Срокът за залесяване на пожарища и сечища се скъсява от 7 на 3 години

Срокът за залесяване на пожарища и сечища се скъсява от 7 на 3 години

Срокът за залесяване на пожарища и сечища се скъсява от 7 на 3 години
Срокът за залесяване на пожарища и сечища се съкращава от седем на три години, съобщи пред "Дарик" зам.-министърът на земеделието Валентина Маринова, цитирана от пресслужбата на министерския съвет.
Тя коментира промените в Закона за горите, приети от Народното събрание на второ четене.
Според практиката в горското стопанство в България 3 години е оптималният срок за възобновяване на невъзобновени сечища и за планиране на разсадниковото производство, каза Маринова. 
''Изменени са разпоредбите, свързани с осъществяване на горскостопански дейности и по-конкретно залесяването. Тъй като до момента бе налице непълнота в закона по отношение на субектите, които могат да възлагат и извършват залесяване, с настоящите промени се дава възможност това да се прави и от учебно-опитните горски стопанства и специализираните звена на Изпълнителна агенция по горите '', каза зам.-министърът.
Направена е и редакция на разпоредбите, уреждащи ползването на дървесина. Целта е да се регулират по-правилно възможностите за така наречените "местни фирми" и да се избегне неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите за насърчаване на заетостта и осигуряване на работа на малките и средни предприятия. С новата редакция всички фирми, регистрирани на територията на дадена община, могат да участват в процедурите като "местни търговци" във всички държавни горски и ловни стопанства на територията на общината. 
Маринова посочи, че са отменени разпоредби за ползването на дървесина, които са считани за спорни и неконсенсусни.  Има отмяна на една от нормите, даваща допълнителна възможност за сключване на дългосрочни договори, която заинтересованите страни в сектора, считат, че създава условия за установяване на монополно положение. Същата допуска и необосновано завишаване обема на добиваната дървесината по дългосрочните договори.
Тя допъллни, че са направени и няколко изменения, свързани с общините. Дава се срок на общините да изберат формата на общинска горска структура, чрез която ще осъществяват управление на горските територии –общинска собственост. ''Общините са вторият по големина собственик на гори след държавата и на ползването на дървесина от тези гори разчитат както бизнесът, така и голяма част от местното население'', обясни Маринова.
Зам.-министърът съобщи и за промени свързани с бюджета на контролния орган в сектора, както и с негови функции в изпълнение на Регламент (ЕС) 995/2010. Предлага се средствата от учредяване на сервитути и право на ползване на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост да постъпват в приходната част на бюджета на Изпълнителна агенция по горите.
"Приемането на тези промени в Закона за горите, както и гласуваното в същия ден изменение и допълнение в Закона за обществените поръчки, което запазва горскостопанските дейности като изключение от задълженията за прилагане на закона, ще ни позволи да предложим за промяна Наредбата за възлагане на дейности и ползването на дървесина, подобряват взаимоотношенията между държавните предприятия, като продавач на дървесина и възложител на дейности от една страна, и бизнеса от горския сектор от друга", каза Маринова.