Мъжки див козел обмисля дали да атакува фотографа, за да защитити "харема си" в защитена зона "Родопи-Западни BG0001030"
Балканската дива коза се среща само на Балканите. Около 2 500 диви кози се опазват в трите ни национални парка – Пирин, Рила и Централен Балкан и мрежата Натура 2000 в Западните Родопи. Преди няколко години дивата коза бе успешно възстановена в ПП "Витоша", който вече е обитаван от повече от 30 животни. Днес бракониерството е основната заплаха за вида, особено в националните паркове, където има подходящи местообитания за многократно по-голяма популация.
Българска Фондация Биоразнобразие разработи план за действие за вида, чиято цел е двукратно увеличаване на дивата коза в недалечно бъдеще. Работи и с местните общности в Родопите за намаляване на бракониерството. Но възстановяването на вида зависи от всеки от нас (като подаваме например сигнали на тел. 112 за хора с пушки на територията на националните паркове, както и за препарирани диви кози в механи и ресторанти).
По случай Деня на биоразнообразието Българска фондация Биоразнообразие предсотави на "Дневник" част от снимките от пътуваща изложба, която ще бъде открита в средата на юни месец в София, ще мине през Беглика и Узана фест, някои други места в страната, а от 10 до 20 август отвново ще е в столицата.
Снимка: Стефан Аврамов
Млада вълчица в защитена зона "Родопи Източни BG0001032"
Наблюдаването и фотографирането на вълк е мечта за любителите на дивата природа. Но щетите, нанасяни на домашните животни го правят враг за фермерите. За съжаление България е единствената страна – членка на Европейския съюз, в която не се изплащат компенсации на животновъдите за понесени щети от вълци.
Вълкът може да бъде много интересен обект за екологичен и фотографски туризъм и това би могло да носи приходи и на местните хора. Всичко това може да стане само, ако следващата Програма за развитие на селските райони предвижда мерки за превенция и компенсация на щети от вълци.
Снимка: Стефан Аврамов
Родопски крем, защитена зона "Родопи Източни BG0001032"
Родопският крем се среща само на няколко ливади, разположени по дължината на българо-гръцката граница от Гюмюрджински снежник до Триград. Води се балкански ендемит, защото находищата му са в две страни – България и Гърция, но поради малката им площ реално се явява локален ендемит.
По предложение на Българска Фондация Биоразнообразие бе обявена защитена местност "Гюмюрджински снежник" и защитена зона "Циганско градище", които опазват най-източните местообитания на вида.
Снимка: Стефан Аврамов
Група белоглави лешояди се бият на подхранване пред фотографско скривалище в Източните Родопи, защитена зона "Студен кладенец BG0002013"
В миналото белоглавият лешояд е бил многоброен в цяла България. Изчезва в средата на миналото столетие вследствие на масовото използване на отрови срещу вълците. След забраната да се използва отрова за справяне с вълците, видът белоглав лешояд започва да се завръща у нас в края на миналия век. През 2014 год. е разпространен основно в Източните Родопи, където вече гнездят над 65 двойки белоглави лешояди.
С подкрепата на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (чийто наследник е БФБ) бяха обявени седем защитени местности, в които днес гнездят над 50 двойки белоглави лешояди, а Маджарово и Студен кладенец бяха развити като едни от най- добрите европейски дестинации за екотуризъм.
Снимка: Стефан Аврамов
Черен лешояд разпръсква група белоглави лешояди в защитена зона "Студен кладенец BG0002013"
Черният лешояд е най-голямата европейска хищна птица. Огромното му гнездо се разполага само на дебели вековни дървета. Видът е изчезнал от България в средата на миналия век заради масовото използване на отровни примамки срещу вълците и изсичането на вековните гори. Източните Родопи са единственото място в България, където днес може да се види редовно черен лешояд. Това е и едно от малкото места в Европа, където видът може да бъде фотографиран.
С подкрепата на Българо-швейцарската програма за биоразнобразието (чийто наследник е БФБ) започна кампания по подхранване на лешоядните птици в Източните Родопи и бе обявена една защитена местност, в която нощуваха отделни черни лешояди. Скривалището, от което е направена тази снимка, също е построено с подкрепа на БФБ.
Снимка: Стефан Аврамов
Египетски лешояд в защитена зона "Маджарово BG0002014"
В недалечното минало египетските лешояди са гнездили по тепетата на Пловдив и са били разпространени в цялата страна. За съжаление видът започна стремително да изчезва буквално пред очите ни. За това допринасят както редовното отравяне на птиците в България, така и загубите по време на миграция в Африка, където много птици загиват вследствие отравяния и токови удари от опасни за птиците електрически стълбове.
С подкрепата на природозащитни организации бяха обявени няколко защитени местности в Източните Родопи, които опазват гнездови местообитания на над 5 гнездеещи двойки египетски лешояди. Източните Родопи са едно от най- добрите места за фотографиране на този вид в Европа - шанс за за тяхното популяризиране и развитието на екологичния туризъм.
Снимка: Стефан Аврамов
Червеногуша гъска край плажа на "Дуранкулашкото езеро BG0002050"
Почти цялата популация на световно застрашената червеногуша гъска зимува в Приморска Добруджа около езерата Шабла и Дуранкулак.
Българска фондация биоразнообразие се старае да популяризира червеногушата гъска като обект на фотографски и орнитологичен туризъм. Езерата Шабла и Дуранкулак имат голям потенциал за това, потенциал, който не може да се използва поради редовното бракониерство в района на езерата. Един от начините за спасяването на червеногушата гъска е пълна забрана на лова в периода януари – март в защитени зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро.
Снимка: Стефан Аврамов
Червеногуши гъски над нивите на Шабла, защитена зона "Шабленски езерен комплекс BG0000156"
През зимата световно застрашените червеногуши и малки белочели гъски формират смесени ята с ловния вид голяма белочела гъска. По време на лова на големи белочели гъски редовно се безпокоят и незаконно отстрелват червеногуши и малки белочели гъски.
Въпреки че ловът през зимата бе определен като сериозна заплаха за вида в защитените зони Шабленски езерен комплекс и Дуранкулашко езеро, Министерството на околната среда и водите отказа да забрани лова в двете защитени зони през месец януари. Така стрелбата по червеногуши гъски продължава, въпреки защитата й от европейското и национално законодателство.
Къдроглав пеликан в защитена зона "Techniti Limni Kerkinis-Oros Krousia GR1260008" в Национален парк Керкини - Гърция
Къдроглавият пеликан е една от най-популярните защитени птици в България. Видът е защитен от почти столетие, но поради бракониерството птиците се страхуват от хората и не ги допускат наблизо. Само на 30 километра от Петрия, в Гърция в Национален парк "Керкини" птиците не се страхуват от хората и могат да бъдат наблюдавани от близко разстояние. Всяка година се организират посещения на български студенти до НП Керкини за промоция на фотографията на диви животни с надеждата, че рано или късно и пеликаните в Сребърна, бургаските езера и Овчарица ще престанат да се страхуват от хората.
Снимка: Стефан Аврамов
Голяма бяла чапла, защитена зона "Techniti Limni Kerkinis-Oros Krousia GR1260008" в Национален парк Керкини - Гърция.
В началото на XX век голямата бяла чапла е била почти изтребена заради нейните красиви пера, използвани за дамски шапки. С отминаването на тази мода, с поставянето й под защита и започналото опазване на влажните зони, видът вече бавно се възстановява. В България големите бели чапли се страхуват от хората и най-доброто место за тяхното фотографиране е Национален парк Керкини в Гърция.
В България Драгоманското блато подслонява най-многобройната българска популация на голямата бяла чапла. Благодарение на БФБ е изработен Национален план за влажните зони. С изпълнението му голямата бяла чапла ще се появи и на други места в България.
Снимка: Стефан Аврамов
Група малки и големи корморани почиват на дърво в Национален парк Керкини
Малкият корморан също беше на ръба на изчезването до преди няколко десетилетия. След обявяването му за световно застрашен вид през 1988 г. и координираната работа на множество природозащитни организации от цяла Европа, числеността му също започна да се възстановява. Основната част от европейската му популация се опазва от Натура 2000 в България, Гърция и Румъния.
Днес той е вън от опасност и една малка колония загнезди във влажна зона в град Кърджали.
Снимка: Стефан Аврамов
Венерина пантофка в защитена зона "Родопи Средни BG0001031"
Венерината пантофка е една от най-редките български и европейски орхидеи. В България са известни само няколко растения от родопския масив Добростан.
Това растение се опазва в резервата "Червената стена", който е включен в защитената зона "Родопи-средни".
Снимка: Стефан Аврамов
Шипоопашата костенурка е застрашена от изчезване, защитена зона Родопи Източни BG0001032
В миналото и двата вида сухоземни костенурки са се срещали почти навсякъде в България от морското равнище до около 1400 – 1500 м.н.в. С интензификацията на селското стопанство в средата на миналия век популациите им в равнините са почти унищожени. Последните им оцелели находища в горите на южна България се опазват от Натура 2000, където обаче те са застрашени от бракониери.
За незаконно събиране на костенурки има наказание лишаване от свобода до пет години, както и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Но това не впечатлява бракониерите и незаконно събиране ги застрашава и в Натура 2000!
Оцеляването им зависи от всички нас – моля подавайте сигнали за всички хора, събиращи сухоземни костенурки на тел. 112.
Снимка: Стефан Аврамов
Скалолазка в защитена зона Триград – Мурсалица BG0002113
Скалолазката е една от най-интересните за наблюдения и фотографиране български птици. Обикновено обитава недостъпни отвесни скални стени и пропасти в планините. Само в Триградското ждрело се появява редовно на нивото на пътя и фотографи от цял свят идват специолно, за да я снимат.
Местните жители от дълги години развиват природосъобразен туризъм и твърдо подкрепяха обявяването на района им за Натура 2000, защото това освен, че ще спаси природата, им дава и устойчив поминък. Българска Фондация Биоразнообразие е организирала няколко фотопленера за популяризиране на Западните Родопи като дестинация за екологичен и фотографски туризъм на диви животни.
Снимка: Стефан Аврамов
Червен аполон в защитена зона "Родопи Средни BG0001031"
Червеният аполон е една от най-редките, красиви и интересни за наблюдения пеперуди в Европа. Видът обитава ливади и пасища в планините. Обрастването на тези техни местообитания с храсти и гори може да предизвика неговото изчезване.
БФБ работи срещу бракониерството и за увеличаване на дивите копитни животни като най-природосъобразния начин за опазването на местообитанията на тази пеперуда.
Снимка: Стефан Аврамов
Токуващ глухар на границата между необявената защитена зона Рила буфер и Национален парк Рила, попадащ в защитена зона Рила BG0000495
Няколко хиляди глухари все още обитават вековните иглолистни и букови гори в Западните Родопи, Рила, Пирин, Славянка и Западна Стара планина. Видът е изчезнал през XX век от Централен Балкан, Витоша и Средна гора. Почти всичките му местообитания би трябвало да са защитени от мрежата Натура 2000, но практическото им опазване все още не е достатъчно добро. Изсичането на вековните гори е основен проблем за вида.
Българска Фондация Биоразнообразие работи за пълното картиране на неговите токовища, за да бъдат те адекватно защитени от горското законодателство и Натура 2000, както и за обявяването на защитена зона Рила буфер, която трябва да защити негови важни местообитания в Рила.
Снимка: Петко Цветков
Трипръст кълвач в "Западни Родопи BG0002063"
Трипръстият кълвач е най-редкия вид български кълвач. Обитава вековни иглолистни гори с изобилие на мъртва дървесина. Мъртвата дървесина е жизнена среда за хиляди видове животни, растения и гъби, които изчезват с почистването на гората от нея. Трипръстият кълвач е истински индикатор на нормална иглолистна вековна гора.
Българска Фондация Биоразнообразие проучва разпространението на вида и работи за опазването на неговите местообитания в Натура 2000. Проучванията на фондацията бяха използвани за разширяване на защитена зона Западни Родопи BG0002063 и включване на неизвестно дотогава находище на кълвача в нея.