С тревожни темпове намаляват популациите на голяма част от видовете птици у нас. Впечатляващи са статистиката за домашното врабче, което е намаляло с 50%, за градската лястовица – с 47%. Щиглецът е вече с 66% по-малко, а пъдпъдъкът – с 64%. Това показват част от резултатите от национално проучване на широко разпространените видове птици, което се провежда ежегодно от девет години насам от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Актуалните данни бяха огласени в сряда.

Сред видовете с най-неблагоприятна тенденция са също и обикновената кукувица, селската лястовица и сивата овесарка.

Изследването обхваща 59 вида птици, обитаващи земеделски земи, гори и градове. То е проведено в над 160 места в цялата страна с участието на 120 доброволци ежегодно.

От всички видове птици, включени в изследването, 30% намаляват, 10% са със стабилно състояние и едва 7% бележат ръст. Сред тези, които се увеличават, са обикновеният пчелояд, голямото белогушо коприварче, еловият певец и горската чучулига.

С над 21% е спадът на видовете птици с местообитания земеделски земи. Сред основните заплахи за тях са практика от последните 5-6 години на премахване на храстите и тревите, разораването на затревените площи и прекомерната употреба на пестициди, включително и в зони от "Натура 2000". Причината за тези практики са директните европлащания за единица площ. Тези площи обаче са ценни местообитания за определени видове птици, сред тях и защитени видове от Червената книга. Така например като следствие лилавият дърдавец е изчезнал в някои региони напълно.

При чучлигата, свракта и чинката има ръст в популацията, защото са по-лесно приспособими към променящата среда. Птиците са най-видимият показател за състоянието на земите и е важно да разчитаме тези резултати правилно.

Важна и интересна тенденция, която експертите установяват по време на мониторинга, е, че птиците в земите с висока природна стойност – това са земеделските земи с високо биологично разнообразие, намаляват с по-бавни темпове от тези извън тях.

Като позитивни мерки експертите сочат засилване на практики като ръчно косене, пашата на домашни животни, както и възползването от страна на земеделците от агроекологичните мерки, чрез които могат да се съхранят някои видове птици, а стопаните да се компенсират за това (мерките са част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Факт е обаче, че хората масово не се възползват от тези мерки. Това налага повече разяснения за земеделците и предлагане на експертна помощ за попълването на формулярите за участие в агроекологичните мерки, посочват еколозите.

Христов алармира, че редки и застрашени видове като царския орел например, които също са свързани с пасищата и ливадите, могат да изчезнат напълно от българската природа, тъй като са тясно свързани със състоянието на средата и нейните обитатели (лалугери, полевки, таралежи, зайци, змии и др.).

Резултатите от мониторинга на обикновените видове птици показват, че опазването на птиците е възможно в земите с висока природна стойност, където птиците намаляват със значително по-бавни темпове, отколкото в останалите земеделски земи. Около 50% от обработваемите земи у нас са такива. Необходимо е по-широко популяризиране и прилагане на агроекологичните мерки именно в тези земи, коментира Едита Дифова, експерт по агроекология в БДЗП.

Проучването се очертава като най-подходящия и широкомащабен мониторингов инструмент за оценка ефективността от прилагането на агроекологичните дейности от ПРСР, обясни експертът от БДЗП Николай Петков.

Резултатите показват спешна необходимост от продължаване прилагането на мерките в земите с висока природна стойност, особено на тези, касаещи биологичното разнообразие като цяло. Тези числа ще подпомогнат с доказателства диалога с Министерството на земеделието и храните и обосновката от необходимостта от продължаване на агроекологичните мерки в земите с висока природна стойност, смятат природозащитниците

Изследването се нарича още Мониторинг на широко разпространените видове птици и се извършва през периода 2005 - 2013 г., като данните, събирани всяка година, се анализират и сравняват. За извършването на проучването доброволците са обходили над 3000 км с цел наблюдение и докладване на състоянието на птиците.

Пълния текст на Доклада за състоянието на широко разпространените видове птици можете да видите тук.