Дълго време – като основател, гледач, работник и управител на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани", съм давал напътствия на хора как да постъпят, когато намерят диво животно. Съвсем наскоро, при посещение в гората, ми се случи нещо, за което бях инструктирал много хора какво да правят, без да имам практически опит, а само теоретичен.

На черен път из централната част на Стара планина една възрастна сърна пресече пътя пред нас, издаде специфичен звук и изчезна в гората. Малко след това, приближавайки към мястото, забелязахме едно малко сърне, притаило дъх отстрани на пътя, но напълно видимо на фона на свлечената кафява пръст.

Какво беше станало: преминавайки през пътя, двете животни са срещнали преграда - черен път с висок сипей от едната страна. Малкото сърне не е могло да прескочи сипея и при уплахата от идващите по пътя туристи е получило сигнал от майката да се прикрие незабавно и да изчака преминаването. Инстинкт и то доста ефективен, но не и на мястото, където това се случи. За съжаление сърнето беше доста видимо за човешкото око.

Разбира се, ние не направихме нищо, просто подминахме и животинката се скри в гората, където – издавайки специфичните си звуци, със сигурност е била намерена от майка си.

След като подминахме мястото на случката, си представих какво щеше да се случи, ако не бяхме специалисти, а случайни туристи. Това, което е кошмар за нас в спасителния център. Минувачите щяха да се спрат и да вземат "изоставеното" от майката малко, да го занесат в цивилизацията, за да му помогнат. Вкъщи щяха да осъзнаят, че малкото е истинско бебе, което се нуждае от постоянно време и внимание и което се храни с мляко, което не могат да осигурят. Пред очите им малкото ще губи тегло, ще отказва и връща храна, ще получава тежки стомашни проблеми.

Безкрайно загрижени за животното, хората ще намерят телефоните на Спасителния център или на други колеги и ще ни поставят пред свършен факт: "намерихме едно бедстващо животно и вие трябва да се погрижите за него". Лошото е, че дори и най-добрите специалисти да се грижат за това сърне, то вече е обречено "зоопарково животно". Всеки знае приказката – златна и красива клетка, ама клетка. Дори и живо и здраво, то няма да живее в дивата природа, където му е мястото и то защото някой е решил, че е бедстващо и изоставено, а това въобще не е така. Просто майката-сърна следва инстинктите си, а при опасност и невъзможност малкото да избяга, то включва механизма на прикриване.

Какъв е изводът от случката – умоляваме ви, не вземайте диви животни от природата! Помислете много хубаво, дори и да ви изглеждат безпомощни, това въобще не е така. С милионите години еволюция, дивите животни умеят много по-добре от нас да оцеляват в дивата природа, от която ние хората все повече и повече се откъсваме!