Сеч на стари гори в "Сините камъни" застрашава защитени видове птици
Птиците са най-значимото притежание на природен парк "Сините камъни"-част от Сливенската планина, тя пък част от Старопланинската верига.176-те вида са около 70% от всички животински видове там. Сред тях са и видове, които не се срещат никъде другаде у нас. А 29 са включени в Червената книга на България, а над 100 са защитени от Закона за защита на природата. Повече от половината са от европейско природозащитно значение.
В момента в този парк се изсичат интензивно стари букови гори под формулировката "възстановителна сеч". Тоява са 15-20% от гората, предимно стари дървета с кухини, които служат за хралупи на животните, както и мъртвата дървесина, в която живеят ларви и насекоми, храна за птиците. И сериозно уврежда последните местообитания на редките птици там като застрашават най-силно съществуването на белогръби кълвачи, полубеловрати и червеногуши мухоловки, черен кълвач, царски орел. Това констатират при посещението си на място само преди седмица специалистите Петър Шурулинков от Националният природонаучен музей и Гиргина Даскалова (бивш служител в ПП "Сините камъни").
Това е и причината с днешна дата коалицията от природозащитни организации "За да остане природа в България" да алармира пред медии за сечта, която е в нарушение на Закона за биологичното разнообразие, и да предупреждава, че това е сериозна заплаха за биоразнообразието там. Коалицията сезира за случая Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда – Стара Загора, Изпълнителната агенция по горите, както и Агролеспроект.
Няколко часа след пресконференцията по случая, РИОСВ-Стара Загора ги оведомява, че планира да извърши контролна проверка на място още в четвъртък (3 октомври) като моли на проверката да присъства и Гиргина Даскалова – участвала в картирането на съответното местообитание.
Природозащитниците предлагат от своя страна конкретни стъпки, с които да се засили контрола, подобри управлението на природните паркове като цяло и да се опазва биоразнообразието в тях.
Сечта на хралупестите дървета
Територията на сечите непрекъснато се разширява, констатират още експерите. Изсечени са масово точно стари хралупести дървета, в които са били установени гнезда на тези редки видове. В същите отдели има и гнездови находища на големи ястреби,осояд и обикновен мишелов.
В посетените от тях места в "Сините камъни-Гребенец" са съсредоточени около 50% от популациите на тези видове. Почти всички отдели в този басейн са предвидени за различни по интензивност сечи. Това вече е довело до трайно намаляване на популациите на въпросните видове. В едно от малкото гнездови находища на белогръб кълвач, общите работници точно са режели хралупатите дървета.А белогръбият кълвач има строги изисквания към местообитанието, не понася сеч и по правило изчезва след намесата. Затова и е изчезнал вече в много райони на Европа и България, конкретно почти от цяла Скандинавия. Продължаването на тези т.нар възобновителни сечи ще доведе до ликвидирането му и в тази защитената зона, предупреждават еколозите в писмото си до отговорните институции.
Насекомите с които полубеловратата и червеногушата мухоловка се хранят и ларвите им живеят в мъртвата дървесина, каквато не остава при установените сечи в "Сините камъни".
13-годишен план за управление, но само като проект
Допълнителна пречка за опазването на горските местообитания в "Сините камъни" е и проточилото се с години приемане на плана за управление, обясни Александър Дунчев от WWF пред медиите. Работата по плана е започнала през 2001 г., предложен е през 2003 г. и все още не е приет, което на практика го обезсмисля, е мнението на еколозите. Плановете за управление (ПУ) на природните паркове са със срок от 10 години, след което трябва да се изработват нови.
В сигнала на коалицията се припомня, че още през 2011 г. природозащитниците са изпратили становище в Парламентарната комисия по опазване на околната среда с искане предвидените сечи да бъдат отменени, за да се опазят видовете. Проверката в парка в края на септември 2013 г. обаче показва, че местообитанието на полубеловрати мухоловки, червеногуши мухоловки и белогръби кълвачи е сериозно увредено вече и територията на сечите непрекъснато се разширява.
"За" публичност и граждански контрол
Публичност и възможност за граждански контрол в държавните горски предприятия е основен подход за избягвне на подобни закононарушения, смятат природозащитниците. Според тях така става ясно какво се ползва, какво друго се върши и каква е ползата за обществото. Затова и от Асоциация на парковете залагат седем предложения за подобряване на управлението и опазването на местообитанията в природните паркове, представени от председателя Тома Белев.
Те настояват още да се приемат плановете за управление на природните паркове, както и заповедите за защитените зони за хабитатите; да се ограничи ползването на дървесина в природните паркове (едва 2% от териториите ни) само до санитарни сечи до приемане на плана за управление.
Според еколозите е важно в планът за управление на парковете да се ограничат сечите само до такива за задоволяване на местните нужди от дървесина за огрев.
Те напомнят още, че за реален контрол срещу нарушителите в гората се изисква да се изпълни Закона за горите, като се назначат горски стражари към дирекциите на природните паркове както и да се възложи маркирането на ползването на дървесина като функция на Дирекцията на парковете, а ползването да се извършва от горските стопанства.
Птиците като индикатор за средата, в която живеят хората
"Птиците са само индикатор за състоянието на гората, запзването им означава, че и гората е в добро екологично сътояние и е гаранция, че хората в близост до нея ще са добре, защото тя е източник на чиста вода и въздух, балансиран климат и предпазване от ерозия на почвите. В крайна сметка промяната на средата , в която тези птици живеят, ще се отрази на нас хората," обясни естествената логика на природата Ивайло Христов от Българското дружестов за защита на птиците (БДЗП) за тези, които смятат, че се вдига много шум за птици.
България е отговорна за оцеляването на голям процент от тези изчезващи видове, поела е и ангажимент пред Брюксел за това и ако не полага грижи в тази посока, подлежи отново на санкции от страна на Европейската комисия. Ако институциите не реагират на сигнала, еколозите ще алармират и пред Европейската комисия.