През лятото на 2012, Роси Митова е на 25 г., от девет години вече живее в Лондон и точно завършва едно от най-престижните учебни заведения в Англия "Cass Business School" със специалност "Investment and Financial Risk Management". Планът й е да започне работа в някоя инвестиционна банка и да гради кариера, защото това е мерилото за успех в нейния университет.

През същото това лято Роси се връща за малко в България и нейният близък приятел Михаил Станчев я води във ферма в подножието на Пирин близо до Кресна. Taм - в "Перун" отглеждат каракачански овце – застрашена от изчезване стара порода, която фермерът Тодор се опитва да възстанови. "Това беше страстта на живота му," разказва ми Роси, докато пием по капучино в кафето на "Бетахаус" – споделеното пространство за хора със свободни професии или бизнес, който не изисква собствен офис, където работи в момента и тя с малкия си екип.

От разказа й разбирам, че фермерът е потомствен овчар и се грижи за животните си по традиционен начин, а Мишо е много вдъхновен от усилията му да ги отглежда с устойчиви практики и иска много да му помогне, защото пречките пред това се оказват също много – освен да се грижат за стопанството си, което само по себе си предполага пълно работно време седем дни в седмицата, от фермерите се изисква да разбират и от бизнес, да издържат стопанството, да се занимават и с бюрокрация, ако решат да кандидатстват за субсидии, да отговарят на специални стандарти и изисквания. Това се оказва огромна тежест, непосилна за малко стопанство като това във "Перун".

Мишо се обръща към Роси с молбата да намери финансиране за фермата, тя пък си казва: "Добре, занимавам се с инвестиции, имам опит с намирането на капитали, колко да е трудно да намериш капитал за бизнеса на една ферма," съгласява се и решението й слага края на плановете за корпоративната й кариера в банка.

Намирането на финансиране на една малка планинска ферма се оказва всъщност много трудно.

Проверява всевъзможни варианти – банкови заеми, еврофондове, фондации, които дават помощи, но всичко се оказва неподходящо. Докато Роси изпробва как нещата да заработят успешно, Михаил си наема няколко овце от фермата – плаща месечната им издръжка, а освен това не спира да ходи редовно на място, помага, става част от фермерското семейство, учи се…На Роси й хрумва, че ако създаде работеща схема, по която повече хора могат да правят като Мишо, все повече фермери ще бъдат подпомагани, а проблемите им – разрешавани.

Това е и зародишът на farmhopping – онлайн платформа, в която може да изберете да наемете животни или дял от фермерска земя. Първоначалната идея търпи развитие, променя се и до сега, а съоснователите са градските хора Роси, Михаил и Руслан Вакрилов (който се присъединява в последствие), които ви дават свободата да решите как точно да се включите.

Проектът на тримата

намира първоначално финансиране – подкрепен е от фонд за рискови инвестиции "Eleven", който осигурява финанси на стартиращи бизнеси чрез поетапен подход. Иначе моделът им е да взимат 10% от финансовите транзакции, които се случват на платформата.

Още в самото начало към тях има интерес от американски списания като GOOD и Fast Company, след публикациите там с тях се свързват фермери от цял свят  – има от Филипините, от Индия и Египет, от САЩ, и всички искат да "споделят фермите си" на сайта. Проблемът не е свързан само с една ферма в България и фармхопърите решават, че ще модифицират схемата, за да стане по–отворена. Оказва се трудно, защото няма друг подобен проект, от който те да се учат. Минават през няколко лоши идеи, неща, които не работят, сблъскват се и с правни перипетии, с качествения контрол. И досега продължават да откриват неща, които трябва да променят.

В момента на сайта им всеки градски човек може да си наеме виртуално дял от ферма, която му допада като концепция, подход и продукция с всички ползи от това парче от фермата, но има и други опции и условия, които самите ферми имат право да предлагат. Базовото условие да споделиш своята ферма в платформата е тя да има устойчиви практики и чиста продукция. Така те стигат до нови пазари или свои поддръжници от цял свят. Свързват хората от града директно с производителите за продуктите, които те искат, а доставката става лесно с възможност да бъде обща (например на целия ви офис) със съответните отстъпки. "Идеята ни е да подпомагаме малките стопанства, опитваме се на световно ниво да развием този бизнес елемент," продължава да обяснява Роси и неусетно те зарибява да си следващия градски фармхопър.

в едно домакинство, а има няколкостотин часа живот и спокойно може да бъде споделените от цял вход.

За Роси фаворити сред предлаганите продукти са телешкото, консервирано в буркан и домашната лютеница. Ръчно приготвените неща са ценни и с това, че са направени специално за теб, а с това се налага човек да се научи да бъде търпелив и разбиращ към ежедневните трудности в една ферма. "Аз съм градски човек и това беше едно много интересно връщане за мен към корените ми точно чрез тези автентични вкусове на истинска храна. Сега откакто ям фермерски продукти, тотално съм скъсала с пазаруване от супермаркет." Не е променяла режима си на хранене, но дори с по-малко количество храна сега се чувства по-сита, усеща се и осезаемо по-здрава и силна. Смята, че градските хора могат да си позволят спокойно финансово този начин на пазаруване и качество на храната – "цените излизат почти същите, но качеството е несравнимо по-добро, а удоволствието – голямо".

Платформата им е глобална, но идеята е да стимулират създаването на локални групи, така че фермерите от Щатите например да си намират клиенти в близост. Има и случаи на доставки от различни страни в Европа например, но желанието на хората е по скоро да подкрепят проект, който са харесали, а не за редовни доставки. Една жена от Щатите си поръчва вълнени чорапи от ферма в Кресна. Бабата изплита чорапите, които стигат след четири месеца до крайната точка, вероятно вече не е бил сезон за подобни топли чорапи, но получателката е доволна, защото с тях се докосва до някаква далечна култура.

Навсякъде по света малките ферми изпитват големи затруднения, защото имат по–малко продукция, която им излиза по–скъпо отколкото на големите ферми за масово производство. Нямат и такова количество, за да използват прекупвачи, а когато все пак ги използват, им изкупуват продукцията на прекалено ниски цени. Затова тези дребни ферми имат силна нужда да намерят директен пазар, за да могат да съществуват и да не изчезнат. От своя страна градските хора имат засилващо се желание и интерес от истинска храна и връзка с производителя й. Все повече гласност се дава на факта, че в големия град консумираме неща, които в повечето случаи не са храна, не знаем от къде точно идват продуктите, които купуваме в хипермаркета, от кой да потърсим отговорност, ако нещо с тях не е наред, не е възможно да споделим с другите купувачи мнението си. Има ги и безчетните химически примеси в тях, които са достатъчен мотив да потърсим алтернативата.

А тя вече съществува и се предлага в различни формати и дава възможност за директен контакт с фермер, при който знаеш кой е направил сиренето ти, можеш да потърсиш отговорност от него, да го препоръчаш или да споделиш мнение, можеш да отидеш и да видиш как точно се прави то на място. А сиренето има различни вкусови нюанси при различните доставки, в зависимост от сезона например или от това каква точно билка и трева е пасла кравата този път. "Традиционния вкус на истинска храна е незаменимо усещане! Стремим се да създадем и прозрачност на услугата си, с обратна връзка, разкази на фермерите и на потребителите в блога на сайта например," обяснява Роси.

Друга важна услуга, която farmhopping предлага в помощ на фермерите са група от подбрани екперти  т.нар. ментори, които им дават при нужда безплатна правна, счетоводна, административна, данъчна помощ, за да могат фермерите да получат най-добрия съвет, да бъдат улеснени и да успеят да развиват бизнеса си.

Големият завой от банкова кариера в Лондон към опита за стартиращ бизнес в България, към който пак я връщам, е решение моментно и емоционално, казва Роси, но година по-късно не съжалява за него. "Отказах се абсолютно от корпоративна кариера. Проблемът е, че в корпорацията не знаеш защо го работиш това нещо, правиш пари

Получаваш за това добра заплата, но все пак живеем във време, в което мотивацията за работа вече е много повече от това финансово да се обезпечиш. Днес е важно да виждаш резултата от работата си, прекия ефект от нея." Успехът според Роси Митова е "да дам всичко от себе си, за да постигна това, в което вярвам, като така се надявам да направя света малко по-добро място." Мисли, че ние хората трябва сами да участваме в решаването на проблемите, който както може.

За 2014 година Роси си пожелава всичките ферми (около 20 засега) от платформата "да разцъфнат". Разяснява, че това значи да им потръгнат нещата, да виждат, че има смисъл от работата им, хората да търсят продуктите им, да искат още, да ги подкрепя обществото за това, което правят, да нямат административни пречки, държавата да започне да разбира какви са проблемите им и да ги реши, а не само да ги санкционира.

Обещава тържествено да се срещне с държавен представител с конкретни идеи как могат да се променят и олекотят нещата за фермерите.

А на читателите на "Дневник" пожелава повече истинска храна.