Проектът за бетонна стена на река Луда Камчия е пресен пример за неправилна, остаряла и най-вече опасна практика за изграждане на речни диги у нас, която не само не предпазва от наводнения, а дори е предпоставка за тях. Това предупреждава международната природозащитна организация WWF.

Според организацията, ако оспорената на местните шестметровата стена все пак бъде изградена на реката, която минава през село Дъбовица в община Сунгурларе, това освен че ще доведе до изсичането на много гори по поречието на реката и до унищожаване на ценни местообитания за животните, няма да осигури адекватна защита на местното население от наводнения. Същата теза изрази дори и главният проектант Николай Лисев след като отиде на място в селото и се срещна с протестиращите граждани.

Проектът реално би насочил водите към част от къщите в близост до реката, алармират природозащитниците ден след като стана ясно, че екоинспекцията в Бургас е спряла принудително проекта заради предвидено изсичане на голяма площ млада гора, за което община Сунгурларе не е известила своеременно РИОСВ при преценяване нуждата от ОВОС преди три години.

Урбанизацията на крайречните райони и строителство на неправилно оразмерени диги принципно са сред предпоставките, които многократно повишават опасността от наводнения, заявяват природозащитниците като припомнят, че повечето диги в България са построени в средата на миналия век така, че изкуствено да ограничават реките и да намаляват тяхната проводимост при високи води.

Проблемът е, че съоръженията се поставят прекалено близко до реката и стесняват речното легло. Така се създават условия за покачване на налягането на водата и за наводнения.

Най-добрите ретензионни обеми са

влажни зони, които освен че съхраняват огромно биоразнообразие, имат важни стопански функции и предпазват от наводнения.

Пример за неправилно построени диги в миналото е случаят с дигите на река Русенски Лом при Ивановските скални манастири, изградени през 50-те години на ХХ век. Асфалтираният път, водещ до манастира, често се е наводнявал, а посетителската инфраструктура е унищожавана именно заради защитната дига. WWF участва в проект за възстановяване естественото състояние на реката и това е първият пример у нас за прилагане на утвърдения принцип "повече място за реките – повече сигурност за хората". Сега високите води се разливат в крайречните зони и по-късно се връщат спокойно в коритото си, без да оставят наводнени земи. Заливаемата тераса на реката пък осигурява условия за хранене на черни щъркели, размножаване на риби и развитие на влаголюбиви видове.

Костадинов припомня още, че влажните зони и крайречните гори осигуряват защита и значително ограничаване на щетите от наводненията. Всички те представляват естествени ретензионни обеми, които задържат определени водни количества и позволяват нивото на водите да се покачва бавно и умерено, без да се образуват високи вълни. Освен това те спомагат и за естественото пречистване на водите.

Затова и възстановяването и опазването на реките, влажните зони и крайречните гори е от ключово значение на само за биоразнообразието, но и за предпазване на населението от наводнения. Това трябва да се вземе предвид при обсъжданите в момента Планове за управление на риска от наводнения от басейновите дирекции, подчертават от WWF, които в началото на тази година успяха да защитят 4500 ха крайречни гори с ключово екологично и стопанско значение.