Над половината население у нас е изложено на силно замърсен въздух, в който концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ) са над допустимите нива. Основни причини за това замърсяване на въздуха са транспортът и битовото отопление. Най-високите концентрации на тези особено вредни за здравето частици са измерени в Перник, Видин и Враца. 22% от българите пък живеят в среда с нива азотен диоксид над допустимите, от озон - 17.4 на сто, а от серен диоксид – 1.8%.

Това сочат част от данните от последния Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България за 2011 г., представен в понеделник от директора на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова и министъра на околната среда Юлиан Попов. Докладът е изготвен по методология, прилагана от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), в отговор на препоръките за усъвършенстване на оценките за състоянието на околната ни среда, които да са съпоставими на европейско ниво.

според този доклад", констатира екоминистърът и призна, че трябва да се направи всичко възможно да се подобри ситуацията на национално, местно и корпоративно равнище. В същото време той определи като много труден отговора на въпроса какво може да се направи, защото на европейско ниво нормите не могат да се затягат повече. Според него един от приоритетите и от гледна точка на човешкото здраве трябва да бъде отново енергийната ефективност специално на сградите.

В тази връзка Попов се обърна с апел към

да се съсредоточат сериозно върху местните политики за ограничаване на ФПЧ и за подобряване качеството на въздуха. Според него има много инструменти в ръцете на тази власт независимо от икономическата ситуация, която не е извинение за бездействие.

В отговор на въпрос дали България ще бъде осъдена заради високите нива на ФПЧ Ваня Григорова изрази съмнение това да се случи в скоро време, като изтъкна като аргумент, че от общо 27 държави членки в Европа, 21 имат този проблем . В момента е задействана първа стъпка към наказателна процедура за страната ни, която е първа по концентрации на фини прахови частици сред тези държави и има в пъти по-високи нива (според доклада на ЕАОС за 2012 г.).

По-важното, според Григорова е, че страната ни се отчита за мерките, които реализира. Като подобряване на мониторинговата мрежа в страната, защото за последните десет години градовете у нас са се променили и някои от мониторинговите пунктове в тях не са актуални. Всяка община в страната вече е разработила своя задължителна програма за подобряване на атмосферния въздух, информира още тя с уточнението, че заложените мерки са известни, но скъпи – като преминаване към горива, които да не са силно замърсяващи.

- широко разпространените подходи за намаляване замърсяване на въздуха по общини в момента са по-често миене на улиците, строг контрол за строителството в градовете, за миене на автомобилите, за подобряване на пътните настилки в градовете. Тази политика е изключително децентрализирана. Регионалните инспекции следят дали тези мерки се изпълняват.

Енергетиката остава един от най-големите източници на емисии на серен диоксид (основен замърсител на въздуха наред с фините прахови частици), както и основен източник на азотни оксиди. У нас този сектор има ключова позиция във формиране на парниковите газове - 79.9% за последната година на инвентаризация 2011 г., сочи още докладът.

В тази връзка министър Попов припомни, че сериозна част от българската енергетика е лигнитна –

което води до тежки замърсявания дори и при най-добрите централи. По данните на доклада употребата на лигнитни въглища в топлоелектрическите централи през 2011 г. е нараснала с 7.9 млн.т за една година и като следствие емисиите серен диоксид скачат на 431.9 хил. тона (от 341.4 хил.т)

В тази връзка Попов постави темата за външните неща, за които индустрията не плаща. "Индустрията използва нашето здраве, но не плаща за него. Въглищната енергия използва нашето здраве, но не плаща за него. Трябва да знаем, че част от тази евтина енергия я плащаме по друг начин", заяви Попов и цитира скорошно изследване за България, според което, ако въглищната индустрия трябваше да плаща всички здравни вреди, тя трябва да плаща четири пъти по-скъпа цена.

Най-значителните източници на негативно въздействие върху околната среда са

от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите и депонирането на отпадъците. Това е основен извод на доклада, който за "по-добра достъпност и по-лесно възприемане" е придружен с емотикони, които да отразяват тенденциите в екологичните процеси у нас. В резюмето на отделните глави в документа, представен на журналистите, преобладава усмихнат зелен емотикон като символ на положителна тенденция.

Крайното енергийно потребление нараства с 5.8 процента в резултат на по-голямо потребление за транспорт и от домакинствата за сметка на индустрията през периода 2000-2011 г. Така крайната енергийна интензивност на България се нарежда сред най-високите в Европа – с цели 30% по-висока от средната за ЕС. В същото време национална цел е до 2020 г. тя да спадне с 50%.

През 2011 г. потреблението на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е нараснало с 76,4% спрямо 2000 г.  като основно това се дължи на увеличение с 81 процента потреблението на биомаса, използвана основно за отопление на населението. Произведената електрическа енергия от ВЕИ – от водна, вятърна и слънчева енергия, е намаляла с 32,5 % за една година. Причината е спадът на производство на електроенергия от водноелектрически централи.

Друга негативна тенденция, констатирана в анализа на ведомствата, е намалената популацията на птиците, които зимуват у нас, което значи намаляване на биоразнообразието като цяло.

Площта на защитените територии у нас се е увеличила повече от два пъти според данните на агенцията. Според Ваня Григорова това се дължи на политиката на ековедомството да запази някои от тези територии от строителство. През 2012 г. броят им ще нарасне до 973 (от 954 – 2011 г.) – площ 583.886 хектара.