Експерт Антоанета Йотова: Късмет е, че наводненията са на запад от България
Сериозните наводнения у нас през последните седмици и бедствената ситуация в Западните Балкани, която може да засегне в края на тази седмица и страната ни, са причината да потърсим експерта Антоанета Йотова – дългогодишен изследовател в областта на политиките за реагиране на промени в климата, един от първите индивидуални членове на "Колиция за климата" в България, като от създаването й през 2005 г. досега е от най-активните й членове. В момента Антоанета Йотова е един от основните експерти в проекта за зелени политики, в който проучва и анализира доколко политическите партии и коалиции в техните платформи за парламентарните избори 2013 г. и за евроизборите сега засягат проблемите и политиките, свързани с промените в климата.
На какво се дължат бедствените наводненията в Сърбия. Босна и Херцеговина и Хърватия от последните дни?
- Резултатите от изследванията показват, че през последните десетилетия има увеличена честота на екстремни прояви на времето, каквито са наводненията поради поройни, изключително интензивни валежи. В сегашната ситуация на голяма територия в няколко балкански държави - Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, за часове са паднали количества, колкото е нормално за няколко месеца.
Може ли да се очакват подобни катаклизми и занапред в региона?
– Тъй като увеличението на честотата на екстремни прояви на времето е свързано с протичащите промени в климата, може да се очаква все по-голям брой на такива опасни за хората и инфраструктурата събития.
Като превантивна мярка от огромно значение е колкото е възможно по-доброто осведомяване и информиране както на всеки поотделно, така и на всички институции, независимо дали имат и каква е ролята им при необходимост от реагиране.
Каква е опасността бедственото положение в момента да застигне и България?
– Въпрос на случайност или късмет е, че най-тежката ситуация с изключително интензивни валежи и наводнения в последните дни се случва само на няколкостотин километра северозападно от България.
За страната ни е установено увеличение на честотата на екстремни прояви на времето в периода 1991 - 2007 г. с 30% спрямо базисния период (1961 - 1990 г.), това сочат изследванията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Има ли вече прогнози къде и кога са възможни подобни катаклизми у нас?
– Въпреки че не е възможно да се прогнозира точно къде и кога ще се случат такива екстремни ситуации, изградената в Европа система "Метеоаларм" позволява да се получи информация за предстоящи потенциално опасни ситуации.
От 2010 г. България участва в "Метеоаларм" чрез НИМХ-БАН, на сайта, на който ежедневно има актуална карта за риска от опасни прояви на времето. Създадена е организация за действията, които съответни държавни институции и техни структури трябва да предприемат в случай на такива явления.
Напълно е възможно в следващите дни да разберем на практика дали тази организация за комуникация и взаимодействие между институциите у нас може да работи и да е ефективна в необходимата степен.
Подготвена ли е страната ни да посрещне подобно екстремно време?
– Природата много пъти е показала, че дори и най-развитите страни са неподготвени за наистина екстремните й прояви – например ураганите "Катрина" и "Санди" нанесоха огромни щети и причиниха човешки жертви в САЩ. Основание за паника засега у нас няма, а и тя в никакъв случай не е начинът да реагираме.
Препоръчително е обаче в следващите дни всеки да следи по-често информациите и прогнозата за времето от официалните национални източници, които разполагат и трябва да дават най-точни данни, както и указания за конкретни действия от гражданите в случай на увеличаване на риска от опасни явления.
Какво трябва да направи държавата ни, за да е подготвена за подобни ситуации?
– Споменатата организация в държавата за действията, които съответните институции и техни структури трябва да предприемат в случай на опасност от екстремни прояви на времето, е необходимо да се осигурява и поддържа така, че да бъде винаги в готовност да се задейства. За целта трябва да са предвидени достатъчно финансови средства както на национално, така и на местно/общинско ниво и да се осъществяват превантивни мерки.
Така ще се намалят средствата за компенсиране на щети поради природни бедствия, а и в много по-голяма степен ще бъдат защитени животът и имуществото на хората. Една от превантивните мерки, които държавата спешно трябва да предприеме, е в най-кратки срокове да се разработи и приеме Национална стратегия за адаптиране към промени в климата в съответствие с европейската от 2013 г.
Глобалното затопляне звучи за много хора твърде далечно от ежедневните проблеми. Как бихте им обяснили значимостта на проблемите, свързани с климатичните промени?
– Недостигът на питейна вода в много региони на страната ни. Промените в условията за развитие на селското стопанство у нас. Активирането на свлачищни и ерозионни процеси в редица населени места. Нарастването на риска от смъртни случаи поради тежки наводнения, урагани, необичайни горещини. Общото между всички тях е, че това са реални последици от промените в климата в България през последните десетилетия.
Как усещаме в ежедневието си промените в климата: все по-често и в повече места се налага да се пести вода заради намалели водни запаси в резултат на продължително засушаване – в доста селища на България имаше режим на водата миналото лято (2013 г.), а някъде имаше и целогодишно.
Увеличават се материалните щети, а има и човешки жертви при поройни валежи, такива случаи имаше и у нас само преди няколко седмици. В условията на по-топъл и сух климат се влошава качеството на атмосферния въздух в градовете, което има отрицателни последици за здравето на хората и за състоянието на околната среда.
Иначе научното обяснение е, че поради сложността на климатичната система на Земята промените в климата се проявяват с разнообразни ефекти за различните части на планетата и за различните човешки дейности. От края на 70-те години на ХХ век в България се наблюдава тенденция към затопляне и засушаване, като средната годишна температура се е повишила с около 0,5°C над климатичната норма, отчитат се повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от периоди със силни бури и тежки наводнения. Това отново са данни от НИХМ към БАН.
Това не налага ли държавата да има вече специални политики, свързани с адаптация към промените в климата?
– Географски страната е разположена в район, в който уязвимостта от промените в климата за повечето сектори в икономиката е голяма. Трудно е дори да се изброят възможните последствия за околната среда и човека от вече наблюдаваните климатични промени, но действията за реагиране на тези промени – както за смекчаване на неблагоприятните им ефекти, така и за намаляване на риска от резки промени с катастрофални последици, винаги имат положителен ефект и за хората, и за околната среда. Обикновено с тях се постигат и положителни икономически резултати.
От друга страна, България като страна - членка на Европейския съюз, има ангажимент да провежда национална политика в съответствие с европейското законодателство и по-точно:
– да осигурява изпълнението на задължителните национални цели като принос за постигане на общите европейски цели до 2020 г.
– да осъществява политика и конкретни мерки за адаптиране към климатичните промени
– да интегрира политика за реагиране на промени в климата в Споразумението за партньорство и оперативните програми за периода 2014 - 2020 г.
Какъв е основният проблем при осъществяването на климатичните политики у нас?
– Съществен проблем в България е разминаването в разбиранията за необходимостта от действия за реагиране на климатичните промени на национално ниво и конкретните действия, които да се предприемат. От една страна, ратифицирали сме всички международни споразумения и участваме в изпълнението на поетите европейски ангажименти, но на практика реалните действия в страната са недостатъчни.
Продължава да бъде голямо предизвикателство и адекватното отразяване на темата за промените в климата в процеса на образование, както и осигуряването на допълващо обучение, информираност, участие на обществеността, публичен достъп до информация. А точно така може да се подобри капацитетът на обществото като цяло за адаптиране към промените в климата.
Защото е напълно възможно вече да не става дума дали, а как по-адекватно да се адаптираме към вече случващи се промени, както и във все по-голяма степен да бъдем подготвени за предстоящи такива в близко бъдеще.
Какъв е експертният ви коментар на предизборните политически платформи и позициите на отделните партии?
– Прегледът на предизборните програми/платформи на партии и коалиции, участвали в парламентарните избори 2013 г. и получили над 3% от гласовете на избирателите, показва, че в тях като цяло липсват ясно формулирани приоритети за предлаганите политики.
Конкретно за политиките за реагиране на промени в климата - няма разбиране за важността и необходимостта от тях, което обяснява липсата в почти всички предизборни документи дори на споменаване на свързани с такава политика действия и мерки сред предлаганите. По тази причина с много малки изключения не се предлагат законодателни или управленски стъпки за постигането им.
В настоящата предизборна кампания за Европейски парламент не се забелязва развитие по отношение предлагането на национални приоритети в изпълнение на международните и европейски задължения от политиките за реагиране на промени в климата.
Какво ви впечатли от дискусията на тема климат с политиците и гражданите отпреди две седмици (бел. ред. - дебатът се проведе на 8 май 2014 г.)?
Продължава да е проблем информираността и по-активното участие на гражданите в обсъждане и реално включване в процеса на осъществяване на такава политика.
Тезите и позициите на политиците – представени на тази дискусия от Реформаторския блок и ПП "Зелените", по темата "климатични промени" са близки, като тези на "Зелените" са по-конкретни относно необходимите действия за постигане възможно най-скоро на практически резултати по национална политика за промените в климата.