Последното проучване, което търси отговор на въпроса защо пчелите умират, включва и проследяване на насекомите, предава BBC.

Броят на пчелите спада драстично и учените се опитват да разберат защо. През последните 25 години броят на медоносните пчели в Англия например е спаднал двойно и продължава да намалява. Подобна е ситуацията и по много други места по света.

Пчелите от всички видове играят съществена роля за живота в природата и за една трета от това, което ядем, зависи от опрашването на пчелите. Изучаването на поведението на тези сложни насекоми е от решаващо значение за установяването на това, което се случва. Проучванията обаче са и голямо предизвикателство.

Една пчела може да обиколи няколко хиляди цветя в един ден и да навигира в продължение на няколко километра. За да я проследят, учените използват хармонична радарна техника. Радарен предавател излъчва сигнал, който се получава от малка антена, залепена върху гръдния кош на пчелата. Малък диод в центъра на антената го преобразува в различни честоти, които могат да бъдат открити и проследени.

Преобразуваният сигнал е уникален, няма друг такъв източник в околната среда, така че учените знаят, че този е на медоносната пчела. Използва се и преносима радарна станция за проследяване на сигнала и да събира информацията, изпращана обратно.

Системата е разработена от учени от Института за природни ресурси и се управлява от учени на финансирано от правителството проучване на селскостопански изследователски център в Хертфордшир. В момента тя се използва и в няколко големи изследователски проекти.

Каре

Медоносните пчели летят по 6.5 км, за да събират нектар и полен, и могат да обиколят 50 000 хектара.

Сигналът, изпратен от етикетираната пчела, се показва като "премигване" на екрана на радара, учените го сравняват с гледане на движещи се точки на екрана на радар на кораб. Той показва точно колко далеч е медоносната пчела и в каква посока лети. След това се използва компютърна програма, за да се реконструира траекторията на полета от премигвания.

Недостатък на системата е, че може да се маркира само една пчела в даден момент, защото следите от различните пчелите може да се смесят. Така засега проучването отнема много време, но се работи за преодоляване на проблема и за подобряване на системата.

В момента тя се използва в два основни изследователски проекта за проучване на пчелите. Те разследват какво въздействие оказва върху полета на пчелата неоникотиноидите, едни от най-широко използваните пестициди в света, и вирусът Varroa mite, който засяга пчелите. И за двете се смята, че са сред най-големите заплахи за оцеляването на медоносните насекоми.