Книгообменници. Така ги наричам аз. На немски най-общото им название е öffentlicher Bücherschränke (обществени шкафове с книги ), а в Епелхайм книжният шкаф си има собствено име Büchertreff (среща на книгите). Става дума за една нова идея за рециклиране на книги по удобен и работещ начин, който си струва да бъде споделян и използван.

Книгообменницата е обществено достъпен стелаж с книги за малки и големи. Библиотечка на улицата, която може да се ползва от всеки денем и нощем, в делници и празници, в обедната почивка. Чете ви се нещо, отивате и си избирате книга по твой вкус, взимате си я. Или пък се чудите какво да правите с растящите купчини книги и списания у дома, отивате там и оставяте една част на рафта за споделяне.

Идеята за обществените книжни шкафове следва принципа на т.нар book crossing и я доразвива, защото в случая не се налага да ползваш интернет, а самата библиотека си има постоянен адрес. Може да се каже, че книгообменът е book crossing, но в по-практичен вариант и на местно ниво.

През последните три-четири години броят на книгообменниците в Германия главоломно се разраства. Трудно е да се каже колко са общо на брой, но определено надхвърлят числото сто, като повечето се появяват след 2009 г. Има ги по централните улици и площади в големите градове, но като че са най-обичани по кварталите, както и в по-малките градчета и населени места.

Не е ясно точно откъде тръгва оригинално идеята, но със сигурност има верижна реакция: хората от едно място виждат, че в съседния квартал си имат библиотечка за споделяне на открито, допада им и те също си организират своя. Освен в Германия подобни книжни шкафове има в Австрия, Люксембург, Швейцария и Унгария, но засега по-малко на брой, а списък дава точните им местонахождения.

Самите книгообменници са най-различни и своеобразни по вид и конструкция. От най-простички стелажи от дърво до по-специални – от метал, има витрини с вратички от плексиглас, дървени къщички, шкафове, стари сандъци, ракли, може и каравани...

Като че ли най-ефектни са префасонираните телефонни будки – в синьо, жълто, лилаво, а червените идват чак от Англия. Във Фрайбург в Брайсгау-Стюлингер-Бойрбарунг (град с 220 000 души население) са пригодили стар хладилник, за да си направят станция за обмен на прочетените книги, а във Франкфурт на Одер (58 000 жители) – стара каравана. Книгообменинцата в Хюфинген (7 500 жители) е приютена в два големи дънера, а в Илертисен (16 000 жители) са използвали стар пчелен кошер!

Любопитен случай е книжният шкаф в град Епелхайм (14 000 жители) – открита е на 15 ноември 2009 г. по инициатива на местната библиотека, която осигурява първото зареждане със странстващи книги. В местния вестник излиза статия със заглавие: "Епелхайм: книгите тръгват на турне". Има и две правила за участие в обмена: последната книга не може да се вземе, ако не бъде заменена с друга, и още – книгите трябва да се поставят върху рафтовете, а не отстрани по земята. "Büchertreff (среща на книгите) ще бъде отворена денонощно през цялата година, а всички книги в нея ще се радват да бъдат прочетени от възможно най-много хора", завършва материалът.

Книгообменницата в старата част на Хайделберг работи от 2010 г. и е дело на местното гражданско сдружение. В околностите на града "работят" ден и нощ още шест други стелажа.

Библиотеката на открито в Манхайм пък изниква през 2010 г. по инициатива и със средствата на Корнелия Холстен от гражданското сдружение "Некарщат-Вест". Проектът е на доцента по инженерни науки Хайфенг Цанг. За изработката на стелажа той е използвал алуминиевата композитна плоскост ALUCORE, състояща се от два покривни листа и сърцевина от алуминий тип пчелна пита.

Лично аз за последно си тръгнах от  библиотечката в Некарщад-Вест с книгата Pflanzenphotographie ("Фотография на растения") от Ариберт Юнг. А когато усетя, че вкъщи купчините с книги започват застрашително да нарастват, занасям известно количество пак там.