Национален парк "Делта на река Марица" заема площ от няколкостотин квадратни километра в гръцката част на делтата на река Марица.
Паркът опазва делтата на реката в Гърция, която е и една от най-важните влажни зони в Европа. Намира се много близо до България – на 90 км от ГКПП "Маказа" и 160 км от Свиленград. За съжаление паркът е слабо известен у нас може би защото половината от него попада в гранична зона.
Снимките и текстът са предоставени на "Зелен Дневник" от Стефан Аврамов от българската фонация "Биоразнообразие".
За първи път се замислих да посетя делтата на Марица, когато мой колега фотограф ми каза, че западната част на парка е със свободен достъп и е идеална за фотографиране на големи бели чапли.
Оказа се, че наистина е така – някои от птиците ни допускаха до няколко десетки метра и не ни обръщаха никакво внимание.
В миналото голямата бяла чапла почти е била унищожена заради разкошните си пера на гърба, наречени егретки – те били задължителна част на дамските шапки. Четох някъде, че спасяването на големите бели чапли е била първата акция на Кралското дружество за защита на птиците - именно те убедили кралицата да постави чаплите под закрила и малко по малко модата с шапките отминала.
В Америка със защитата на този вид птици се е занимавало Националното одюбоново дружество. Благодарение на тях днес можем да се наслаждаме на снимки като тази.
Преди стотина години големите бели чапли били на ръба на изчезването.
Днес видът постепенно се възстановява в Европа и хиляди големи бели чапли зимуват в Гърция и България. В България обаче те се страхуват от хората и е почти невъзможно да се снимат без скривалище. Тук за щастие птиците по-малко се страхуват от хората.
На входа на парка ни посреща сериозно повредено от местните ловджии информационно табло. Гръцките ловци държат да могат да ловуват в парка и забраната на лова среща сериозен отпор. 
Причината за конфликта с ловците са многохилядните ята от гъски и патици.
Ловците държат да имат право да ги ловуват, както са правили в миналото, но два световно застрашени вида правят лова невъзможен. Почти цялата западноевропейска популация на малката белочела гъска зимува в делтата на Марица, разпръсната на малки групи в големите ята от големи белочели гъски. А в отделни години малки ята червеногуши гъски също зимуват в делтата.
По тази причина ловът е забранен в по-голямата част от парка. Охраната не е еднаква навсякъде, но в най-важната част от парка е ефективна и там гъските не се страхуват твърде много от хората.
На снимката: Ято гъски
Ято от големи белочели гъски, в което има четири червеногуши гъски.
Всякакво безпокойство и стрелба по това ято заплашват оцеляването на световно застрашената червеногуша гъска и е забранено по европейското и гръцкото законодателство.
Делтата на Марица е една от най-значимите влажни зони в Европа. През зимата на 2013 г. над 100 000 водоплаващи птици са зимували тук.
Снимка: плуващо ято от вида бял ангъч
Белият ангъч гнезди в дупки в земята и редовно използва за тази цел стари дупки на лисици и язовци.
Няколко десетки двойки гнездят и в България. Може би този бял ангъч е гнездил на Атанасовското езеро край Бургас и сега прекарва зимата в Гърция...
Розовите фламинги са най-красивите птици на солените лагуни.
През зимата в делтата на Марица могат да бъдат наблюдавани множество възрастни фламинго, които не се страхуват много от хората.
Това розово фламинго ни допусна доста близко. 
След което се премести стотина метра по-нататък. 
За разлика от него това кафенеещо младо фламинго не показа никакъв страх и спокойно си плуваше до дигата. 
Личи си, че на Балканите немите лебеди не се ловуват. И тук, както в България птиците прелитат ниско над главата и не се притесняват от хората. 
До 1962 г. в делтата на р. Марица е имало колония от около 40-50 двойки къдроглави пеликани. По-късно птиците са били прогонени от рибари. Паркът в сътрудничество с неправителствени организации е изградил през 2013 г. изкуствени острови, за да привлече зимуващите в делтата къдроглави пеликани да загнездят отново. Дано да успеят! 
Дългоклюната чайка, плуваща до къдроглавия пеликан, е незабравима с розовеещото си оперение! 
Множество дъждосвирци летят навсякъде по плитчините. Ако човек легне и не мърда, те могат да го доближат и на половин метър.
Леките автомобили са също много добро скривалище, тъй като птиците не се страхуват от тях. Повечето от тези снимки са направени през прозореца на автомобила.
А тази снимка на тънкоклюн свирец е направена в Природонаучния музей в Бон. Делтата на Марица е едно от последните места на земята, където е била наблюдавана тази птица! Последното достоверно наблюдение на вида е от 2001 г. и по всяка вероятност той е изчезнал завинаги... 
Малкият корморан за щастие избегна участта на тънкоклюния свирец. Той обаче беше осезаемо намалял заради пресушаване на влажните зони и вследствие на редовния отстрел (заедно с големия корморан).
Преди няколко десетилетия малкият корморан бе обявен за световно застрашен вид, но след забраната на лова на корморани и след възстановяването на ключови влажни зони видът започна да се възстановява и вече не е застрашен от изчезване.
В България и Гърция зимуват по-голямата част от неговата европейска популация.
Множеството водолюбиви птици привлича естествено и множество хищници. Тръстиковите блатари са доста чести в делтата на р. Марица, но за да успееш да ги снимаш, трябва или малко време, или автомобил с отворен покрив. 