Дейвид Ротшилд: Моят талант е безкрайното любопитство
Дейвид де Ротшилд е авантюрист, мечтател, иноватор, природозащитник, натуропат, наследник на голяма финансова империя, най-желан ерген, климатичен герой и още много. Самият той описва себе си като човек със стабилнa доза любопитство, който решава проблеми чрез вдъхновяващи истории. Призванието му е да бъде разказвач на истории – многопластови, със сюжет като на екшън филм, но по истински случаи, тези на неговите приключения.
Една такава история е за "невъзможната" лодка от пластмасови бутилки, Plastiki (Пластики)– катамаран, построен от 12 500 двулитрови пластмасови бутилки, който изминава – с Дейвид на борда, 8000 морски мили от Сан Франциско до Сидни. Историята започва с познатия скептицизъм и ‘ти си пълно луд’, но завършва с успешно приключение и хиляди хора, вдъхновени да не се отказват от собствените си мечти.
Дейвид е основател и на компанията Mpact, която помага на неправителствени организации да намерят правилния подход и глас, за да привлекат повече последователи и да бъдат по-ефективни в посланията си.
След като го чухме на живо на digitalk 2013, "Горичка" успя да му зададе дори и няколко бързи въпроса. "Дневник" препубликува интервюто им.
Как се вдъхнови да бъдеш част от каузата за опазване на околната среда?
– Основното е, че наблюдавах екологичната сфера като цяло и установих, че има много пречки да се навлезе в нея, видя ми се много извратено да трябва да се премине през толкова много неща само за да се включиш. Къде да отида, как да получа разрешение, как намирам идеи...може би не ми хареса точно тази част – някой да ми казва какво искам и трябва да правя предварително, без да съм го открил сам.
Предизвикателството беше как да го направя по-приканващо, доброволно, водещо към решения, как да стане вдъхновяващо, а не депресиращо. За мен това беше най-голямото предизвикателство – как да предам моето послание, не да се концентрирам само върху една област, а да обхвана цялото, като включа и социални теми и така да ги обединя, че да стане вдъхновяващо. Така стигнах до разказването на истории и въпросът беше как да се говори за тези страшни неща, какви да бъдат историите.
Да не бъдат депресиращи истории, които никой не иска да чува повторно?
– Точно така, това беше най-големият проблем, най-вълнуващият, предизвикателството.
Знаем, че един от проектите ти преди "Пластики" е биоферма. Как и защо започна да се занимаваш с биоземеделие?
–Да, моят първи сблъсък с проблемите на околната среда стана чрез природната медицина. Учех натуропатия, природна медицина, имахме и курсове за биоземеделие в университета и така разбрах, че всичко е взаимно свързано и не можеш да разделяш здравето от екологията. Ние сме склонни да разделяме нещата – образованието е една област, сигурността е друга, здравеопазването отделно, опазването на околната среда също, но всичко е една система и трябва да гледаме и да подхождаме като към система.
Тогава разбрах, че ако променя това разделение, то ще ми се отплати. Това е и една от причините да нямам организация, която е фокусирана само върху околната среда. Моята се занимава с много области и се опитва да създава многопластови истории. "Пластики" беше история за океаните, за спасяване, за приключение, за дизайн, за боклук, за материали, за екипна работа.
В презентацията си каза, че "Пластики" е част от селекцията "Най-иновативните проекти за 2010″ на списание Тайм. Имаше ли хора и организации, вдъхновени да създават нови неща след това?
– Да, това, което е интересно за "Пластики", е че то стана нещо като символ на мечтата – всичко е възможно и това е приложимо навсякъде. Вълнуващо беше да се види как хората интерпретираха проекта не просто като екологичен проблем на пластмасата в океана, а като иновационен, инженерен, научен проект, който отключва потенциал, формира общност. Много хора изпратиха писма, искаха и те да се качат на такава лодка. Мисля, че не просто създадохме нов продукт, а нов начин на мислене, нова методология и това е най-вълнуващото.
Сега "Пластики" намери друго поприще, където да развива идеята за споделена икономика на място с общности без нормален достъп до ресурси. Това ново място се намира в Далас в момента. Интересен град, защото има много богати и в същото време много бедни общности. Искаме да направим мост над пропастта и да покажем на хората, че има потенциал за развитие.
Точно започнахме проекта с проучване на общностите в южната част на града, които нямат достъп до ресурса, който имат хората от северната част. Затова ще използваме вдъхновението на "Пластики" и принципите на науката и маркетинга.
Искате да създадете работа за тях?
–Да, да създадем работа и да създадем кампания, която да ги накара не да чуят от какво имат нужда, а да разберат какво искат, защото иновацията често тръгва по обратния път, започва в лабораторията на някоя голяма корпорация и накрая на хората им казват "вие имате нужда от това", а те не са съгласни. Ако обаче ме научат на принципите на маркетинга, може би ще реша, че имам нужда точно от въпросните решения.
Кой е следващият откачен и "невъзможен" проект, който планираш?
–"Пластики" все още е предизвикателство, все още има много странични неща около него, Бе трябва да правим компромис с потенциала, който този проект има. Знаете как като започнете нещо ново, има голяма опасност да забравите за предходното. Все още използваме "Пластики" за тема на разговор и размисъл.
И все пак ще споделя с вас следващата си мечта – обмислям нова структура за консумация на енергия. Искам да стана изследовател на енергията, това ще е нов занаят. Не мога да ви кажа много все още, но мисля, че това ще е глобално приключение този път. Провокиране и на разговор за енергията и използване на приключението за ускоряване на иновациите.
Използване на приключението за ускоряване на иновациите? Добро занимание. Благодарим ти много за интервюто!
- И аз благодaря и успех!
Интервюто е препубликувано от Горичка.