България вече участва много активно в европейска процедура по оценка на екосистемните услуги на държавите в Европейския съюз. До края на 2014 г. Съюзът изисква всяка страна да е напълно готова с картирането на своите екоуслуги, а проценсът на изчисляване на цената им ще отнеме няколко години. Това стана ясно по време на семинар "Екосистемните услуги – икономически ползи от съхранената природа", организиран от международната организация за опазване на дивата природа WWF във вторник.

Страната ни е много активна в този процес и е в напреднала фаза, тъй като у нас, за разлика от редица други европейски държави, почти е завършено картирането на зоните, попадащи в Натура 2000. Това съобщи екпертът Николай Цветков от Министерството по околна среда и водите

Процедурата в момента се извършва в рамките на работна група "Оценка и картиране на екоуслугите" в Европейската комисия. У нас картирането се поема финансово по оперативна програма Околна среда.У нас отделните проекти са на етап подготовка в екоминистерството, като част от финансирането ще се поеме от Норвежката програма за сътрудбничество.

За момента ЕС вече е изготвил наръчник, който съдържа препоръки за всяка страна-членка как точно да оценява екоуслугите си, както и препоръки кои екоуслуги са приоритетни за отделните 28 държави. За България това са горите, агрокултурите и водите. Естония пък ще оцени приоритетно блатните си екосистеми, тези райони заемат 20% от страната. Затова и няма абсолютна свобода на действие на държавно ниво в последствие. Съюзът разполага с голямо количество данни, на които ще се базират тези оценки, но събирането им е трудоемко и отнема доста време.

Екоуслугите най-общо казано са всички ползи (видими и скрити) от природата за хората, а оценката им се налага, за да можем да измерваме предварително какви биха били реалните и дългосрочни  ползи или разходи, в момента когато правим избор на приоритети на политическо и икономическо ниво. Природните екосистеми предоставят огромно разнообразие от "услуги". Влажните зони например имат съществена роля за пречистването на водите. Те намаляват риска от наводнения, като по този начин изпълняват вид екосистемна услуга, припомнят още от WWF

Огромната икономическа стойност на екосистемите все още не се отчита, защото се приемат "за даденост, за безплатен публичен ресурс," коментира Мая Тодорова от WWF. За пример тя даде разчетите на екоуслугите, направени за първи път за природен парк "Русенски Лом" на територия от 3400 хектара. Горите и ливадите улавят въглерод на стойност над 2.3 млн. евро годишно, от екотуризъм може да се печелят над 67 хил. евро, а пречистването на водите е на цена над 15 хил. евро. Тодорова направи и уточнението, че реалната цена е доста по-висока, защото изчисленията са правени като са използвани минимални цени.

Ако политиците не вземат под внимание тези оценки, до 2050 г. заради бездействие човечеството ще загуби над 14 трилиона евро, сочи междураден доклад TEEB 2010, поръчан от ЕК.

В същото време статистиката сочи, че България е използвала 20% повече ресурси в сравнение с 2010 г. и така се изравняваме с Унгария, която консумира като че има на разположение почти две планети. По подобен анчин действат и съседките ни Румъния и Сърбия –(палнета и полвина). Европейският съюз като цяло потребява ресурси за 2.7 планети, а в САЩ – консумацията е като за 4 планети.

Въпросът не е да не спрем иновациите, развитието на икономиката и благосъстоянието на хората, а как в тези процеси да използваме и съхраняваме природата, така че да няма загуби на екосистеми, подчерта експертът на WWF Юлия Григорова. "Действията на хората имат съществена роля в поддържането на тези системи и ние имаме интерес тези действия да продължат, но по един устойчив начин," подчерта Григорова.