Хилядолетия наред хората са били толкова малко, че не си е заслужавало да им се обръща внимание. След това, само за последните двеста години, населението на планетата се е увеличило от 1 милиард (1800 г.) до 7 (2012 г.). От 1990 г. до 2010 г. нашите себеподобни са се увеличили с 1,6 милиарда, една трета от тях – в Индия и Китай.

Проблемът със свръхпопулацията е ясен – всичките тези милиарди души искат да живеят в крак с новото време – да имат къщи, коли, телефони, компютри, дрехи и какво ли още не. В същото време една голяма част от тези хора живее в крайна бедност и дори глад.

Простата и елементарна логика ни крещи: "Ако нахраним тези гладуващи хора, ако им помогнем да забогатеят, това ще доведе до още по-голямо увеличение на населението." Простата и елементарна логика обаче няма място в толкова сложни механизми като народопсихологията и демографските движения. Джоел Коен, професор по биоматематика в Университета Рокфелер, твърди, че най-лесният начин да накараме родителите да не правят много деца, е като им гарантираме, че тези деца ще оцелеят.

Господин Коен изобразява ситуацията с една прекрасна метафора: "Увеличаването на населението е факт, как да разделим глобалната баница? Имаме избор между следните опции – по-голяма баница, по-малко вилици, по-добри обноски на масата."

Или казано по друг начин – по-добри технологии, повече регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна намеса) за правилното разпределение на благата. И след като разсъждава известно време по темата, той стига до извода, че трите фактора трябва да вървят заедно. Но, според универсалния принцип "гладна мечка хоро не играе", най-спешната задача е да се нахранят гладните.

Гладът днес е нещо съвсем обикновено, той е част от съвременния икономически механизъм, но той е също така нещо неправилно и несправедливо. Той неминуемо ще бъде премахнат, също както е било премахнато робството, което също е било нещо съвсем обикновено само преди два века.

А само когато се спасим от глада и бедността, ние имаме достатъчно воля за себеусъвършенстване, жажда за знание и желание за социални придобивки.