Сутрин в природен парк Витоша, местността "Конярника". Тишина, усещане за свобода. Причината журналисти да започнат тук работния си ден са водната детелина (лат. Menyanthes trifoliata) и кръглолистната росянка (лат. Drosera rotundifolia). Две растения - някога характерни за тази планина, в последствие напълно изчезнали заради човешката дейност, а сега се води кампания за възстановяването им.

Тя започва преди повече от година. Заедно с Десислава Гюрова, експерт от природния парк и нейни колеги от WWF- България се впускаме в търсене на екземпляри от тези растенията. Паркът и WWF работят заедно по проекта "Опазване и възстановяване на 11 типа природни крайречни и влажни местообитания от Натура 2000 в 10 защитени зони".

Нагоре по пътеката Десислава рязко спира и се вглежда в брега на поточето. Това е водната детелина, сочи усмихната към растение, което се оказва гигантска четирилистна, с близо 10 сантиметра в диаметър големина.

Предвижда се на мястото, където са засадени растенията, да бъде поставена табела с информация. Ще има и образователни кампании за ученици кои растения са билки и как могат да се събират.

Причините за изчезването й от обитанията са основно две. И те са свързани с човешкия фактор. Първата е промяната във водния режим, което включа засушаването на торфени площи за стопански цели и водоснабдяване. Водната детелина вирее в торфища и мочурища, а обезводняването на площи води до израстване на житни треви, които я задушават.

Втората причина е, че е събирана за лечебни нужди, в някакъв момент явно по-масово. "Водната детелина съдържа горчиви вещества, които помагат при стомашни проблеми и подобряване на храносмилането", разяснява Десислава Гюрова. Липсата на това растение предизвиква дисбаланс в самото му самообитание. Те е естествена част от флората на Витоша, а еколозите се борят всеки един такъв вид да бъде запазен.

Продължаваме разходката си в търсене на кръглолистната росянка. Минаваме по близо сто метрова дървена скара, направена, за да не бъдат газени растенията. Съоръжението е построено на три етапа, изцяло с доброволчески труд. Взираме се повече от 10 минути, за да зърнем растението с големина колкото монета от един лев. Въпреки че е малко, то вероятно е с характер, защото е насекомоядно. И цъфти - през юли и август. Ако попаднете в местността "Конярника" през тези месеци и забележите дребни бели и нежни цветове, това е росянката. Преди една година в местността са били засадени 80 растения. Мястото е избрано заради торфената структура на почвата. Забитите колчета с маркировка там обозначават точно къде да внимаваме да не настъпим това крехко растение.

Записано в червената книга на видовете в България, то е изчезнало от растителното биоразнообразие на планината заради обезводняването на торфените терени, които обитава.

С грижата за растенията е ангажирана дирекцията на "Природен парк Витоша".

Освен с водната детелина и росянката, в природния парк се разсажда и характерният за местността клек, казва Катерина Раковска от WWF. Проектът по възстановяване на местни растителни видове се извършва и в природните паркове "Българка", "Сините камъни", "Персина", "Врачански Балкан", "Русенски Лом". Целият проект възлиза на 1 млн.и 200 хил.евро.

Туристите оказват влияние на околната среда, казва Раковска. Според нея балансът между природозащитните и туристическите дейности в парк Витоша в момента е постигнат. Тя напомня, че няколко квартала в София черпят вода от планината. Позицията й, че трябва да се работи за природозащитните зони, а не за застрояване на площи и увеличаване на посещаемостта, инфраструктурата трябва да бъде поддържана, но не и разширявана.