Точно преди седмица над 500 души от 94 държави се събраха в района Таксим, Истанбул, за да станат част от глобалната акция на бившия американски вицепрезидент Ал Гор, свързана с климатичните промени - проектът му " Климатична реалност" (the Climate Reality Project ). Тези хора се присъединиха към около 5000 други "климатични посланици" от цял ​​свят, които информират на своите общности и съграждани за климатичната действителност в момента. Най-вече на актуална версия на презентацията на Гор от филма му от 2006 г. "Неудобната истина".

Сред тези 500 души, които се включиха в обучението на Ал Гор в Турция преди седмица, беше и българската бивша тенисистка Магдалена Малеева, известна в последните години у нас заради силната си ангажираност със зелената кауза и нещата, които прави. Тя разказа пред Дневник за личните си впечатления от форума, но също така и за нагласите и атмосферата от дните, когато се случиха най-сериозните атаки на полицията срещу протестиращите от движението Occupy Gezi на площад Таксим (петък, събота и неделя).

- Аз следя проекта на Ал Гор и във фейсбук, и в туитър. Чета и се информирам редовно от сайта Climate Reality Project , който е много хубав и съдържателен. Сега имаше възможност да се запиша, което е сравнително лесно за всеки, защото участието е безплатно, трябва да си поемеш само разноските за път и храна.

Кандидатствах. Не знам доколко са строги критериите им за подбор на участниците, но мен страшно трудно ме приеха. Аз в един момент се притесних, че няма да ме вземат, но от друга страна видях, че участват всякакви хора, които искат да се научат да говорят за климатичните проблеми и да запалят други хора за каузата, не са само специалисит по темата.

Мен доста добре ми подейства този форум, защото ме вдъхнови. Припомних си защо аз започнах Горичка преди седем години. И днес отново искам повече хора да разберат за климатичните промени. Струва ми се, че има смисъл.

– Ал Гор прави същата презентация като във филма си, но я актуализира. Сега частта, която показва какво се случва в света в момента, е стряскаща – има много нови неща, толкова много пожари, рекродни суши, особено в Америка.

Макар нещата да изглеждат доста плачевни, въпреки че положението е сериозно, ми се струва, че има надежда. Например в Китай в най-скоро време се очаква да въведат въглеродна такса или да започнат т.нар. търговия с въглеродни емисии. Ако държава с размерите на Китай сложи такъв механизъм за регулация на въглеродните емисии, това ще е мног оголяма стъпка напред, която ще има и осезаем ефект.

– Те ни учеха на всичко. Форумът беше три дни. Първият ден беше по-общо – какво е важно да направиш като презентатор, за да разкажеш добре дадена идея или проблем. Това не е толкова съдържателна информация, по скоро упражнеия как да се държим пред аудитория.

Вторият ден е изцяло посветен на презентацията, която представи Ал Гор. Ние му задавахме върпоси по всички части на презентацията и той ни отговаря.

Има една част в сайта му, посветена на климатичните скептици – там са 100 най-често задавани въпроси от скептиците, искам да се запозная много подробно с тази част. Подобни неща всеки може сам да си намери и научи, когато си тръгне от форума.

Третият ден беше разделен на блокове, посветени на икономика, бизнес и неправителствен сектор. Как може да ги направим по-успешни и устойчиви.

- Сега съм си набелязала пет-шест книги, свързани с проблемите на глобалното затопляне, които искам да прочета, за да се информирам по-сериозно за нещата в момента, за да съм наясно както бях преди шест-седем години. Мисля, че има смисъл отново да направя това, което превих с Горичка тогава – да информирам хората, какво се случва заради климатичните промени.

- Имаше над 500 участници. Залата беше абсолютно пълна с хора от цял свят – и от Африка, от Турция имаше много хора, все пак бяхме в Истанбул. Съобщиха, че има човек дори от Севрна Корея. Присъства и едно момиче от Македония, за него казаха, че е написала такова мотивационно писмо, че не са могли да не я поканят.

Аз много се впечатлих от откриването, на което имаше обръщение на турския вицепремиер Али Бабакан.

– Турците казаха, че политиката му определено не е насочена в посока опазването на околната среда. Когато завърши обръщението си, голяма част от залата започна да скандира реплика, която скандират протестиращите на площад Таксим. Аз ги попитах какво викат, а те ми обясниха, че с това подкрепят протестиращите.

Форумът се проведе точно в момента, когато нещата на улиците се развихряха и на третия ден стана доста сериозна ситуацията. Аз мисля, че ако речта му беше планувана да закрие събитието ни на третия ден в неделя, този човек щяха да го свалят с домати от сцената.

– Протестът се разви много бързо. Точно в събота полицията влезе в хотела с ранените и децата и го обгази. Тогава ме беше страх дали ще мога да се прибера на следващия ден. В неделя залата беше наполовина празна, много хора липсваха, голяма част са били зле заради сълзотворния газ, с който полицията обгазяваше Таксим. Те не са били успели избощо да стигнат до залата, докато аз бях отседнала в друга част на града.

В събота вечер се прибрах много трудно, беше ме страх, седяхме група от чуастници в един бар до към два през нощта, докато се поуспокоят нещата. Чувахме много гърмежи, но не знаехме точно какви са, особено с този газ, който пускат. По улицата минаваха на тълпи най-различни хора, които си тръгваха от Таксим. В заведението дойдоха хора в костюми и с маски, седнаха изпотени, махнаха маските.

– Не посмях. Имаше хора, които имаха желание да отидат, но аз си мислех в този момент за децата ми и реших да не ходя, защото полицията там е страшно брутална. Не знаеш къде ще попаднеш, ако си в близост до полицай, абсолютно не знаеш какво може да ти се случи.

– Аз имах интернет само в залата, навън на улицата нямах. Затова се информирах от мъжа ми, който в София следеше разни хора от площада, които пишат в туитър. Той ми разказваше какво става, защото имаше доста повече информация. Така осъзнах колко телевизията изопачава нещата, защото по-голяма част от времето нещата бяха спокойни, ако си в града. Протести има само в една негова част, а иначе по никакъв начин не се разбира какво точно се случва. А мъжът ми пишеше "Къде си?" и беше много притеснен.

– Турците, с които аз говорих, бяха страшно ангажирани и симпатични, не срещнах някой, който да подкрепя Ердоган, но в същото време осъзнаваха колко е влиятелен и популярен той в страната.

Аз си контактувах повече с две много симпатични преподавателки от университет. Разказваха ми, че младите хора в Турция са много прогресивни, интересуват се от политическите процеси, че искат да сменят за в бъдеще Ердоган. Едната каза, че е хубаво младите да протестират, защото е добре те да се ангажират политически, за да следят процесите и занапред и да гласуват на изборите, за да се случи промяна.

– Вълнуващо беше. Като ходех по улиците, усещах енергията на града, на хората, които искат промяна. Някак си позитивно е, хубаво е. В същото време е много емоционално и това може да ескалира.

Първоначално си мислех, че всичко върви добре и спокойно. Не разбирах какво се случва. И след това мъжът ми написа: те са влезли в болница и не са дали на лекарите да лекуват ранените от протестите. Не можех да повярвам, споделих с туркинята на масата и тя въобще не се учуди. Каза: "Това е Ердоган, така се държи полицията и ние затова протестираме и сме на улицата." Те като вървят към площада, знаят какво ги чака и какво може да им се случи.