На Яйлата расте яркобяла стена с цел "модерна туристическа атракция"
Яркобели каменни блокове надграждат тъмните останки от стената на ранновизантийската крепост на Яйлата, в близост до Камен бряг. Яркочервена дебела метална конструкция с цел "укрепване" препречва достъпа до скалната църква на св. Константин и Елена под платото, на първата тераса, в който има и прабългарски руни, а доскоро местните са празнували свои християнски празници там.
Снимките, които показват какво се случва и в момента при останките от крепостта, са от миналата събота (26 април 2013 г.) и са предоставени на редакцията на "Дневник" от наш читател.
Разположена на север от нос Калиакра, на Яйлата в момента се работи интензивно по проект, иницииран 2009 г. Първата копка е направена през октомври 2013 г. За него са предвидени 2.2 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие", с който кметът на Каварна Цонко Цонев иска да "реставрира" като надгради двуметровата крепостна стена до шест метра, за да е по-внушителна, както и да създаде "модерни европейски атракции", с които да привлича туристи. През 2013 г. по проекта са усвоени над 745 хил. лв. като безвъзмездна финансова помощ.
Основната цел на проекта "НАР Яйлата – античната врата на Добруджа" е: "да се съхрани културно – историческото наследство и свързаната с него инфраструктура чрез превръщането му в модерна европейска атракция и да се изградят устойчиви механизми за целогодишно развитие на туризма на територията на община Каварна", пише в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България.
От своя страна специалисти и археолозите споделят сериозни резерви към повече туристи точно в тази местност, която е и силно уязвима. Яйлата е красиво място с уникален терасовиден релеф, скални пещери, много напластена история и ценно биоразнообразие. Не е случаен фактът, че мястото е обявено още през 1989 г. за Национален археологически резерват заради откритата там ранновизантийска крепост, мегалитни паметници, пещери, които са били обитавани, скални манастири, но има още много неразкрити пластове от миналото. Това е местообитанието на над 15 растителни видове, включени в Червената книга. Сред тях е и дивият божур. Около 100 са защитените растителни и животински видове, които обитават местността, която е част от мрежата "Натура 2000". Това е и място за миграция на птиците. Става дума за изключително ценно местообитание, което е под екологична защита. Или би трябвало да е.
"Ако този проект има всички разрешителни да строи на това място с уникална природа, това показва колко ни е измислена цялата система за превантивна защита на зоните от "Натура", коментира за "Дневник" Стефан Аврамов от българска фондация "Биоразнообразие". Според него проектът е в тотално противоречие с опазването на природата, както и духа на мястото. Аврамов сравни реставрирането на Яйлата с това на Перперикон и и Татул, където така са унищожени редица неща, съхранени с хилядолетия преди това. "В подобни проекти трябва да направим важен избор между туристическия атракцион в бруталния смисъл на думата или опазването на традиции и история", смята Аврамов. По думите му в конкретния случай става дума за строителство, дори да се води за реставрация и без значение, че се работи с камък, което уврежда средата там като природа и история.
Според Стефан Аврамов това е поредният пример как у нас се социализират исторически и културни паметници не както трябва, въртят се пари и се унищожава ценното в тях.
Пред "Дневник" Цонко Цонев увери, че материалът, който използват при "реставрацията", е изрязан бял камък от русенската кариера. "Разрязахме го, за да се уверим, че не е пластмаса", обясни още кметът на Каварна, който се е консултирал със специалисти и те предвиждат до зимата яркобелият камък да е вече сив и да не се отличава от "замърсените сиви" камъни на старата крепост.
Оценка за опазване на околната среда за проекта е получена от Регионалната екоинспекция във Варна, получени са и всички разрешителни, уверява Цонев и гарантира, че всички препоръки на РИОСВ вече са изпълнени. Според източници на "Дневник" обаче РИОСВ - Варна, е излязла с решение, че няма нужда от подобна оценка. Редакцията изпрати запитване на екоинспекцията в тази връзка.
Преди отваряне на подобен туристически обект има изискване за допълнителни разкопки. Според Цонев такива са направени. В същото време от Националния археологически музей неколкократно са отказали допълнителни разкопки в местността след подавани през годините молби от страна на Цонев за това. "Много директори се смениха и никой не позволи", каза Цонев с уточнението, че от музея не са дали обяснение за отказа си. Според специалисти археолози причината за това най-вероятно е, че подобно археологическо разкопаване на местността ще засегне сериозно местообитанията на защитените видове там.