще работи по проблема международната природозащитна организация. Там се провеждат обучения, но има нужда от повече внесен чужд опит и експерти, за което смятат да помогнат от WWF.

България и Румъния са изнасяли значителни количества хайвер от диви есетри и все още имат единствените естествени популцаии в Европейския съюз, които днес са строго защитени.

Ще успеем ли да съхраним една от най-древните риби, която днес е най-застрашеният вид (според Международния съюз за опазване на природата) този път не е реторичен въпрос.