Мая Радева, уволненият директор на ПП "Българка": Дирекцията на парка е задлъжняла с над 1 млн. лв.

Мая Радева, уволненият директор на ПП "Българка": Дирекцията на парка е задлъжняла с над 1 млн. лв.

Мая Радева
Личен ахрив
Мая Радева
След като през 1991 г. завършва Лесотехническия университет като "инженер-лесовъд" с втора специалност "опазвне на околната среда", Мая Радева започва като еколог и озеленител в община Трявна. Там работи и за каузата "създаване на нов природен парк, който да пази старите букови гори". От 2003 г. е назначена с конкурс за директор на новосъздадения природен парк "Българка" и оттогава утвърждава тази територия с различни проекти. До миналия петък (6 юни), когато е уволнена с мотива "невъзможност да се справи със задълженията си". Това се случва десетина дни след като е сезирала Изпълнителната агенция по горите за големи финансови и кадрови нарушения от страна на заместващия я за три месеца Али Алиев. Последният пък веднага е назначен на нейно място. "Дневник" разговаря с Мая Радева, която разказва за смисъла от природен парк "Българка" и реализираните проекти в него, за уволнението си и намеренията й оттук насетне, както и за опасенията за бъдещето на парка.
Вие сте един от основателите на природен парк "Българка" преди 11 години. Защо беше важно създаването му?
– Идеята за създаването на парка тръгна от представители на общински съвет - Габрово. Впоследствие усилията им се обединиха с община Трявна, където работех аз като еколог по това време. Основната цел беше защита на вековните букови гори в централната част на Стара планина, именно там се намират и изворите на река Янтра. Проблемът с водата стои от доста време както за габровци, така и за тревненци и съхраняването на изворите е от изключителна важност.
През 2003 г. министърът на екологията счете за целесъобразно създаването на природен парк "Българка". Целта на създадения парк беше именно опазване на буковите екосистеми и изворите и водите на река Янтра, както и подпомагане на културно-историческто наследство, което е много запазено в този район.
Тогава след конкурс станах директор и това беше първият такъв случай, защото макар и  заложено в законите, всички други колеги директори бяха назначени. Оттам започна дългият път на утвърждаване на тази територия.
Целият щат, който ни беше отпуснат и не се разшири и до сега, беше четири бройки, включително директорът. В началото разчитахме само на държавни средства – отпускаха ни по 10 хил. лв., после повишиха сумата на 30 хил. лв. на година, които дирекцията може да използва за извършване на разнопосочни дейности на тази територия (22 хил хектара).
Kакво от свършеното през тези 11 години оценявате като значимо?
– Започнахме да разработваме и реализираме различни проекти чрез Глобалния екологичен фонд съвместно с Асоциацията на парковете в България. Изградихме Демонстрационния център "Българка" над горния паркинг на Етъра – добро място, посетителски информационен център, но и демонстрационен, показваме и възможностите на занаятчиите и производителите на територията на парка. Стартирахме и по-големи проекти по оперативна програма "Околна среда".
Възстановяването на бившата каменна кариера, собственост на горското управление, което нямаше средствата да го направи, беше нещо абсолютно новаторско. С този проект заложихме възстановяване на местообитанията там, спряхме ерозионните процеси с максимално естествени материали, залесихме контейнерни фиданки за пълното им прихващане, почистихме карстовото езеро. Установихме как с малко помощ природата впоследствие успява сама да се възстанови. Изградихме и волиера за средни и едри грабливи птици, където излекувани диви птици от старозагорския център за диви животни преминават адаптационен период и се връщат сами в естествената среда.
Друго важно нещо, с което се захванахме, беше възстановяването на изчезнала старопланинска порода овца. Тогава високопланинските пасища не бяха картирани като пасища с висока природна стойност и не бяха включени в списъци за подпомагане, това обясняваше липсата на интерес за този тип животновъдство и паша, а захрастяването беше в напреднала фаза. Ние създадохме овчарници, взехме малко стадо, за да инициираме интерес у овцевъди, които след приключването на проекта да продължат да отглеждат овце. Отново с тази идея, но по друг проект по дейностите на природния парк, който защитихме, продължихме изграждането инфраструктурата за овцевъдство – заложихме косене на максимален брой поляни, направа на нови овчарници и чешми за водопой.
Много дейности, свързани с подпомагане на биоразнообразието в различни компоненти, се извършиха или са защитени за извършване. В момента се обособява оранжерия и образователен стационар за възстановяване на защитени видове, реализират се дейности за стабилизиране на речните обитатели, едрите грабливи птици, лалугера, дивите пчели.
В контекста на тези успешни дейности в парк "Българка" как си обяснявате уволнението на директора във ваше лице?
– В началото дирекцията на парка беше настанена в три стаички в Горското стопанство на Габрово и там не събуждахме интерес. Според мен привлякохме вниманието, след като благодарение на европейски проекти реновирахме сграда в центъра на Габрово – поддържана територия, със зелени площи отстрани, на долния етаж направихме чудесен детски занимателен център "Пипи Дългото Чорапче". И някой решава, че има една хубава сграда, изглежда е много удобно да сложим там някого за директор.
Иначе идеята на детския център е по интерактивен начин да представяме на децата красотите и богатствата на парк "Българка" – в една пещера в него, когато някое дете завърти педалите на едно колело или тръгне да бяга по пътека за тичане, на екран започва разходка по веломаршрутите или екопътеките на парка; има различни експозиции на насекоми, на гъбния свят; музикална кутия, чрез която се чуват звуците на различните птици от парка, децата могат да решават задачи , свързани с навиците и местообитанията на птици. После идеята за надграждане на получените знания е в центъра до Етъра да обучим децата на едно второ ниво – чрез движение и по-близък досег с природата, за да опознаят природния парк в цялата му красота.
Този център не се ли прие позитивно?
– Прие се позитивно, но в крайна сметка никой не си дава сметка колко много работа стои зад това нещо. Отстрани може би е изглеждало лесно, но екипът ни буквално живееше с мисълта какво може да се разработи още там, ходехме от 7 ч. сутринта и стояхме до 22 ч., защото наистина искахме да стане, да реализираме цялостно нова паркова инфраструктура.
Защо беше назначен да ви замества Али Алиев, докато бяхте в болничен, според вас?
– За 11 години, винаги когато аз съм отсъствала по болест или съм била в отпуск, Агенцията по горите е разрешавала да ме замества някой вътрешен човек от дирекцията на парка. За съжаление изведнъж сега решиха, че трябва да спуснат човек – външен за парка. Това е показателно, че още тогава те са решили нещо, свързано със смяната на ръководството на защитената територия.
В началото имах само съмнения, но ако бях установила след завръщането си, че Алиев за тези три месеца наистина се е запознал с територията, с проектите, продължил е работата ни, щеше да е различно.
За съжаление за тези три месеца не беше направено нито едно искане за възстановяване на средствата към МОСВ. Това означава, че няма наличие на европейски средства, с които да се разплаща паркът с изпълнителите по проектите ни. Така дирекцията на парка е задлъжняла в момента с над 1 млн. лв към тях.
Има сключени договори, има си изпълнители, които си работят, но не им се плаща за това, и започнаха да пристигат писма с предупреждения, че ще започнат да завеждат дела. Тези съдебни дела и лихвите по тях не са допустими разходи по Оперативната програма и си остават за сметка на държавния бюджет.
Вярно ли е, че експертите от дирекцията на парка са подали сами молби за напускане, докато Алиев ви е замествал?
– Те са били "помолвани" да си пуснат молби за напускане. Освен това новоназначените, след първоначално назначаване, са били периодично преназначавани на други постове в последствие – след като се появи нов желаещ да започне също работа, получило се едно завъртане от едно, че на второ, че и на трето място, докато за всички новопоявили се се намерят позиции.
Лошото е, че Алиев явно не се е запознал с условията на защитените проекти, където има конкретни изисквания, на които трябва да отговарят тези новоназначени експерти. И това, че не са ги спазили, означава, че Европейският съюз няма да възстанови средствата за тези заплати и те също ще останат за сметка на бюджета.
Какво се случва с вашите проекти в момента?
– Те все още не са спрени и дано да успеят да ги довършат. Когато се върнах на работа след болничния,  новоназначените излязоха масово в болнични, останаха само двама-трима. Въпреки този бойкот и пречките ние успяхме да отправим едно искане за средства и да го входирме към МОСВ, но това е капка в морето, защото всеки месец трябва да се правят поне по две такива искания, за да има оборотни средства, с които да се плаща. Явно не им е ясна и цялата процедура, по която идват средствата, с които се реализират тези европейски пари. Това, че е защитен един проект на еди-каква си стойност, не означава, че парите ги има.
Как са били похарчени в трите месеца на отсъствието ви тези 15 хил. лв., за които сте сигнализирали Агенцията по горите?
– Всяка година агенцията спуска един определен бюджет на дирекцията за заплащане на персонала и за поддръжка – тук са включени разходите за отопление, осветление, мероприятия и т.н. Одобреният за тази година бюджет е 5 хил. лв., изразходваните пари до 1 май бяха 15 хил. лв. За мен беше непонятно защо трябва да се дават 300-400 лв. за смяна на ключалки и брави в дирекцията, близо 1000 лв. за резачка, защото "не можело дирекция на парк за 11 години да няма такава", нищо че тя не беше налична в офиса когато се върнах на работа.
Какви са опасенията ви за бъдещето на парка?
– Непознаването на материята наистина би довело до сериозни финансови проблеми.
Няма да се осъществят проектите, ако нямаме едно умело управление за разходването на средствата, не се направи преценка какво наистина е необходимо, какво не, за да започнат наистина дейности, да се реализират средствата по проектите, да се навакса това излизане от графика към този момент.
А когато се прецени, че един проект не може да бъде реализиран и отчетен както е заложен, трябва да се знае, че се връщат всички изразходвани средства по него, дадени от ЕС.
Смятате ли, че след проверката по сигналите ви за нарушения Агенцията по горите ще реагира адекватно?
– Редно беше представители на Агенцията на дойдат в дирекцията и да видят на място какво става  когато подадох сигнала. След като това не се случи, сега имам определени съмнения към резултатите от проверката им, но дано не съм права. Аз обаче ще продължа да сигнализирам и на други места.
Как смятате да се борите оттук насетне?
– Сега смятам да обжалвам пред съда тази заповед за уволнението ми, базирана на мотива, че нямам неоходимите качества. Извинете, но за последните четири години дирекцията на парка има два приза за най-добре управлявана защитена територия, последният от които е от декември 2013 г. Получаването на такива награди е оценка на работата ни.
За мен е важна и оценката на експертите от оперативна програма Околна среда, който казват, че нашите проекти са най-добре реализирани, едни от най-добрите в сферата на биоразнообразието. Нямахме сериозни финансови корекции, само технически грешки, които са в рамките на нормалното и няма констатирани нарушения или нередности. Това за мен са достатъчно добри показатели за компетенциите и уменията ми. Надявам се, че и съдът ще вземе предвид това.
Искам да попитам къде в закона пише, че вътрешните одитни доклади могат да си използват за налагане на санкиции, още повече за уволнение. Идеята им всъщност е да подпомагат работата на дадените организации, те са за да контролират или да извършват оценката на риска, на разховането на средства, да дават препоръки и съответно да подпомагат дейностите, а не са мотив за уволнение. Но това трябва да го каже отговорният орган – Министерство на финансите, затова ще го сезирам.
Същевременно за проверявания сега период – от 2008 до 2014 год. са извършвани четири одита от ИАГ, както и периодични тримесечни проверки от РДГ Велико Търново. Защо тогава не са установени проблеми?
Ще входирам и в Министерство на финансите жалба за одитния доклад от март месец, защото там е органа, сертифициран за извършване на одити на разходване на европейски средства. В крайна сметка искам финансовото министерство да погледне вътрешния одит на Агенцията по горите, защото не може той да твърди че МОСВ незаконосъобразно е издало положителни становища, съответно е възстановявала неправомерно и изразходваните средства. Това за мен е недопустимо.
Има ли опасност сега да нараснат сечите в горите в парка?
– По принцип сечите в горските стопанства се извършват по лесоустройствени проекти. Оттам нататък всяка една сеч трябва да бъде съгласувана с Дирекцията на парка, с РИОСВи РДГ.
Направих опит да подам сигнали по време на консултативните съвети при разрабтване плана за управление, че сечта от държавните и най-вече от частните гори е нараснала тройно за последните три години според данните от инвертаризацията за последните три години. По-рано от тогавашната територия на едно горско стопанство са се добивали около 20 хил. кубика дървесина, сега се добиват по 60-70 хил куб. До какво ще доведе това?!
Запазва се площта на горския фонд, но променяме драстично възрастовата структура. Тези млади гори, нямат необходимите водоохранни, нито водозащитни дейности и роля, която е залегнала в целта на създаване на природния парк. Старите букови гори задържат водата и дават един постоянен дебит през различните сезони, докато младите насаждения не могат да задържат дъждовните води.