– Независимо дали коментираме цялата територия на страната, отделен регион, област, община, защитена територия или защитена зона, как ще се развиват те зависи от това какво предвиждат устройствените документи – концепции, схеми или планове.

А от това как ще се развива територията зависи и средата, която обитаваме – дали до нашия дом ще има мина или магистрала, какво ще виждаме от прозореца си – гора или друг дом, за колко време ще пътуваме до друго населено място или с какво ще се отопляваме – газ или електричество – всичко това зависи от устройството на територията.

– Възможно е и това зависи от два фактора: дали те ще бъдат защитени чрез някаква форма на защита – чрез закон или заповед за защитена територия или зона, и чрез устройствените документи – планове и програми.

Идеята беше с приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – се предвиждаше да се планира къде и колко още ще се строи по брега чрез разработване и приемане на специална устройствена схема. За съжаление нито едно правителство не отдели пари за нейното изработване и преди година и половина този инструмент бе заличен от закона.

Друга възможност, но вече на локално ниво са общите устройствени планове на общините. По настояване на екологичните организации изработването на тези планове бе превърнато от възможност в задължение на общините и се надявам до три години всички общини да имат такива планове.

Друг инструмент за проясняване на въпросите къде и колко ще се застроява са защитените територии и зони. За съжаление, обещаният от това правителство национален парк Българско Черноморие все още не се вижда. Не се виждат вече седем години и стъпки за обявяване на заповедите за обявяване на защитените зони от НАТУРА 2000 мрежата, с които може да се забрани или ограничи строителството.

Явно е, че политиците и управляващите ни нямат интерес да се съхрани някаква незастроена част от крайбрежието ни. А защо това е така и защо се облекчават постоянно условията за бетониране на брега – всеки може сам да си отговори. Когато говорим за строителна мафия, трябва да знаем, че тя е факт и няма да се спре докато не се застрои всеки кв. метър земя, гора или дюна по морето.

– Ние като природозащитни организации имаме обща визия с туристическите организации. Преди две седмици имахме работна среща с представители на най-големите организации в туризма – Българска туристическа камара, Българска асоциация на туристическтие агенции, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българска асоциация за алтернативен туризъм и с представители на академичната общност.

На тази обща дискусия установихме, че сме на едно мнение – ако искаме да развиваме туризъм трябва да спрем със застрояването и да се обърнем към дейности за развитие на туристическите продукти и услуги. Всички ние виждаме, че можем да увеличим двойно заетостта в хотелите, но това минава през спиране на строителството на нови сгради – основно от типа "втори дом", през развитие на атракции и обучение на персонала.

– Когато говорим за правата на гражданите, няма лесни начини да се защитават те. На ниво информиране в началото на 2013 г постигнахме успех – в предишния парламент промениха Закона за устройство на територията като по наше искане бе записано задължение на общините да публикуват на интернет страниците си всички проекти и утвърдени общи и подробни устройствени планове. Сега остава да ги накараме и да прилагат закона.

За съжаление, възможността да си кажеш мнението и да го защитиш – дори и в съда, е по–трудно. Второ подред Народно събрание отказва да изпълни задължението си по Конституция, а именно да даде достъп до правосъдие на гражданите по въпросите на общите и подробни устройствени планове.

По жалба до Орхуската конвенция за България на природозащитните организации преди три години бе признато, че се нарушават разпоредбите на конвенцията с това, че се лишават гражданите от достъп до правосъдие по отношение общите и подробни устройствени планове и някои разрешения за строителство. Но това не промени нищо , не се промениха законите. У нас строителната мафия е по-силна от конвенции или конституция.

– Не само е възможно, но е и задължително, защото ако искаме да живеем в качествена и здравословна обкръжаваща ни среда трябва да участваме на всяко ниво на устройството на територията. Няма кой да защити нашите права, освен ние самите.

Затова трябва да отделяме време, когато видим обява за обществено обсъждане – независимо дали е за устройствения план или неговата екологична оценка, да отидем и да се запознаем с документа и да си напишем становището. Само така ще знаем какво ще се случва там, където живеем и ще имаме възможност да повлияем на това в каква среда ще пребиваваме - не само ние, но и нашите деца и внуци.

– Както и предполагахме от управляващите партии имаме пълен отказ от участие в дебатите. Те много обясняват по медиите как искат да чуят гражданите, но реално отказват даже да дойдат на срещи, камо ли да ни чуят. Засега на дебатите идват само от опозиционните партии.

Полза все пак има – време е политиците да разберат, че гражданите четат техните обещания преди изборите и следят какво те изпълняват. И това ще се случи ако приемаме за важни дебатите за това как искаме да се развиваме като общество и какво ни предлагат политиците. Те са сигнал, че обществото се интересува от политика, различна от кебапчетата.

Убеден съм, че ако ние като граждани продължаваме да "притесняваме" политиците, или те най-накрая ще ни чуят, или просто ще ги сменим.

За да не се занимаваме на парче, трябва да променяме нормативната база – закони и наредби. Трябва да изискваме политики, а не отделни решения. Държавните институции са тромави и бавни – 25 години след промените, те все още не знаят къде и колко са държавните имоти, колко струват и добре ли се управляват. И единствения начин да ги накараме да се променят трайно е като изискваме от тях, като водим съдебни дела, като коментираме действията им и настояваме за решения. Все пак те не съществуват сами за себе си, а заради нас гражданите, харчат се нашите данъци.

– Опазването на природата е област, в която имаме висока гражданска чувствителност и реакция. Това може би е функция на традиционната обич на българина към природата и гората или на това, че покушенията срещу природата са видими и не можеш да ги скриеш зад думи или обещания.

Протестите са последната форма на въздействие върху взимащите решения. Преди тях обаче имаме много други възможности и задължения като граждани – да следим какво приемат в Народното събрание или общинския съвет, да предлагаме алтернативите, които ни харесват, да контролираме институциите какво и как правят. Защото правата ни като граждани са ни дадени от законите, но ние самите трябва да ги защитаваме всеки ден, точно както демокрацията или щастието в семейството – няма начин да направиш едно действие, да постигнеш резултат и после дълги години да "мързелуваш".